Решение № 260211 от 20.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 20.05.2021 г. Град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 20.04. 2021 г.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ТРИФОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

Секретар: АНТОНИНА

НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА в.т.д. № 1048 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 260435/16.12.2020 г. постановено по гр. д. № 1673/16.12.2020 г. на Районен съд - С.З., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „С.“ ЕООД, иск за признаване за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че не му дължи сумата от общо 1 411, 99 лв., представляваща цената на допълнително начислените му общо 7200 кВтч електрическа енергия по дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.06.2017 г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. и „С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Е.” ЕАД разноски в размер на 630 лв.

Въззивикът „С.“ ЕООД излага подробни съображения във въззивната жалба и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Е.“ ЕАД, в която се излагат подробни съображения. Считат въззивната жалба за неоснователна. Молят да се потвърди обжалваното решение. Представят списък са разноските и молят да бъдат присъдени.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „С.“

ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че не му дължи сумата от 1 411, 99 лв. по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., по дебитно известие №********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.” ЕАД, с който заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли изцяло.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия за имот, находящ се в гр. Н., с ИТН 4111176 и клиентски номер **********.

От констативен протокол № 359056/25.05.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, и протокол от същата дата за оглед на средството за измерване при демонтажа от електрическата мрежа, се установява че на 25.05.2017 г., служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на процесния електромер с фабричен номер 46080012, който измерва доставената ел. енергия до посочения имот на ищеца. При тази проверка тези служители, в присъствието на посочените свидетели, демонтирали този електромер за метрологична експертиза, поставили го в безшевна торба, която пломбирали с пломба № 476968 и на негово място поставили друг.

Видно от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 79/18.02.2020 г. при отваряне на процесния електромер е установено, че е манипулирана тарифната му таблица по часови зони, като по време на работния ден по часовника на електромера от 3 до 4 и от 6 до 10 часа, същият не отчита на нито една от двете тарифи (1.8.1 и 1.8.2), а от 4 до 6 часа - отчита по първата тарифа (1.8.1).

С представените дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие №**********/21.05.2020 г. към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.06.2017 г., ответникът е начислил на ищеца, за миналия исков период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., допълнително общо 7200 кВтч ел. енергия, на цена от общо 1 411, 99 лв., която не е заплатена от ищеца.

От заключението на комплексна съдебна технико-икономическа експертиза се установява от една страна, че отчетената електрическа енергия в общ размер от 7200 кВтч, предоставени мрежови услуги и добавки, така, както са отразени от ответника в процесните дебитни известия, са остойностени от същия правилно, в съответствие с цените, утвърдени с действащите за периода решения на КЕВР От друга страна се установява още, че е възможно на база техническите характеристики на сваления електромер - използване на специалната му памет, подаване на предоставена мощност и консумирана ел.енергия в реално време, да се изчисли реалното количество ел.енергия, употребена от ищеца за исковия период, като в паметта на процесния електромер № 46080012/2008 г., в нерегламентирания регистър 1.8.3, общо за процесния период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., е натрупана именно 7200 кВтч потребена и измерена, но неотчетена ел.енергия, което количество съответства на сумата от отразените количества ел.енергия в дебитните известия по делото за процесния период.

Процесният електромер е манипулиран, като върху него е била приложена софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната му таблица и метрологичните му характеристики, като част от консумираната от ищеца и измерена от същия електромер ел.енергия, се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни зони; същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява; електромерът несъответства на техническите и метрологичните изисквания, и неотчита реално консумираната ел.енергия, което му състояние е случай на частично неотчитане на консумираната ел.енергия. Началният момент на неточното отчитане е 01.03.2017 г., като скритата му тарифа е действала в часовите периоди от 06 до 10 часа и от 16 до 04 часа.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед предмета на спора, направените от въззивника възражения в жалбата основните спорни въпроси по делото са дали действително е доставена и потребена допълнително начислената за обекта на ищеца ел. енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане цената за същата на доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на корекция на сметката му е основание абоната да не дължи плащане стойността на допълнително начислената му ел. енергия.

В настоящия случай от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 79/18.02.2020 г. на БИМ се установява, че е манипулирана тарифната му таблица по часови зони, като по време на работния ден по часовника на електромера от 3 до 4 и от 6 до 10 часа, същият не отчита на нито една от двете тарифи (1.8.1 и 1.8.2), а от 4 до 6 часа - отчита по първата тарифа (1.8.1). Тези факти не се оспорват от ищеца, нито се опровергават с ангажирани доказателства, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство.

Предвид така установените факти, въззивният съд приема, че в случая е налице основание за т.нар корекция на сметката на ищеца за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.201 7г. за сумата от 1 411, 99 лв., тъй като е доставена и потребена в обекта му ел. енергия през посочения период, която е останала неизмерена поради манипулация на монтираното в обекта СТИ. В настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ /2013 г./, които са действали към датата на проверката. Сумата по процесната фактура съответства на стойността на реално доставената, респ. консумирана в обекта на ответника ел. енергия, неизмерена поради манипулация на СТИ.

В случая, тъй като се касае за задължение за заплащане на цената на доставена стока по договор за продажба, въпросът дали манипулацията на СТИ е извършена от абоната е ирелвантен, тъй като не се касае за вземане за обезщетение за вреди (при което да се изследва има ли виновно поведение от страна на абоната), а за задължение на купувача да заплати пълната цена на доставената му стока (чл.183 ЗЗД).

В настоящия случай, съдът съобрази и споделя актуалната практика на ВКС / Решение №150/26.06.2019г. по гр.дело №4160/2018 г. III г. о, Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. III г. о./, че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на основание за корекция на сметката му, е евентуална пречка абонатът да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на спора, но не е основание за недължимост на начислената допълнително цена за ел. енергия, ако в съдебното производство се установи, че ел. енергията е реално доставена и консумирана от абоната, какъвто е и настоящия случай. Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск от „С.“ ЕООД за признаване на установено по отношение на „Е.” ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от 1 411, 99 лв. по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., по дебитно известие №********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото „С.“ ЕООД следва да заплати на „Е.” ЕАД направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260435/16.12.2020 г. постановено по гр. д.

№ 1673/16.12.2020 г. на Районен съд - С.З..

ОСЪЖДА

„С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** да заплати на „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П.** направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.