Решение № 71 от 19.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ямбол, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Д. С. Л. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100006 по описа за 2025 година

Делото пред ЯОС е образувано след изпращането му по подсъдност от Окръжен съд – гр.Сливен, на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ.

Подадена е искова молба от М. Т. С. от ********, с която против Окръжен съд гр.Сливен е предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на сумата 26 000лв., дължимо от ответника поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Предмет на предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди на ищеца, е нарушено негово право на справедлив наказателен процес от безпристрастен съд по смисъла на чл.6 КЗПЧОС и чл.14,ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права, при постановяване на Определение №260043/12.10.2020г. по ч.н.д.№505/2020г. на СлОС, тъй като съдията, който е постановил този съдебен акт, с който е дал разрешение за претърсване и изземване, е докладчик и по НОХД №601/2019г. по описа на СлОС, по което дело ищецът е подсъдим. Според изложените в исковата молба твърдения, като съдия- докладчик по НОХД №601/2019г. по описа на СлОС, дело по което ищецът е имал качеството на подсъдим, съдията е знаел това обстоятелство и като докладчик по ч.н.д.№505/2020г. е имал законовото задължение да се самоотведе, поради съмнения в безпристрастност, тъй като изходът от другото дело е в пряка връзка и e от съществено значение за разглежданото дело.

Ищецът изтъква, че определението по ч.н.д.№505/2020г. на СлОС е смущаващо, предвид обичайната практика определенията по чл.161, ал.1 от НПК да се изготвят от прокурора, а само да се подписват от съдия, като в постановеното определение не е посочен входящия номер на искането на прокурора, не е приложено и нито едно доказателство за приложението на чл.278, ал.1 от НК, че ищецът е открил културна ценност, но това не е попречило на съдията-докладчик да даде разрешение за претърсване и изземване от дома на ищеца, като и дописаният в последствие шестцифрен номер на акта бил също повече от смущаващ за ищеца М.С.. При тези данни съмненията у ищеца в обективността при изграждане вътрешното убеждение на съдията са съмнения в зависимост и пристрастност и са основанията за самоотвод, тъй като според него не е редно, когато един съдия е председател и докладчик по наказателно дело от общ характер, да постанови съдебно разрешение за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 1 НПК срещу подсъдимия по делото, но по друго дело, съвсем различно досъдебно производство и при отчитане, че определенията по чл.161 НПК са част от малкото неподлежащи на инстанционен контрол 1 съдебни актове.

В обобщение ищецът сочи, че не търси ревизия или пререшаване на наказателните производства, а защита на гражданските си права - на правото наказателните дела да се разглеждат и актовете по същите да се произнасят от независим и безпристрастен съд при зачитане върховенството на закона.

Според ищеца, неправомерните действия от страна на Сливенски Окръжен съд, нарушаващи правото му на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, са в пряка причинно-следствена връзка с нанесените му неимуществените вреди, които представляват необорима законова, а и човешка презумпция - чувство на безсилие и емоционална болка, страдания и психически стрес, които настоява да бъдат обезщетени със сумата 26 000лв.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.

Оспорил е наличието на предпоставките за реализиране отговорността на държавите-членки за вреди спрямо гражданите на ЕС, произтичащи от актове, действия или бездействия на който и да държавен орган, явяващ се субституент на съответната държава във връзка предоставените гаранции на правото на ЕС. Ответникът сочи, че липсва основание и изискване в закона за отвод на съдията, разглеждащ искането за претърсване и изземване в хипотезата на чл.161, ал. 1 НПК, което основание да е разглеждането на друго дело или и свързано с разрешението на наказателно производство. Изтъква, че правото на ищеца на справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд е било гарантирано и същото е било надлежно упражнявано от него в течение както на разглеждането на НОХД № 601/2019г. от Окръжен съд - Сливен, така и по повод ползването на доказателства, събрани евентуално въз основа на определението по ЧНД № 505/2020 по описа на съда.

Доводите на ответния съд са, че в производство по чл.161 НПК съдът само следва да се увери, че се касае действително до неотложни случаи и това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, както и че доказателствата са във връзка с предмета на разследване, като при разглеждането на НОХД № 601/2019г. от СлОС са съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита в наказателното производство и на ищеца са предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на определението по ЧНД № 505/ 2020г. и значението на този съдебен акт за надлежното събиране на доказателства и спазване на процесуалните правила. Ответникът изтъква, че ЧНД №505/2020г. на СлОС е разпределено надлежно, съобразно действащите „Вътрешни правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в окръжен съд – Сливен“ и в настоящото производството по чл. 2в ЗОДОВ съдът не може да пререшава спора, приключил с влязъл в сила съдебен акт, като е недопустимо извършването на проверка за допуснати процесуални нарушения, в каквато насока са претенциите на ищеца, а следва единствено да се прецени дали съдът - ответник е приложил относимите към спора норми от правото на ЕС и дали в резултат на твърдяното им неприлагане или неправилно прилагане за ищеца са настъпили вреди от нарушаване на правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, конституиран по надлежния ред със закон. Навежда, че според критериите, изведени в практиката на Европейският съд по правата на човека във връзка с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, от съществено значение е общата оценка на производството като цяло като, дали производството е справедливо и се определя от оценката в неговата съвкупност, както и дали възможните недостатъци във връзка със справедливостта на производството е било възможно при определени условия да бъдат санирани на по-късен стадий или на същата инстанция, както и когато съдебният акт подлежи на преразглеждане от независим съдебен орган, който има пълна юрисдикция и самият предоставя гаранциите, изисквани от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.

