Определение № 2948 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2948 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502912 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 396 ГПК.

Образувано е по повод на постъпила частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, чрез адвокат С. В.- М. Б., против Определение №13124 от 22.10.202 4 г. по ч.гр.д. № 18161 по описа за 202 4 г. на Пловдивския районен съд –XXII – ри гр.с-в, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допускане обезпечение на бъдещ иск за осъждането на ЕТ "Вегас - В. П.", с ЕИК 204845773, като заемополучател, В. Г. П., с ЕГН ********** като солидарен и ипотекарен длъжник и В. Х. П., с ЕГН **********, като солидарен и ипотекарен длъжник, да заплатят на „Лено“ АД. с ЕИК 203217465, сума в размер на EUR 2330,68 (две хиляди триста и тридесет евро и шестдесет и осем евро цента) равняващи се на BGN 4558, 42 (четири хиляди петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 21.06.2024 г. до 21.10.2024 г. върху главница в размер на EUR 50000 дължима по Договор за заем Бизнес кредит № 5668 от 07.06.2018г., чрез налагането на запор на вземането в размер на EUR 203163,30 на ЕТ "Вегас - В. П." с ЕИК 204845773, като „заемополучател”, В. Г. П. с ЕГН **********, като „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“ и В. Х. П. с ЕГН ********** като „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“, което посочените лица имат срещу „Лено“ АД по обратен изпълнителен лист по т.д. № 708/ 2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за събраните суми от ЧСИ рег.№ 824 К.П. по ИД №1408/2022г. по описа на съдебния изпълнител, до размера на претендираното вземане по бъдещия иск.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Отправя се молба за неговата отмяна и за допускане на исканото обезпечение.

1

На основание чл. 396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван за отговор на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана за това страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на гл. 21 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като провери обжалваното определение, представените доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по м о л б а на „Лено“ АД, ЕИК 203217465, с която на основание чл. 390 от ГПК се моли да бъде допуснато обезпечение на бъдещия иск за осъждането на ЕТ "Вегас - В. П.", с ЕИК 204845773, като заемополучател, В. Г. П., с ЕГН ********** като солидарен и ипотекарен длъжник и В. Х. П., с ЕГН **********, като солидарен и ипотекарен длъжник, да заплатят на „Лено“ АД. с ЕИК 203217465, сумата в размер на EUR 2330, 68 равняващи се на BGN 4558,42, представляваща законна лихва за забава за периода от 21.06.2024 г. до 21.10.2024 г. върху главница в размер на EUR 50000 дължима по Договор за заем Бизнес кредит № 5668 от 07.06.2018г., чрез налагането на запор на вземането в размер на EUR 203 163,30 на ЕТ "Вегас - В. П." с ЕИК 204845773, като „заемополучател”, В.

Г. П. с ЕГН **********, като „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“ и В. Х. П. с ЕГН ********** като „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“, което посочените лица имат срещу „Лено“ АД по обратен изпълнителен лист по т.д. № 708/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за събраните суми от ЧСИ рег.№824 К.П. по ИД №1408/2022г. по описа на съдебния изпълнител, до размера на претендираното вземане по бъдещия иск.

В молбата молителят твърди, че между страните е сключен Договор за заем Бизнес кредит № 5668 от 07.06.2018г. По силата на цитираното правоотношение, на ЕТ "Вегас - В. П." е предоставена сума в размер от 50 000 евро, като В. Г. П. и В. Х. П. се съгласили да отговарят солидарно за връщането на сумата, ведно с дължимата възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Задължението е следвало да бъде погасено на 120 месечни вноски до 07.06.2028г. Предвид реализирано от длъжниците просрочие, всички вземания по кредитното правоотношение са обявени за предсрочно изискуеми считано то 20.01.2020г. Доколкото длъжниците не са погасили своевременно предсрочно изискуемата главница, то за периода 21.06.2024г.21.10.2024г. кредиторът „Лено“ АД е начислил лихва в размер от 2 330, 68 евро, за която ще предяви осъдителен иск. Излагат се твърдения, че ответниците по бъдещия иск са се снабдили срещу „Лено“ АД с обратен изпълнителен лист за сумата от 203 163, 30 евро по т.д. № 708/ 2022г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, решението по което дело е потвърдено изцяло с Решение № 255/ 19.06.2024г. по в.т.д. № 150/ 2

2024г., по описа на Апелативен съд- Пловдив, I - ви с-в. Предвид това, моли се да бъде допуснато обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на „запор“ върху вземането, което ответниците имат срещу „Лено“ АД по посочения обратен изпълнителен лист.

За да остави без уважение искането за допускане на обезпечението, първоинстанционният съд е приел, че са нарушени изисквания на чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, тъй като в договора не са посочени всички разходи, които длъжниците ще направят и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата на тези реквизити води до наличието на обосновано предположение за недействителност на правоотношението на осн. чл. 38 Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. Поради това приложение намира правилото на чл. 39 Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители и потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Освен това първостепенният съд е приел, че поисканата обезпечителна мярка е недопустима.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като предпоставките за допускане на обезпечение са: искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция, в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи, че ищецът има право на иск /предявеният иск да е допустим и вероятно основателен/ и че е налице интерес от обезпечаване на иска /нужда от обезпечаване/. В изискването за вероятна основателност на иска законът има в предвид, искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право. Следва да прецени и дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща за обезпечителната нужда и дали тя няма да навреди на интересите на длъжника, в случай че искът бъде отхвърлен като неоснователен.

В случая безспорно се установява, че обезпечителна нужда е налице, тъй като без обезпечението ще се затрудни или осуети реализирането на правата на ищеца по решението. В случая може да се направи извод за наличието на такава нужда.

Доколкото става дума за парично вземане, не е необходимо доказването на затруднение или осуетяване на реализирането на правата на ищеца, тъй като всяко едно разпореждане на противната страна с имуществото й, крие опасност от осуетяване реализирането на правата на ищеца по решението.

Съдът намира обаче, че така поисканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като в разглеждания казус се иска не запор върху вземания на длъжника спрямо 3 трети лица, а запор върху вземане, което длъжникът има към ищеца по бъдещия искЛено АД. Това ще доведе до осъществяване на прихващане между двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, което не е смисъла на обезпечителното производство. При това положение следва да се приеме, че претендираната от молителя обезпечителна мярка не е подходяща и искането следва да се остави без уважение.

Предвид на гореизложеното частната жалба се явява неоснователна. Като такава, следва да се остави без уважение, а обжалваното определението на първоинстанционния съд, като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13124 от 22.10.2024 г. постановено по ч.гр.д.

№ 18161 по описа за 2024 г. на Пловдивския районен съд – XXII – ри гр. с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4