Решение № 1392 от 10.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223100501741 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 38466/08.06.2022 г. на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, ЕИК 103862587, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Южна промишлена зона, чрез пълномощника юрк. Р.Л., против Решение № 1576/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 8406/2021 г. на ВРС, 49-ти състав, в частта, с която е прието за установено, че „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД дължи на П. Х. П. сумата от 2 800 лева, представляваща възнаграждение за изготвена оценителна експертиза по доклад, датиран и предоставен на 10.01.2019 г. за пазарната цена на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален № ***** и сградите в него, обективирани в три броя нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, съгласно и за целите на чл. 27, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС (възложена с възлагателно писмо, датирано от 28.12.2018 г.), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.гр.д. № 4478/2021 г. по описа на ВРС.

В жалбата си въззивникът „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени процесуални 1 нарушения и в противоречие със закона. Сочи, че по делото не е доказано съществуването на договор между страните, извършването на процесната работа, както и че оценителната експертиза му е предоставена преди завеждане на делото. Навежда доводи за липса на потвърждение на отправеното от ищеца предложение (възлагателно писмо от 09.01.2019 г.), с определени от последния размер на възнаграждение, начин на плащане, срокове и други условия. Твърди, че по делото не се е установило заплащане на аванс – условие предвидено именно от ищеца и изрично посочено от него в изпратеното до ответника предложение. Подчертава, че неприетото търговско предложение не може да породи задължения за неприелата го страна. Навежда твърдения за липса на приемане на работата. Подчертава, че необосновано неприемане на работата може да има при условие, че ищецът е предал, а ответникът приел или отказал да приеме работата, каквато хипотеза не е налице. Твърди, че процесната оценителна експертиза се представя за първи път в хода на съдебното производство от 16.11.2021 г., като първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение както с приемането й, така и с назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, чиито предмет е именно несвоевременно представената оценителна експертиза. Посочва, че е получил оценителната експертиза с депозирането й по делото, което се води за нейното заплащане. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна П. Х. П. в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Твърди, че именно „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД е този, който с изпращането на 29.12.2018 г. на възлагателно писмо, датирано 28.12.2018 г., е направил предложение до ищеца, чието приемане е изпратено от последния и получено по електронна поща от ответника на 09.01.2019 г.

Излага, че за да не се счита договорът за сключен е следвало дружествотовъззивник да оттегли предложението си, което не е направено. Подчертава, че законът изиска незабавно изявление на предложителя до другата страна, че счита приемането за закъсняло, като това е единственият случай, в който договорът няма да се счита за сключен. Що се отнася до цената сочи, че тя се определя съгласно Наредба № 2 от 23.06.2015 г. за възнаграждението на вещите лица, при условие, че оценката е изготвена в периода от 17.12.2018 г. до 12.01.2019 г., както и че въззивното дружество не е възразило срещу така определения размер на възнаграждението до момента на подаване на отговора на исковата молба. Излага, че заключението по оценителната експертиза е предадено на въззивното дружество с препоръчана пощенска пратка на Български пощи, получена на 08.02.2019 г. Сочи, че фактическите действия по възлагане на оценка, предоставяне на счетоводни документи и достъп за оглед на активите, конклудентното невъзразяване срещу посочената при приемането на поръчката цена за изготвянето на оценката и бездействието на въззивното дружество след получаването й водят до извода за възлагане и приемане на работата, поради което и задължението за заплащането й е 2 валидно възникнало. Твърди, че направеното от въззивника оспорване на приемането, извършването и предаването на процесната работа е преклудирано. Подчертава, че с исковата молба е предоставена оценителната експертиза, ведно с резюме на доклада, като впоследствие в хода на делото е представено и цялото заключение по експертизата, съдържащо доклада в пълнота. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебноделоводни разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв. Л. поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.

В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв.

З., оспорва доводите на въззивника по съображенията, изложени в подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от П. Х. П., ЕГН **********, с адрес в *****, чрез пълномощника си адв. И. З. от САК, против „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, ЕИК 103862587, с адрес гр. Варна, район „Одесос“, Южна Промишлена зона, Бизнес сграда „Булпорт“, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № **** г., издадена по ч.гр.д. № 4478/2021 г., по описа на ВРС, следните суми: - сумата в размер на 2800 лева, представляваща възнаграждение за изготвена Оценителна експертиза по доклад, датиран и предоставен на 10.01.2019 г. за пазарната цена на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален № ***** и сградите в него, обективирани в 3 броя нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД, съгласно и за целите на чл. 27, ал. 2, изр. последно във връзка с чл. 9, ал. З, т. 3 от ЗДДС (възложена с възлагателно писмо датирано от 28.12.2018 г.)., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 686 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 25.03.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

С постановеното по гр.д.№ 8406/2021 г. на ВРС, 49-ти състав, решение № 1576/23.05.2022 г., първоинстанционният съд е уважил изцяло иска за главницата и е отхвърлил претенцията за лихва за забава като неоснователна.

