Решение № 151 от 31.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Дупница, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510103474 по описа за 2025 година

Н. М. К., ЕГН **********, е предявила срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124 от ГПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е: - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата 300 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40033990935 от 08.05.2025 г. поради погасяване на задължението чрез плащане; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 98, 64 лв., представляващи платено без основание по нищожен договор за потребителски кредит № 40033990935 от 08.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.05.2025 г. като заемополучател сключил с „Профи Кредит България” ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 40033990935, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 300 лева за срок от 10 месеца, като дължимата сума за целия период на заема е общо в размер на 374, 44 лева. Съгласно чл.

10 от приложимите ОУ, заемателят се е задължил да предостави обезпечение на задълженията си – солидарен длъжник, валидна банкова гаранция, гаранция от финансова институция или ипотека. На същата дата било подписано и допълнително споразумение, съгласно което при непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок е дължима неустойка в размер на 195 лв., която още със сключването на договора страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за кредит.

Ищецът е направил плащания в общ размер на 398, 64 лв.

Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР на неустойката за непредоставяне на обезпечение.

В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността 1 на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД.

Не се оспорва постъпването на плащания по процесния договор в общ размер на 203, 89 евро, като се сочи, че липсват доказателства, от кое лице са извършени плащанията.

Не се оспорва, че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски кредит 40033990935 от 08.05.2025 г. и допълнително споразумение, съгласно което при непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок е дължима неустойка в размер на 195 лв.; получаването от заемателя на сумата по договора и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми, както и наличието на плащания по договора в общ размер на 203, 89 евро; че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР.

Съгласно чл.VI от договора, предоставеният заем е в размер на 300 лв., със срок за погасяване 10 месеца, размер на погасителните вноски – 37, 44 лв., общ размер на плащанията: 374, 44 лв., годишен лихвен процент: 50, 95 %, ГПР: 61, 26 %.

В чл.10 от приложимите общи условия е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение - валидна банкова гаранция, гаранция от финансова институция, солидарен длъжник, отговарящ на определени изисквания, или ипотека. Съгласно сключеното допълнително споразумение на същата дата - 08.05.2025 г., при непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок от сключването на договора е дължима неустойка в размер на 195 лв., чието заплащане е разсрочено за 10 месеца на вноски, включени в погасителния план по договора. По този начин месечната погасителна вноска възлиза на 56, 94 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.124 от ГПК:

По този иск ищецът следва да докаже плащането на задължението по договора за главница, както и фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.

Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в 2 договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради това неустойката по чл.10 от приложимите общи условия по договора представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. По делото не е спорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора, изчислен при размер на погасителната вноска 37, 44 лв. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 61, 26 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните вноски неустойка.

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.

По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид обявеното за безспорно обстоятелство, че по процесния договор са постъпили плащания в общ размер на 203, 89 евро, задължението за връщане на главницата е изпълнено, с което длъжникът е изпълнил изцяло задълженията си. Поради това предявеният иск за установяване на недължимост на чистата стойност на кредита поради плащане е основателен.

По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание.

С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника 3 и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото е безспорно, че по процесния договор са постъпили плащания в общ размер на 203, 89 евро – 398, 77 лв., от които 300 лв. за главница. Изпълнение по договора дължи кредитополучателят, поради което е неоснователно възражението, че ищецът не е доказал, че именно той е заплатил получените от ответника суми. Евентуално погасяване на задължението на кредитополучателя от друго лице би се основавало на отношения между длъжника и третото лице, които са ирелевантни за спора и не могат да рефлектират в правната сфера на кредитора.

Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23 ЗПК, няма основание за получаване на остатъка от платената сума над главницата – 98, 77 лв.

Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание, т.е. при липса на основание.

С предаването на сумата 98, 77 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно основание за това.

По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 98, 64 лв., е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 51, 13 евро.

Разпечатката съдържа 41 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94d6c087-fd99-403a-a64a-8dd60c5303d3