Решение № 22350 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22350 гр. С., 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110146011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на собствениците на Етажна собственост с адрес гр. С., район „П.“, ул. „В. К.“ № ** вх. **, представляван и от управителя П. И. П., срещу Е. С. А., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 6, т.9 ЗУЕС вр. чл. 48 ЗУЕС за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 040,00 лева, представляваща сбор от вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ /всяка в размер на 10,00 лв./, както следва:

520,00 лв. за магазин 39 за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2023 г. и 520,00 лв. за магазин 42 за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.04.2023 г. по ч.гр.д. 19737/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

В исковата молба се твърди, че с решение на ОС на ЕС от 16.02.2017 г. е взето решение магазин 39 и магазин 42 /обекти с до 2,5 % ид.ч. от общите, т.е. от 0,42 % до 0,61 % ид.ч./ да заплащат за фонд „Ремонт и обновяване“ вноски в размер на 10,00 лв., платими до 15-то число на текущия месец по специално открита банкова сметка. Сочи се, че с решение на ОС на ЕС от 18.02.2013 г. е взето решение за нередовните собственици със задължения повече от 50 лв., таксите да се събират по съдебен ред. Твърди се, че на 01.03.2023 г. е проведено ОС, на което ответникът присъствал лично. Било взето решение за образуване на производство за принудително събиране на дължимите суми, като била дадена последна възможност на ответника в 14-дневен срок от протокола, да погаси задълженията. С имейл от 08.03.2023 г. ответникът информирал, че няма да заплати сумите нито за минал, нито за бъдещ период.

Ищецът излага, че ответникът е собственик на магазини № 39 и 42 от 1

19.11.2018 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че е собственик на магазини 39 и 42, но счита, че същите не са част от ЕС и излага, че е недопустимо решенията на ЕС да създават права и задължения за собственици на обекти извън нея. Сочи, че магазините не са част от вход *, макар да се намирали в същата сграда.

Твърди, че физическият вход към магазините не се осъществява през вход *, а през централния вход на търговския център. Излага, че липсва функционална връзка между двата обекта и жилищната част на вх. Е. Счита, че ЕС при приемането на решенията е действала извън пределите на своята компетентност, като създала задължения за лица извън тази собственост.

Аргументира, че ОС на ЕС няма правомощия да определя дали един обект е част от самата ЕС. Аргументира, че решенията на ОС не го обвързват. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил етажен собственик на индивидуален обект/и в сградата, находяща се в гр. С., ул. „В. К.“ **, вх. * , че са приети валидни и стабилизирани решения на Общото събрание за заплащане на вноски за разходи за управление и поддържане на общите части в определен размер, че тези задължения са изискуеми.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове, предявени от и срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по закон. Посочената норма се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици - тя установява представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. Следователно по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, председателят на управителния съвет е законен представител на собствениците в етажната собственост и като такъв разполага с правото да упълномощава адвокат, който да представлява пред съда интересите на етажните собственици.

В настоящия случай от Протокол от 19.05.2022 г. се установява, че П. И. П. е избран за председател на УС, поради което извършените от него чрез адв.

Обидимска процесуални действия са обвързващи за представляваните от тях етажни собственици. В допълнение следва да бъде посочено, че изтичането на мандата на управителния съвет, респ. на управителя, е без значение за упражняване на правомощията му, доколкото съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител).

По допустимостта на иска:

2

Настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че искът не е недопустим. Действително, от представения от ответника препис от Решение № ****** от 2.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1677/2020 г. се установява, че в това производството съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.

41 от ЗС, вр. 38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 664 /шестстотин шестдесет и четири/ лева – вноски за периода от м. 09. 2016 г. до м. 04. 2018 г., дължими за магазини 39, 40, 42 и 43, съгласно решения на общото събрание на етажните собственици, проведени на 09.02.2012 г. и на 16.02.2017 г., ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до изплащане на вземането и за сумата от 51, 76 /петдесет и един лев и 76 ст. / лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2016 г. до 07.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 28723/2018 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав. Не се спори, че страни в това по-ранно производство са настоящите ищци, отново като ищци, както и праводателят на настоящия ответник като ответник.

Съгласно практиката на ВКС /Определение № 244 от 18.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1602/2023 г./ се приема, че иск би бил недопустим като повторно заведен само при пълен обективен и субективен идентитет между разглеждания иск и този, по който е налице влязло в сила решение (чл. 299, ал.

