Решение № 73 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пазарджик, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200501033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение рег.№291/26.09.2025г., постановено по гр.д.№227/2025г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35 дължи на адв.Г. Х. Б.- АК- Пловдив, ЕГН: **********, с адрес: гр.******, сумата в размер 9342,50лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч.гр.д.

№1133/2013г. по описа на Районен съд- Велинград, определено с Решение №143/13.03.2024г. на Адвокатски съвет- гр.Пловдив по Протокол №7/13.03.2024г., ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №856/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1559/2024г. по описа на Районен съд- Велинград.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан 1

Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК- Пловдив, ЕГН: **********с адрес: гр.******, разноски за държавна такса в размер на 186,85лв. по гр.д.

№227/2025г. на РС- Велинград.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.С. С.-АК- Пловдив, с личен номер 1800087740, с адрес на кантората: гр.****, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№227/2025г. на РС- Велинград, в размер на 1200лв. с ДДС.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК- Пловдив, ЕГН: **********, с адрес: гр.****** разноски за държавна такса в размер на 186,85лв. по ч.гр.д.

№1559/2024г. на РС- Велинград.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати адв.С. С.- АК- Пловдив, с личен номер 1800087740, с адрес на кантората: гр.****, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1559/2024г. на РС- Велинград, в размер на 920,55лв. с ДДС.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Община Велинград, представлявана от Кмета К. К., чрез пълномощника му адв.П. Г..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Приема се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. В тази насока се визира, че същата не е доказана по основание и по размер.

Счита се, че въпреки високия материален интерес, следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска.

2

Приема се, че няма пречка, съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г.

Счита се, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид вида на претенцията, материалния интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни норми, броят на заседанията, в който процесуалния представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Съответно извършените процесуални действия в открито съдебно заседание; Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната;

Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Счита се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда.

Твърди се, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение №289/12.06.2024г. на Адвокатски съвет гр.Пловдив по Протокол №15/12.06.2024г., предвид факта, че органа се е произнесъл, съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл.101, §2 от ДФЕС. Съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС са нищожни.

Счита се, че са налице всички основания за прилагане на приетото в националната съдебна практика- решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.

Приема се, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се вземат предвид като задължителни посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

3

Визира се, че нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с определен интерес.

Твърди се, че в случая е несъмнено, че адв.Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да с взимат предвид нормите на чл.9 и на чл.11 от същата Наредба.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове или да го измените, като се постанови справедлив размер.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ищеца Г.

Х. Б., чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-Пловдив. В него се моли подадената въззивна жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС- Велинград. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№1559/2013г. на РС- Велинградискане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на Община Велинград след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство. Коментирано е и решението на Адвокатски съветПловдив за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 9342,50лв. с 4

ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят Община Велинград, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му такъв адв.Г.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената от него въззивна жалба, като се счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо и следва да бъде намалено от съда.

Моли да се отмени или измени обжалваното решение, като се присъдят разноски.

Ответникът Г. Б., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.С.. От страна на последния е подадена писмено становище в което се моли да остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б., с ЕГН ********** от Община Велинград за сумата в размер на 9342,50лв., ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024г., до изплащане на вземането произтичащо от Протокол № 7/13.03.2024г. на Адвокатски съвет гр.Пловдив и Решение №143/13.03.2024г. на Адвокатски съвет гр.Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по ч.гр.д.№1133/2013г. по описа на РС- Велинград, за което е 5 издадена Заповед №856 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2024г. по ч.гр.д.№1559/2024г. на РС- Велинград.

Твърди се от страна на ищецът, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №856/20.12.2024г. на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1559/2024г. по описа на РС- Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 9342,50лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024г. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч.гр.д.№1133/2013г. по описа на РС- Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 186,85лв. и 920,55лв.- адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че с пълномощно от 04.02.2019г. на Община Велинград, К. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград го е упълномощил да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.

№1133/2013г. по описа на РС- Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл.34, ал.1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019г. и същото било подписано от упълномощителя К. К.- Кмет на Община Велинград и от адвокат- Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д.№1133/2013г. между Община Велинград като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

Визира се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч.гр.д.№1133/2013г. по описа на РС- Велинград, адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита.

Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч.гр.д.№1133/2013г. на РС- Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение №566/07.11.2013г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д.№1133/2013г. на РС- Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.