Предмет на въззивна проверка е решението, в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата 2800 лева, представляваща възнаграждение по сключен устен договор за поръчка.

3

Твърденията на ищеца са за извършени по поръчка на ответника услуги за изготвяне на пазарна оценка на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален номер ***** и сградите в него. Изложено е в исковата и уточняваща към нея молба, че с възлагателно писмо, датирано от 28.12.2018 г., изпратено до ищеца на 29.12.2018 г. от П. Д. - гл. счетоводител на ответника по електронната поща -*******, ответното дружество е възложило на ищеца да бъде извършена пазарна оценка на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален номер ***** и сградите в него, обективирани в 3 броя нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на дружеството възложител, съгласно и за целите на чл. 27, ал. 2, изречение последно въз връзка с чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. В писмото било обяснено, че поради пътуване, лицето, което е осъществило контакт с ищеца използва личната си ел. поща и посочва телефон за контакт. Твърди се, че на 20.12.2018 г. и на 21.12.2018 г. ответникът е изпратил по ел. поща на ищеца строителни схеми на отделните дялове на сградата. Сочи се, че ищецът е независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители, към Камарата на независимите оценители. Изложено е се, че сключването на договора е станало на основание чл. 14 от ЗЗД в момента, в който приемането на предложението е достигнало до предложителя, т.е. приемането е достигнало до предложителя-ответник на 09.01.2019 г., по електронната поща, чрез изявление, че приложено се изпраща, подписано от ищеца Възлагателно писмо, което е същото възлагателно писмо, датирано от 28.12.2018 г., което е било изпратено до ищеца на 29.12.2018 г. от П. Д. - гл.счетоводител на ответника по електронната поща - *******. Претендира се, че по така сключеният устен договор за поръчка облигационното отношение между страните е възникнало на 09.01.2019 г. Твърди се, че срокове за изпълнение на задълженията на ищеца не са били поставени във възлагателното писмо, а ответникът е следвало да заплати възнаграждение в размер на 2800 лева, от които 50% аванс, платим към първия работен ден, следващ деня на предоставяне на цялата необходима документация на български език за оценявания обект, което е станало на 21.12.2018 г., т.е. предхождало е сключването на договора, поради което следва да се приеме, че 50% аванс е платим при сключването на договора, а остатъка при предаване на извършеното оценяване, което предаване е станало на 08.02.2019 г. Сочи се, че извършената работа (експертизата) е била предадена на ответника с препоръчана пощенска пратка на Български пощи с уникален щрих код № *****, получена на 08.02.2019 г. от ответника, който я е приел конклудентно, тъй като до предаване на оценката и след това, последният не е уведомявал ищеца, че поръчката е прекратена или оттеглена, или че се е отклонил от поръчката, или че същата не се приема поради някакви причини. Сочи се, че от страна на ответника не са били извършвани никакви плащания по твърдяното правоотношение.

Предвид неизпълнението на ответника, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е издадена 4

Заповед № **** г. по ч.гр.д.№ 4478/2021 г. по описа на Районен съд Варна, 49 с-в, срещу която, ответникът е възразил по чл. 414 от ГПК.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим и неоснователен. Оспорва се твърдението за възлагане от ответната страна на изготвяне на сочената от ищеца оценка на активи. Твърди се, че от страна на гл.счетоводител на ответното дружество е осъществен контакт с ищеца не за изготвяне на оценка, а единствено за представяне на оферти за евентуално изготвяне на такава и на практика цялата проведена кореспонденция е била именно в тази насока. Твърди се, че ищецът е представил некоректна кореспонденция от ел. поща, като е заменил един от прикачените в кореспонденцията файлове, опитвайки се да докаже изпращане от страна на ответното дружество на предложение с конкретни параметри, което на практика представлявало самата негова оферта. Оспорва всички твърдения по исковете.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна: