Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 402 от 26.10.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 876/2026
Вид
Решение № 402
Подписан
26.10.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Перник, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. Н. при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. Н. Административно наказателно дело № 20261720200876 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506064039 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С. Н. М., ***********, ЕГН:

********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Моли се електронният фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

1

Жалбоподателят С. Н. М. бил собственик на лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС. регистрационен номер ***********. Срещу него бил издаден горецитираният ФИШ, в който била изложена следната фактология, а именно, че: на 21.01.2023г„ в 08:16 часа, е установено нарушение № F2C189FCCF4F6A50E053041F160A3E64., с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ТОЙОТА ЯРИС, регистрационен номер ***********, с технически допустима максимална маса 1555, в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е било установено с устройство № 20321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932..

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на процесния лек автомобил по посочените в електронния фиш време и място, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателката бил издаден обжалваният Електронен фиш №8506064039.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложените към него три броя статични изображения във вид на снимки се установява, че на 21.01.2023г„ в 08:16 часа, е установено нарушение № F2C189FCCF4F6A50E053041F160A3E64., с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ТОЙОТА ЯРИС, регистрационен номер ***********, с технически допустима максимална маса 1555, в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е липсата на валидна електронна винетка за него. В осз съдът е приел и допълнително представени от АНО писмени доказателства- МОЛБА с рег.

№21463/16.06.2026г. от М. Н.-А., упълномощен представител на Агенция Пътна Инфраструктура, в което заявява за невъзможността си да присъства на днешното съдебно заседание, поради служебна ангажираност. Не възразява да се даде ход на делото. Представя следните документи: Протокол №28765/21, ведно със Заповед №РД-11- 983/13.09.2021г. с който е одобрен образеца на ЕФ, Справка за регистрираните нарушения на ППС с рег. №CB4626TP и пълномощно по делото.; МОЛБА с рег.№ 22730/25.06.2026г. от адв. А. Л., в която сочи за служебна ангажираност , поради която не може да се яви в насроченото съдебно заседание, за което прилага и доказателства и моли да не се дава ход на делото да се отложи за друга дата и час.

От справката за собственост на МПС с рег. № *********** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „ТОЙОТА ЯРИС“, с технически допустима максимална маса 1555 кг, чийто собственик към момента на нарушението е жалбоподателят.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място е било 2 установено движение на процесното МПС, без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса. Видно и от материалите по преписката, за превозното средство не е имало заплатена валидна винетна такса. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозно средство е управлявано от своя собственик.

От приетата като писмено доказателство справка за собственост на лекия автомобил „с рег. № *********** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „ТОЙОТА ЯРИС“, се установява, че негов собственик към момента на нарушението е именно жалбоподателя С. Н. М., поради което е и била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Датата и мястото на извършването на нарушението се установяват от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който съгласно посочената законова разпоредба служи като доказателство за отразените в него обстоятелства.

Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради непропорционалност на наложеното наказание.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината - умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено административното наказание „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса.

В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к.а.н.д. № 93/2025 г. по описа на XXII състав на Административен съд - Пловдив, съгласно което: „Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол 3 такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен...“.

Цитираните съображения изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав. Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C61/23 на СЕС - т. 48 и сл. Накрая следва да се отбележи, че съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието „глоба“ под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е цитираното по-горе решение на СЕС - т. 49 от него.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Налице е и друго основание за отмяна на атакувания електронен фиш, доколкоото съдът намира е изтекла и давността за нарушението, като съображенията за това са следните:

Процесното нарушение е извършено на 21.01.2023 г. в 08:16 часа.

Датата на връчване на обжалвания електронен фиш не се установява единствено от твърдението на жалбоподателя, а от приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

На стр. 8 от преписката е приложено известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка с идентификатор PS 1618 OP2KPN 8, адресирана до жалбоподателя. В известието изрично е посочен номерът на обжалвания Електронен фиш, макар и да не е изрично посочен номерът му, по този въпрос не се спори по делото, отразена е дата на получаване 16.04.2026 г.Обстоятелството, че жалбата е подадена непосредствено след това, допълнително кореспондира с удостоверената в известието дата на получаване.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, по въпросите на погасителната давност в административнонаказателното производство намират субсидиарно приложение правилата на Наказателния кодекс по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН.

Тъй като за процесното административно нарушение е предвидено наказание „глоба“, приложим е тригодишният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Давността започва да тече от довършването на нарушението, което в случая е осъществено на 23.01.2023 г. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и насочено срещу лицето, спрямо което се води преследването, като след извършването на прекъсващото действие започва да тече нов давностен срок.

По делото обаче не са представени доказателства за предприето спрямо жалбоподателя действие по административнонаказателно преследване 4 в периода от 23.01.2023 г. до изпращането на електронния фиш и получаването му на 16.04.2026 г. /като е силно нечетлива датата на изпращане/ Самият електронен фиш не съдържа дата на издаване. Приложената разпечатка от електронната система съдържа номера на документа, датата и часа на установеното нарушение и актуалния му статус, но не удостоверява на коя дата електронният фиш е бил генериран или издаден като санкционен акт спрямо конкретното лице. В преписката не са налични и доказателства за поранен опит за връчване, изпращане на уведомление или друго действие на надлежен орган, насочено към реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.