Решение № 3552 от 13.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. Варна, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110114571 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове от „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда *****, ет.**, офис ** с р е щ у Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „В.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, както следва:

1/ с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 089,63 лв., представляваща дължима главница за периода от 15.01.2022г. до 27.07.2023г., по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.12.2021г. между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;

2 / с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 577,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2022г. до 15.08.2022г. по договор за потребителски кредит № ************, сключен на 31.12.2021г.

1 между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него;

3 / с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.33 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 2114,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до 01.08.2023г. вкл. като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответника и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.” бил сключен договор за потребителски кредит № ********** от 31.12.2021г. Договорът бил сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, посредством кандидатстване и попълване на документация на уеб-сайта на доставчика на финансовата услуга - https://www.*********.bg. На потребителя била предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент кредита и годишния процент на разходите. Ответникът бил пожелал да се възползва от електронно подписване на договора, бил получил имейл, съдържащ линк. Ищецът е пренасочен към страницата на кредитора, където е попълнил празните полета информация за личните си данни и се е съгласил с Общите условия и запознаването с информацията за личните данни, които са необходими условия за изпращане на заявката. Последната е одобрена от страна на „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.” и му е изпратен имейл, съдържащ линк. За да разпише успешно договора ответникът е достъпил полученият имейл, избрал е линка, намиращ се в имейла, който го е отвел да „Зона клиенти“ като след като се е запознал с общите условия и е поставил тик, на личния си телефонен номер е получил парола, с която е влязъл в „Зона клиенти“, където е прикачил снимка на личната си карта - двустранно, след което се е визуализирал договорът и всички прилежащи към него документи.

При преминаването на следваща стъпка е получил втора парола на личния си телефонен номер, която е въвел в полето – код за потвърждение, след което е натиснал бутона „подпиши документа“ и е подписал документа – договора за потребителски кредит. Съгласно договора се излага кредиторът да се е задължил да предостави на Н. заем, в размер на 20 000 лева. Твърди, че сумата е предоставена на ответника, с което било изпълнено задължението му да предостави заема. От своя страна Иванов се бил задължил да върне заетата му сума в срок до 15.12.2031 г., ведно с договорна лихва в размер на 6523.60 лева, на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 298.43 лв., при първа погасителна вноска на 15.01.2022 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, а последната била на 15.12.2031 г. Излага, че не е налице 2 обявявана предсрочна изискуемост на вземането. Сумата от 89,63 лева към претендираната главница е една пълна и една частична месечна вноска за застрахователна премия, която е начислена към главницата. Дължимите суми по договора са прехвърлени на настоящия ищец с договор за прехвърляне на вземания цесия от 15.02.2022 г. и приложение 1 към него от 08.08.2022 г.

Позовава се, че е налице уведомяване за извършената цесия, с връчване на препис от исковата молба. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок ответникът бил депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в законовоустановения срок по реда на чл. 415 ГПК са предявени исковите претенции. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна, чрез процесуалния му представител е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва се процесният договор въобще да е бил сключван, поради което твърди, че не е възникнала облигационна връзка между страните по него, по повод отпуснат кредит в размер на 20 000 лева при посочените параметри. Във връзка с изложеното се оспорва представеното копие на електронно подписан договор за кредит, твърди се, че представеният договор за кредит не е подписван нито саморъчно на хартия, нито електронно. Отразяването, че е подписан електронно, не представлява електронен подпис или електронно изявление по реда на ЗЕДЕУ. Ответникът твърди, че въобще не е извършвал договаряне на договор за кредит с „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, чрез средства за комуникация от разстояние, не е попълвал заявка за кандидатстване на уеб страницата на кредитора, нито пък е давал съгласие за сключване на реален договор. В отговора се излага, че Н. К. Н. не е приемал Общи условия към договора за кредит и не му е предоставен стандартен европейски формуляр съгласно прил. 2 към чл.5, ал. 2 ЗПК. Оспорва се и подписа положен от кредитора, като се твърди, че лицето подписало го не е редовно упълномощен представител на кредитора. В условията на евентуалност, твърди процесният договор да е нищожен, като сключен в противоречие с императивни разпоредби. Клаузите на договора за кредит не били индивидуално договорени. Освен, че на ответникът не била предоставена преддоговорна информация съгласно изискванията на чл. 8, 9 и 10 от ЗПФУР, то съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК. Не била предоставена пълна, ясна, вярна и разбираема информация относно - реда за даване на съгласие за сключване на договора от разстояние, правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно, практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които да са посочени адресът, на който да се изпрати уведомлението, както и необходимостта от сключване на застраховка. Не ставало ясно и как е определен ГПР. Счита, че в него следва да влиза и застрахователната премия, с което се надхвърля максималния размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На ответника не била предоставена възможност дали да сключи застраховка 3 или не и същият не бил сключвал договор за застрахователно посредничество, сертификат №**********, общи условия, сертификат ********** и общи условия към тях - нито на хартиен носител, нито електронно. По отношение на застрахователната премия, която е част от печалбата на кредитора, договорът противоречи на добрите нрави, поради което е нищожен.

Неправомерна била и начислената такса ангажимент. Заявява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които са предварително изготвени от кредитора, а не индивидуално уговорени. Твърди процесната цесия въобще да не е произвела действие. Освен това не е налице надлежно обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем като такова не се съдържа и в депозираната искова молба. Оспорва и размера на исковите претенции. Твърди, че вземането не съществува реално, поради което същото не може да бъде предмет на договора за цесия. Освен това не му е прехвърлено по надлежен ред като оспорва авторството на положените подписи за цедент. Твърди, че подписа положен за продавач не е надлежен подпис на представител на продавача.

Оспорва същата да му надлежно съобщена. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 6 ЗПФУР във връзка с чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника, който в срока по реда на чл. 414 ГПК е депозирал възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Като писмено доказателство по делото е приет рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., от който се установява, че „А. за с. на в.“ ЕАД като купувач е закупил от продавача – „Б.Н.Б П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. измерими портфолиа от потребителски кредити, между които съществуват такива, които не се изпълняват от заемополучателите. Видно е, че сред тях са и вземанията по потребителския кредит, сключени между Н. К. Н. и „Б.Н.Б П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. – под номер 860 от приложение № 1/08.08.2022 г.

Прието по делото е пълномощно, изхождащо от „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к.

4

Б.“, ЕИК ********, от което е видно, че се упълномощава „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ************ да представлява „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к. Б.“, ЕИК ******** като уведомява съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. ведно с всички приложения, допълнителни споразумения и протоколи към него, подписан между „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к. Б.“, ЕИК ******** и „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ************, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ************.

Като писмено доказателство е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията, адресирано до Н. К. Н.. Приети по делото са писмени доказателства, изхождащи от ЧСИ с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – град Варна, от които е видно, че на съдебния изпълнител е възложено уведомяването на Н. за извършената цесия.

Съобщенията са изпратени на адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, но не са връчени с оглед неоткриване на Н. на адреса, поради което е извършено връчване чрез залепване на уведомление. Съдебният изпълнител е отразил, че не е успял да връчи книжата чрез работодател, с оглед липсата на откриване на дружеството работодател.