Решение № 19 от 12.02.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. С., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900145 по описа за 2024 година

Ищецът

– П. Х. Н., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Х. П. Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Б., ж.к. „В.Л.“, бл.51, вх.Г, ет.2, ап.6, както и чрез процесуалния си представител - адв. Х. П. Я. от САК, е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, за заплащане на сумата в размер на 250 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Н.В.И., причинена от ПТП, осъществило се на 10.03.2020 год. около 13.50 ч. на път II-15, на 24+000 км /между В. и О., преди разклона на с.О./, между лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС, управляван от Д.Ц.А. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ВР1033СА, управляван от И.К.С., по вина на водача на първото МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119000283264 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.03.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020 год., около 13.50 часа, Д.Ц.А., с ЕГН **********, и адрес: с. А., обл. В., при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира" с peг. № ВР4536СС, на път II-15 (В. - О.) на км. 24+000 (преди разклона за с.О.) 1 причинил виновно ПТП. Изложено е още от ищеца, че деликвента не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, рязко навил волана на ляво, изгубил напречна устойчивост, навлязъл в насрещната лента за движение, пресичайки единична непрекъсната линия и с дясната си странична част в областта на предна дясна врата ударил в челната част насрещно движещият се в посока гр. В. л. а. марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. № ВР1033СА, управляван от И.К.С.. Сочи се в исковата молба, че в резултат на ПТП била причинена смъртта на седящата на предна дясна седалка в л. а. Опел Зефира Н.В.И. от гр. Б., майка на ищеца П. Х. Н., с ЕГН **********.

По случая било образувано и водено от РУ - В. ДП № 246/2020г., пр.пр. № 440/2020г. по описа на ОП-В.. Наказателното производство към настоящия момент било приключило с влязла в законна сила присъда.

В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС - Д.Ц.А., който не съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата и нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в исковата молба се навеждат следните твърдения:

Твърди се, че в резултат от внезапната загуба на своята майка П. Х. Н. претърпял тежки неимуществени вреди. След като разбрал за смъртта на майка си, в продължение на няколко дни той не преставал да плаче. Единственият въпрос, който задавал бил наистина ли вече няма да види майка си. Впоследствие, в продължение на няколко месеца той почти бил спрял комуникацията със своите близки-баща и баба, отговарял едносрично на поставените му въпроси. От жизнено, палаво и лъчезарно дете, внезапно се затворил в себе си, станал тих, затворен и необщителен.

Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 10.03.2020г. по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

Ищецът твърди, че предявил на 10.03.2023г. претенцията си пред ответното дружество, но последното не изплатило обезщетение по предявената претенция.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника ЗД„Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си адв.А. И.. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактите по чл.300 от ГПК, предвид наличието на влязла в законна сила присъда за процесното ПТП.

Оспорва се обаче от ответника размера на предявения иск по чл.432, ал.1 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалата при ПТП - Н.И., без да конкретизира в какво се изразява съпричиняването.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.

2

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителната искова молба, с която е допълнил първоначалната и е отговорил на направените то ответника с отговора на исковата молба възражения и оспорвания.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който е допълнил първоначалния отговор на исковата молба и е изложил неясни твърдения относно направеното възражение за съпричиняване.

В проведеното по делото първо съдебно заседание на 21.01.2025г. ответникът е конкретизирал, че възражението му за съпричиняване се изразява в това, че починалата при ПТП – Н.В.И. е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е представения от ищеца препис – извлечение от акт за смърт от 11.03.2020г. на Община – Б., че Н.В.И. е починала на 10.03.2020г.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 676 от 10.07.2020г. на Община - Б., че Н.В.И. е оставила за свой законен наследник ищецът по делото, а именно синът си – П. Х. Н..

