Решение № 184 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20241100606029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК, във връзка с член 306, ал.1, точка първа от НПК.

Образувано е по депозиран въззивен частен протест от СРП, който след изготвяне на мотивите на първостепенния съдебен акт е допълнен с изложение от 16.02.2024г. Атакувано е протоколно определение от 06.06.2024г. /л. 137 от съд.дело/ на СРС, НО, 106 с-в, постановено по дело НОХД № 958/2024г, с което е отказано приложението на член 343б, ал. 5 от НК, а вещественото доказателство, предмет на акта, а именно МПС марка „ БМВ “ с рег. № СВ **** ТХ е върнато на собственика му – осъдения И. Ц. Ц..

В протеста и допълнението му се навеждат доводи, че определението на СРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено от въззивната инстанция. Акцентира се върху факта, че делото е приключило с влязъл в сила осъдителен съдебен акт, с който Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление, за което е предвидено отнемане на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, както и че същият е собственик на автомобила. Допълва, че СРС не разполага с правомощие да осъществява инцидентен контрол за конституционна съобразност на законите поради заплаха за сигурността на правния мир. В заключение е посочено, че единствено Народното събрание и Конституционният съд имат правомощия в посочената по– горе област.

1

Отделно, представителят на държавното обвинение развива теза, че изтъкнатата „ непропорционалност“ на мярката отнемане на МПС при този вид транспортни престъпления, макар и нарушаваща и ограничаваща правото на собственост на определена категория граждани, е конституционносъобразна, тъй като разпоредбата е ясно и точно формулирана с дефинитивни критерии.

По отношение на възприетото от СРС неспазване, несъобразяване на нормата на член 343б, ал.5 от НК с правото на ЕС, конкретно с член 49, параграф 3 от Хартата за основните права на ЕС, а същата така и с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г, прокуратурата намира, че предвидената санкция или „ наказание “ по смисъла на ПЕС е пропорционално и съразмерно, а досежно цитираното решение – че то е неприложимо, тъй като сътрудничеството между държавите– членки на ЕС и съюза е една от областите, в която суверенитетът на държавите е най – висок, а отделно – мярката е в унисон с целите, преследвани от ПЕС, а именно ЕС да бъде пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Петитумът на искането от страна на СРП е отмяна на протестирания съдебен акт и постановяване на отнемане на процесното МПС в полза на държавата.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от страна, притежаваща правен интерес от протестиране и активна процесуална легитимация, поради което въззивната инстанция го намира за ДОПУСТИМ. Разгледан по същество, същият е и обстойно и задълбочено обоснован, поради което е и ОСНОВАТЕЛЕН, мотиви за което се намират по – долу.

В закритото заседание по реда на чл. 327 от НПК на 03.10.2024г, въззивният съд е изискал служебно актуална справка за собственост на лекия автомобил, предмет на делото, от СДВР, както и такава от Конституционния съд за етапа на производството по к.д. №16/2024г, които справки са приети в първото открито съдебно заседание по делото.

В последното открито съдебно заседание пред втората инстанция от 03.02.2025г, СГП поддържа протеста. Подчертава, че оспорената пред Конституционния съд норма е част от действащото към момента право, поради което следва да бъде приложена. Настоява за отмяна на първостепенното определение и уважаване на искането на ПРБ в частта за отнемане на лек автомобил марка „ БМВ “ с рег. № СВ **** ТХ, собственост на осъденото лице.

Осъденото лице- И. Ц. Ц., редовно уведомен за датата и часа на делото, не се явява. Представлява се от защитник по пълномощие - адв.К., които прави искане за спиране на производството до произнасяне на КС. След като същото е оставено без уважение, заявява, че подзащитният му е съгласен с искането на държавното обвинение и намира за справедливо автомобилът му да бъде отнет.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във 2 въззивния частен протест и допълнението му, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на оспореното определение, която проверка включва неговата законосъобразност, намира за установено следното:

НОХД № 958/2024г. по описа на СРС, НО, 106 състав, е образувано по внесен на 22.01.2024г. обвинителен акт, с който И. Ц. Ц. е предаден на съд за извършено престъпление по член 343б, ал. 1 от НК. Делото е приключило с протоколно определение от 18.03.2024г. / л. 50 от съд. дело/, в сила от същата дата, с което е одобрено споразумение между защитника на подсъдимия и прокуратурата. С него Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като са му наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на десет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „ лишаване от право да управлява моторно превозно“ за срок от една година и два месеца. По отношение на искането на СРП за приложението на член 343б, ал.5 от НК първоинстанционният съд е насрочил и разгледал въпроса по реда на член 306, ал.1, т. 1 от НПК, което произнасяне е предмет на настоящата въззивна проверка.

Първостепенният съд е отказал да приложи материалния закон в частта, постановяваща отнемане на „ превозното средство, послужило за извършване на престъплението“, на първо място поради противоречие на принципите, залегнали в член 53 от НК и цитираната разпоредба. Приел е, че законодателната техника е погрешна, тъй като с член 343б, ал. 5 от НК вместо предмет, лекият автомобил е трениран като средство на престъплението, в отклонение на утвърдената практика на ВКС.

