Решение № 4065 от 08.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. Пловдив, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330116061 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. А...., ул. „С........ против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. С..., ул. П......, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 14, ал. 2 от Наредба....... за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ............. – допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, дължимо за 2022 г. и сумата от.........- мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 13.11.2025 г. С протоколно определение от ............ искът по чл. 86 ЗЗД е изменен чрез неговото намаляване на сумата от ...........

В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен за служител на РДПБЗН Пловдив, считано от 20.09.1994 г. до 31.08.2025 г., като Н......... на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ - Пловдив. Същата е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР. Твърди, че от ........... до прекратяване на служебното му правоотношение през .........., всяка календарна година извършва водолазна дейност при 1 и по повод изпълнение на служебните му задължения, която му се възлага от съответни ръководни служители в МВР. Към настоящия момент квалификацията му е .............. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба ............. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР за всяка календарна година му се дължат по четири брутни трудови възнаграждения.

Сочи, че с Решение № ............ постановено по гр.д. №.......по описа на РС – Пловдив, потвърдено от въззивния съд, в мотивите си съдът е признал, че ищецът към .........., поради което е осъдил ответника за ............ да му заплати по още три брутни трудови възнаграждения за всяка една от изброените години. Твърди, че след ........... е продължил да извършва ............. и да е с..........при ответника, като към .......... Твърди, че за ................ му е изплатено едно брутно трудово възнаграждение в размер на .......

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника. Признава обстоятелството, че ищецът е негов служител от ........... В обобщение твърди, че съгласно заповед на директора на .........., поради което и за ....... му е изплатено допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата. Тъй като не било установено служителят да притежава ..........съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата, то неоснователно се претендира да му бъде заплатено допълнително трудово възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че Д. Б. е............на ГД ПБЗН, както и че за исковия период му е изплатено допълнително възнаграждение по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Спорът по делото се съсредоточава върху това дали ищецът Д. Б. притежава изискуемия стаж по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, а именно – ........

По въпроса за наличието на изискуемия съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата период на извършване на съответната дейност съдът съобрази постановеното между същите страни влязло в сила съдебно решение по предходния спор, а именно Решение № 23/04.01.2023 г. на РС – Пловдив по гр. д. № .........с което са уважени претенциите на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение на същото правно основание за предходни периоди. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № ........., в мотивите на което въззивният съд е обсъдил именно предпоставките за възникване на правото по чл. 14, ал. 2 от Наредбата и е приел за установено наличието на изискуемия ...............

Действително предмет на настоящото производство е самостоятелно вземане за допълнително възнаграждение за 2022 г., което не е било предмет на предходното дело. Различието в периода, за който се претендира плащане, обаче не води до 2 възможност за повторно разрешаване между същите страни на онези правопораждащи факти, които са общи за двете вземания и са били установени с влязлото в сила решение.

Източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези(правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост (чл. 299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. В последващ процес по предявен иск на различно основание или на различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхваната от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Следва да се има предвид и разясненото в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че идентичност в предмета на делото е налице, не само при пълно обективно и субективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и, въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В този смисъл са и Решение № 314/15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 3

50243/23.11.2022 г. по гр. д. № 5068/2021 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 73/17.06.2024 г. по т. д. № 377/2023 г., I т. о. на ВКС.

Приложена към настоящия спор, посочената практика налага извод, че установеният в предходното производство между същите страни факт, че ищецът към 01.12.2019 г. е достигнал изискуемия по чл. 14, ал. 2 от Наредба № ............, не подлежи на повторно установяване и пререшаване в настоящото производство.

Обстоятелството, че този извод е подробно обоснован в мотивите на въззивното решение, не означава, че на самите мотиви се придава сила на пресъдено нещо. Те служат за определяне на основанието на признатото с влезлия в сила съдебен акт право и на правопораждащите факти, по отношение на които е формирана силата на пресъдено нещо.

Ето защо, доколкото наличието на изискуемия ......... период е било елемент от фактическия състав, въз основа на който с влязлото в сила решение е признато правото на ищеца на допълнително възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за предходния период, този въпрос е разрешен окончателно в отношенията между страните и не може да бъде пререшаван в настоящия процес.

Самостоятелна преценка в настоящото производство следва да бъде извършена единствено относно новите юридически факти, относими към възникването на претендираното вземане за ......, включително дали през релевантния период ищецът е продължил да извършва дейността, за която нормата предвижда допълнителното възнаграждение, както и относно размера на дължимото възнаграждение.

В допълнение, дори независимо от задължителното действие на влязлото в сила решение относно посочения общ правопораждащ факт, наличието на изискуемия период се установява и от събраните по настоящото дело доказателства. Видно от множеството издадени заповеди, както и от водолазните дневници, в периода от .... Д.

Б. е бил сред служителите, които са поддържали своята квалификация и са осъществявали водолазна дейност. Както от приложените по настоящото дело писмени доказателства, така и от съдържащите се в приложеното гр. д. № .........г. към настоящото, се установява, че ищецът е участвал в периода 2006-2025 г. активно във водолазната дейност освен чрез .........и чрез ............. В тази връзка са и показанията на ............., който сочи, че с ищеца осъществяват заедно ........... Сочи, че дейността им е свързана както с постоянни ...... Също така непрекъснато се грижат за ............

От приложената по делото Заповед от ........ се установява, че ищецът е бил ........., която е организирала, контролирала, проверявала и оценявала .......... в ГДПБЗН /л. 159/. А от приложеното писмо от ГДПБН на л. 166 от делото се установява, че през месец май .... ищецът е получил поредния годишен допуск до .......... От изложеното следва, че за процесния период – 2022 г. ищецът е упражнявал .........

........... е уредена в пар. 1, т. 4 от ДР към Инструкция № ........... за условията и 4 реда за осъществяване на ........., според която ............ е "съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания".

Понятието ............. е дефинирано в §1, т.10 от същата инструкция като ........". Предвид на така даденото определение за ...........следва да се разбира не само и ....................... но и всички необходими съпътстващи и подготвителни действия, свързани с водолазните спускания като периодична проверка на ..........., както и поддържането на задължителна за тази дейност физическа подготовка, така че в случай на неотложност и необходимост съответният служител да може да осъществи специфичната дейност.

От допуснатата и приета ССчЕ става ясно, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към ..........., откъде следва, че трикратния му размер е .........

Вещото лице е посочило и че лихвата за забава за претендирания период възлиза на сумата от ........

Предвид всичко изложено съдът намира, че ищецът доказа исковите си претенции както по основание, така и по размер, поради което същите следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски. Същият е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева.