Решение № 12731 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12731 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110160983 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. В. И. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1498,75 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 754,73 лева, представляваща договорна лихва, сумата от 1055,28 лева, представляваща лихва и разноските по делото в размер от 411,99 лева които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано и висящо изпълнително дело № 20168440402145/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., започнало по молба на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 28.06.2016 г. за събиране на следните вземания: 1498,75 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното плащане на вземането, 754,73 лева, представляваща договорна лихва, 1055,28 лева, представляваща лихва и разноските по делото в размер от 411,99 лева, удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав. Посочва се, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство и конкретно на 07.10.2016 г. е наложена възбрана, а на 27.06.2016 г. от страна на взискателя е подадена молба за опис, останал ненасрочен и неизвършен. Сочи се, че в периода от 27.06.2019 г. – датата на последното изпълнително действие до 27.06.2024 г., а и към момента на разглеждане на делото в о.с.з., от съдебния изпълнител не са извършвани изпълнителни действия и такива не са били поискани от взискателя. Ищецът оспорва дължимостта на вземанията по процесния изпълнителен лист 1 поради погасяване по давност, започнала да тече от 27.06.2019 г. и изтекла към 27.06.2024 г. с изтичане на приложимият 5-годишен давностен срок. Поддържа се, че наред с това по изпълнителното дело е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, конкретно на 27.06.2021 г., което обуславя прекратяване на последното. Погасяването по давност на главното вземане обуславя погасяване и на акцесорните такива за лихви и разноски на основание чл. 119 ЗЗД. С тези съображения ищецът Д. И. обосновава правния си интерес от предявяване на процесните искове с искане за признаване за установено недължимостта на вземанията по изпълнителния лист на соченото основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Ц., с който предявените искове се оспорват като недопустими с довод, че ответникът не е носител на материалното право, доколкото е прехвърлил вземанията по процесния изпълнителен лист на трето за спора лице – „С.Г.Груп“ ООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.03.2019 г. Счита, е ищецът следва да се счита за уведомен за цесията най-късно с получаване на препис от настоящия отговор. Намира, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иска си срещу актуалния кредитор на вземанията – „С.Г.Груп“ ЕАД (правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД.

Предвид изложеното се отправя искане за прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност за привличане на „С.Г.Груп“ ЕАД, като подпомагаща страна на основание чл. 219 ГПК и за замяна на основание чл. 222 ГПК на ответната страна по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил и втори писмен отговор (с пощ. кл. от 03.01.2025 г.) от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника си адв.

М., с който исковете се признават с довод, че процесните вземания са погасени по давност.

Счита, че при разпределяне на отговорността за разноски между страните, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. В тази връзка се посочва, че действително от 2019 г. до настоящия момент по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Я., не са поискани и не са извършвани изпълнителни действия. Ищецът не се е позовал извънсъдебно пред кредитора на давността, като едва с депозиране на исковата молба се създава правен спор, иницииран от ищцовата страна. С тези доводи се отправя искане за постановяване на решение при признание на иска, като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не бъде осъждано за заплащане на разноски, каквито от своя страна ответното дружество не претендира в процеса.

С депозирана по делото писмена молба от 06.03.2025 г. и връзка с дадените указания от съда с определението от 17.02.2025 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Ц., уточнява, че поддържа втория писмен отговор, обективиращ признание на исковете.

Предвид това, в проведеното на 14.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът е приел, че именно този отговор следва да бъде зачетен при решаване на спора по същество, като с протоколно определение от 14.04.2025 г. проектът за доклад по делото е обявен за окончателен с уточнението, направено от ответната страна с молбата от 06.03.2025 г. относно конкретния отговор на исковата молба, който се поддържа от дружеството.

В съдебното заседание, ищецът, чрез пълномощника си, отправя искане за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед становището на ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира 2 от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване н а възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

С оглед изложеното, при предявена отрицателна установителна искова претенция, основана на твърдението, че вземането е недължимо като погасено по давност, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания по вид и размер, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, пасивната процесуална легитимация на ответника – качеството на кредитор на вземанията, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок, в случай, че твърди това.

Както вече беше изяснено, с депозирания по делото и поддържан втори писмен отговор на исковата молба ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД признава предявените искове на посоченото правно основание, поради което и с оглед направеното от ищеца изрично искане, с протоколно определение на съда от 14.04.2025 г. съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото не са събирани други доказателства, извън вече представените, в частност от ищеца.

По своята правна същност направеното признание на исковите претенции представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая, че процесното вземане е недължимо поради погасяването му по давност. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.

Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен процесуален представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки исковата претенция на това основание.

Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното признание на исковете от ответната страна, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени изцяло.

За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно 3 вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото не се спори, че процесните вземания, както следва: в размер на сумата от 1498,75 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит от м.04.2008 г., прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното плащане на вземането, в размер на сумата от 754,73 лева, представляваща договорна лихва за периода 30.04.2008 г. – 29.01.2010 г., в размер на сумата от 1055,28 лева, представляваща лихва за периода 01.05.2008 г. – 20.11.2015 г. и разноски в размер от 411,99 лева, са удостоверени в изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и срещу длъжника Д. В. И., на основание чл. 416 ГПК – влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Посочените обстоятелства следват и от приетия като писмено доказателство по делото заверен препис от изпълнителен лист от 29.02.2016 г., издаден по гр. дело № 78166/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти състав.

По делото се изясни, че процесните, оспорени от ищеца вземания, са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.