По делото е представена от ищеца присъда № 6/14.09.2021 год., влязла в законна сила н а 28.08.2023 год., постановена по НОХД № 313/2021г. по описа на ОС-В., с която подсъдимият Д.Ц.А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.03.2020 год. около 13.50 часа, на път 11-15 /В. - О./ на км.24+000 /преди разклона за с.О./, при управление на лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира" с peг. № ВР 4536 СС, собственост на Ц.А.А. от с.А., обл.В. в нарушение на правилата за движение - разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, като не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, навлязъл в насрещната лета за движение, при което с дясната си странична част в областта на предна дясна врата ударил в челната част насрещно движещият се в посока гр.В. л.а. "Фолксваген" модел "Пасат", с peг. № ВР 1033 СА, управляван от И.К.С. от с.С., обл.В. и по непредпазливост причинил смъртта на седящата на предна дясна седалка в л.а. "Опел” модел "Зафира", Н.В.И. с ЕГН ********** от гр.Б. починала веднага и телесни повреди на две лица, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.З, б."б", пр.1, вр.ал.1, б."в", вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл. 54, вр. чл.58а, ал.1 НК и осъден на ТРИ ГОДИНИ "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", изпълнението на което наказание е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, за срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият на осн. чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищеца, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д. Г. Н., без дела и родство със страните, от показанията на която се установява следното:

3

Свидетелката излага, че е втора година класен ръководител на ищеца – П. Х. Н. в ОУ „Св. Св. К. и М.“ в гр. Б.. Сочи, че детето - П. Х. Н. е изключително скромно. Подтиснато било от ситуацията, в която живеело от години. Опитвало се да се справя с нещата, които са в училище, като уроци и домашни, но след 4 клас, когато вече нямало занималня, имал спад в постиженията в училище, защото нямало кой да му помогне с нищо вкъщи и той се борел сам. Живеел заедно с баща си и баба си в един апартамент в гр.Б., но бащата не полагал адекватна грижа за него, защото бил безотговорен и лекомислен, нямал постоянна работа, а доходите му били спорадични. Баба му се грижела за него доколкото може, но била приета в болница, поради недохранване /лишавала се, за да може да го гледа/ и била на смъртно легло. Материалното положение на семейството било изключително тежко.

П. живеел с майка си преди да стане инцидента. След това възникнали някакви семейни конфликти с баща му и тя се изнесла от жилището малко преди да се случи инцидента, но поддържала връзка с детето си. Даже искала да го вземе при нея, предвид нездравословната атмосфера, в която било детето, но не успяла.

Свидетелката Н. установява още, че П. бил близък с майка си до нейната смърт. След инцидента с нея се затворил в себе си и изключително тежко преживявал този момент и до ден днешен, като свидетелката излага, че липсата на майка му била огромна.

Установява се още от свидетелските показания на свидетелката Н., че всяка година в училище правили благотворителен коледен базар, от който се отделяли суми. Тя се надявала да се сближи с П., за да може да му помага, вкл. със събраните суми и това се случило. Детето й се доверило. Ходели заедно да пазаруват, той я хващал за ръката и казвал, че когато е с нея винаги бил много щастлив. Свидетелката счита, че по този ищецът – П. Н. компенсирал доколкото е възможно загубата на майка си. Той имал нужда да общува с някого в качеството на родител и тази нужда била осезаема. Казвал на свидетелката, че я чувства като майка.

Свидетелката Д.Н. излага, че начина, по който това дете преживява и до ден днешен липсата на майка си и търси непрекъснато майчината грижа в някой друг говорел, че П. и майка му са били достатъчно близки, за да му липсва и сега, пет години след смъртта й.

Съвсем спорадично ищецът казвал на свидетелката, че му лисва майка му, че е добре когато е със свидетелката, защото я чувства като майка, че когато са заедно е щастлив, дори само защото са заедно, а не защото му е купила нещата, за които са събрали пари.

От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС, е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/119000283264, валидна към датата на ПТП – 10.03.2020 год.

Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца П. Х. Н. – вх. № НЩ01577/10.03.2023 год. по описа на ЗД „ Б.И.“ АД, по същата е била образувана преписка по щета, като страните не спорят, че до изтичане на 4 срока по чл.108, ал.1 от КЗ и до момента на предявяване на исковете застрахователят не се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.