Въззивният съдебен състав намира, че неправилната законодателна техника е законодателен въпрос и категорично не е основание за неприлагане на норма, която е част от позитивното действащо право, така щото общоизвестен и валиден е древният римскоправен принцип: dura lex, sed lex.

В действителност, както правилно е посочил и първостепенният съд, върховната съдебна инстанция с дълга давност е имала възможност да дефинира термина „ вещ, послужила за извършване на престъплението“ в свое ТР № 84 от далечната дата 01.12.1960г, чийто постулати са валидни и към момента. Видно от юридическите изводи в цитираното Решение, такава вещ се явява „ средство“, а не „ предмет “ на престъплението. Акуратна е корелацията на СРС и с ТР № 18 от 14.11.1977г. на ОСНК на ВКС, видно от което всъщност моторното превозно средство при престъпленията по транспорта е предмет, а не средство на престъплението, тъй като то е елемент на засегнатите обществени отношения, така щото при неговата липса престъпление не би било налице. Не по същия начин стои въпросът при „ средството “ на престъплението, което не е елемент на засегнатите обществени отношения и стои вън от него.

В този смисъл и предвид изложеното, въззивният съд приема, че при 3 този вид транспортни престъпления МПС е винаги техен „предмет“, поради което действително порочен е законодателният подход в разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, определяйки МПС с думи, относими към „ средство“.

Въпреки това, СГС намира, че спор относно тяхната природа не би могло да има, имайки предвид и цитираната по- горе тълкувателна дейност на ВКС, а използваната от законодателя дума „ послужило“ не води до противоречие с Конституцията на Република България.

Изхождайки от това принципно положение досежно правната природа на МПС при престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, въззивният съд счита, че в конкретния случай отнемането на процесното МПС следва да бъде преценявано на плоскостта на разпоредбата на член 53, ал. 1, буква „ Б “ от НК, а не по реда на ал.1, б.А от същата разпоредба, доколкото и отнемането му е предвидено изрично предвидено в особената част на НК, а именно в член 343б, ал. 5 от НК. Същевременно твърди се, а и се установява, че се касае за умишлено престъпление, а МПС се твърди и се установява да е собственост на лице, признато за виновно в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от Нк..

Обстоятелството, че искането за отнемане на процесното МПС е направено от прокурора по реда на чл.53, ал.1, б.“А“ от НК е ирелевантно в случая, доколкото съдът и сам, служебно има задължение да се произнесе по тези въпроси, поради което и не е обвързан от правното основание посочено в искането на прокурора.

На второ място, СРС е счел, че нормата е непропорционална с оглед на инкриминираната престъпна дейност и целите, които преследва. СГС счита, че принципът за пропорционалност, залегнал в мотивите на Решение № 8 от 15.11.2019г. на КС, е спазен. Репресивната мярка е приета в отговор на пътния травматизъм в държавата, критериите, при които се налага са обективни, ясни, недискриминиращи. Още повече, погрешно контролираната инстанция е счела, че нормата на член 53 от НК е наказание. Правната доктрина и съдебна практика с дълга давност са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен, превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. В този смисъл юридически ирелевантен е аргументът на СРС, че „мярката“ /която първостепенният съд погрешно е приел за наказание/ не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието в НК и не е съобразена с тежестта на Д.ието. Този въпрос при мерките по член 53 от НК е решен дефинитивно, тъй като те са отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на транспорта.

Не на последно място, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, в унисон с установеното във въззивния частен протест, че нито 4 първостепенният, нито въззивният съд имат правна възможност да упражняват инцидентен, спорадичен контрол за конституционосъобразност на законите. Това правомощие по силата на действащата нормативна уредба е предоставено единствено на Конституционния съд, съобразно член 149, ал. 1, т. 2 КРБ. Искане от оправомощен субект в този смисъл е депозирано като делото е висящо пред компетентния арбитър. Както представителят на държавното обвинение сочи, погрешно първоинстанционната инстанция е намерила основание за това свое правомощие в правното основание на параграф № 3, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на КРБ.

Последните се отнасят до заварените закони към момента на приемане на действащата Конституция, а не на бъдещото законодателство, каквото се явява в темпорален аспект нормата на член 343б, ал.5 от НК.

Същевременно първостепенната инстанция се е позовала на прякото действие на конституционните разпоредби, без обаче да ги конкретизира.

Безпротиворечиво, съгласно член 5, ал. 2 от КРБ същите имат непосредствено действие, но в акта на СРС липсва конкретика. Не са посочени конституционните разпоредби, които проверяваният съд е приел, че прилага пряко, като е посочил единствено коя разпоредба от НК не прилага. Бланкетно като нарушени са маркирани член 4 и член 17 от КРБ, но задълбочен и достатъчен анализ как именно конституционните изисквания не са спазени, липсва.

Досежно разпоредбата на член 4, ал.1 от КРБ, СГС намира, че нормата е прекомерно обща и не установява дефинитивни признаци за неспазването й в конкретния случай, даже напротив. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от КРБ „Република България е правова държава. Тя се управлява съобразно Конституцията и законите на страната“, като за въззивния съд е непонятно как в случая е нарушена тази разпоредба, при положение, че отнемането на МПС при извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е предвидено изрично в закон- НК.