2, във вр. с чл. 126 от ГПК), но настоящият случай не е такъв.

В решение № 133/14.03.2011 г. по гр. д. № 2020/2009 г. на I-во г. о. се приема, че преценката дали има идентичност между две дела, едното от които е приключило с влязло в сила решение, следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал.

2 ГПК – следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право с неговите белези – юридически факт, съдържание на правото и субектите на правоотношението.

Съдържанието на правото обаче се идентифицира, наред с други белези, и с период и размер на претенцията.

Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по претенцията не се разпростира върху следващия период и върху останалия размер на вземането

Доколкото исковите периоди са различни, различни са и размерите на претенциите, заявени в двете производства, то не се установява идентитет, обуславящ недопустимост на настоящия иск, респективно на производството, образувано по него.

По основателността на иска:

По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от приетите нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том I, рег. № ****, дело № 153/2018 г. от 19.11.2018 г. и нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 176, том I, рег. № ****, дело № 154/2018 г. от 19.11.2018 г., че на 19.11.2018 г. ответникът Е. С. А. е придобил от „К. Е. С. ****“ ООД собствеността върху магазин № ** и магазин № **, находящи се в гр. С., район „П.“, ул. „В. К.“ № ** ет. *, заедно с идеални части от санитарните възли с предверие на същия етаж, идеални части от ОЧ на секция „В“, както и идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

Централният спорен въпрос в настоящия процес е дали описаните в исковата 3 молба два магазина, собственост на ответника, представляват самостоятелни обекти в сградата с адрес гр. С., район „П.“, ул. „В. К.“ № ** ВХ. *, в режим на етажна собственост.

По делото са приети като доказателства таблица за определяне на застроената площ и процента идеални части от общите части на сградата за всеки гараж, магазин, офис и апартамент в зависимост от индивидуалните им качества – за жилищна сграда с офиси, магазини, подземни гаражи и трафопост в УПИ XII, кв. 5, ж.к. „Х. Д.“, гр. С.; справка за площите на построените обекти в сграда с офиси, магазини, подземни гаражи и трафопост в УПИ XII, кв. 5, ж.к. „Х. Д.“, гр. С.; както и протокол за установяване на годността за ползване на строежа – акт образец № 16.

Приети са и протоколи от ОС – от 01.03.2023 г., 19.05.2022 г., 16.02.2017 г., 18.02.2013 г. и 09.02.2012 г.

Прието е уведомление от ГИС С. изх. № 68-00-1068/12.08.2010 г. относно определяне на административен адрес. Видно от това уведомление жилищната сграда, построена в УПИ XII, кв. 5, ж.к. „Х. Д.“, гр. С., е със 142 бр. апартаменти, 58 бр. офиси, 38 бр. магазини за промишлени стоки, 21 бр. складове, 141 бр. подземни и 79 бр. надземни гаражи, магазин за химически чистене и аптека. Състои се от секция „А“ /с три входа/, секция „Б“ /с два входа/, секция „В“ /с един вход/. Определени са следните административни адреси: секция „В“ – вход В /вход за жилища/ - ул. “В. К.“ № ** ВХ. *.

Изслушани са две експертни заключения – по основна и допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице М. М..

Заключенията са приети от съда и настоящият състав ги кредитира като обективни, пълни и професионално изготвени.

От заключенията се установява, че процесните магазини попадат в секция „В“ на сграда, находяща се в гр. С., район „П.“, жк „Х. Д.“, ул. „В. К.“ № 26.

От заключението по СТЕ се установява още, че входът за процесните магазини е от две места: от север се влиза във входа само за партера на секция „В“, до който са разположени санитарните възли, обслужващи магазините, който вход е разположен до входа към етажите на секция „В“, а от централния вход, който е разположен в секция „Б“ на ъгъла на улица „В. К.“ и улица „Т. Г.“ по вътрешен коридор също се стига до процесните магазини. Вещото лице констатира, че ако вход „Е“ е входът за достъп до надпартерните етажи на секция „В“, то тогава от него няма вътрешен достъп до магазини № 39 и № 42 и не може да се достигне до тези магазини без да се излиза от входната врата.

Няма връзка между обща входна врата, общи стълбища, достъп до асансьор, стълбищни площадки на вход „Е“ и процесните магазини. Общи части за магазините на партера и обектите на секция „В“ са калканна стена, покрив и основи.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/ особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, 4 изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ специален режим.