В о.с.з. ищецът се явява лично и оспорва постъпилия от ответника писмен отговор на исковата молба с възражение, че формата му е в нарушение на чл.184 ГПК. По съществото на спора пледира за уважаване на предявения иск на основанията, наведени с исковата молба, които доразвива, като акцентира върху това, че не може един и същи съдия да бъде докладчик по две свързани правоотношения и самоотводът е гаранция за справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

2

Ответникът Окръжен съд – гр.Сливен не изпраща процесуален представител в о.с.з., а законният му представител с писмена молба моли за срок, в който да представи писмена защита, каквото не изпраща в определения срок.

Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на иска, като съображенията са, че събраните по делото доказателства не изпълват хипотезата на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като от ответния съд не е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз и с постановеното от СлОс определение по ч.н.д.№505/2020г. не е накърнено правото на ищеца на справедлив процес и на достъп до правосъдие.

Окръжният съд намира за неоснователно възражението на ищеца, че подаденият от ответника писмен отговор на искова молба е ненадлежно процесуално действие и поради това не следва да бъде зачетено. Отговорът на исковата молба е подаден като електронно изявление на ответника и е администриран от ЯОС по реда на чл.102з, ал.3 ГПК, като неправилно ищецът третира това процесуално действие на ответника като писмено доказателство – електронен документ, за който приложима е разпоредбата на чл.184 ГПК.

ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор и е установено с представената влязлата в сила Присъда №5/22.04.2021г. на Сливенски окръжен съд, постановена по НОХД №601/2019г. по описа на този съд, че по това дело в качеството на подсъдим е бил ищецът М.С., който е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК за това, че на 23.03.2018г. в гр.Нова Загора е държал повече от три археологически обекта (посочени и индивидуализирани подробно) по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство (ЗКН) и чл.53, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН), които обекти не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от ЗКН и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба №Н-3/03.12.2009г. С присъдата на ищеца е наложено наказание за извършеното престъпление и на основание чл.278, ал.7 от НК е постановено предметът на престъплението – археологическите обекти, представляващи движими културни ценности, които са подробно описани като предмет на извършеното от М.С. престъпление, да бъдат отнети в полза на държавата.

Установено е, че в хода на висящия процес по НОХД №№601/2019г. по описа на СлОС, но преди постановяване на осъдителната присъда, пред СлОС е образувано ЧНД№505/2020г., по което в закрито съдебно заседание е постановено Определение №260043/12.10.2020г., с което на основание чл.161, ал.1 от НПК съдът е дал разрешение за извършване на претърсване на недвижими имоти на два посочени адреса в гр.Нова Загора и изземване на богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783г. и други вещи и предмети, имащи значение за разследването, водено по ДП №132 „ИП“/2020г. по описа на ОД на МВР-Сливен, като претърсването и изземването да се извършат в периода 14.10.2020г.-21.10.2020г. Определението на СлОС по ЧНД№505/2020г. е подробно мотивирано, в него е посочено основанието за образуваното съдебно производство- искане на прокурор от ОП-Сливен, данните по досъдебното производство и приложените доказателства, като са изложени изводите на съда за основателността и уважаването на искането. Няма спор, че недвижимите имоти, по отношение на които е разрешено претърсването иизземването са обитавани от ищеца.

Не е спорно от страна на ищеца, че досъдебното производство, по което е внесено обвинението срещу него, било е образувано в НОХД№601/2019г. по описа на СлОС, по което дело е постановена осъдителната присъда срещу него, е друго, различно досъдебно производство, по което е дадено разрешението за претърсване и изземване с определението по ЧНД№505/2020г. по описа на СлОС. Твърденията на ищеца са, че по това досъдебно производство, по което е дадено разрешението за претърсване и изземване с определението на СЛОС по ЧНД№505/2020г. не е бил привлечен към наказателна отговорност и производството е прекратено от прокурора с влязло в сила постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. Този законов текст 3 регламентира установения с практиката на СЕС принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции.

Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС обхваща: нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право.