Определение № 2884 от 12.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2884 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 45525/06.06.2024г. на Н. Г. Д., чрез процесуалния й представител срещу определение № 5859/22.05.2024г. по гр.д.№ 1310/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено като недопустимо производството по делото по предявената от жалбоподателката против И. Г. С. молба за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН и в нейна тежест са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното определение. Оспорват се изводите на съда, че молителката и ответника не са били в интимна връзка в изискуемия период от време от 60 дни, както и че интимната им връзка е приключила на 16.09.2023г. Посочва, че в молбата по ЗЗДН, както и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е твърдяла, че са живели заедно с ответника на семейни начала в продължение на година и половина, което счита за установено и от ангажираните гласни доказателства. Предвид на това счита, че не е налице основание за прекратяване на производството, а за постановяване на решение по съществото на спора, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предоставения срок по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна И. Г. С..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява 1 изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното прекратително определение, първоинстанционният съд е приел, че молителката Н. Д. не е процесуално легитимирана по смисъла на чл.3, т.2, предл.1 и 2 от ЗЗДН да подаде молба за постановяване на мерки по ЗЗДН срещу ответника И. С., поради недоказаност двамата да са живели на съпружески начала, както и да са били в интимна връзка с продължителност от поне 60 дни. Преценката за недопустимост на молбата, съдът е обосновал с това, че дори да са се приеме, че страните са били в интимна сексуална връзка, която е въведена като основание за търсене на защита по ЗЗДН с промяна в закона обн.ДВ, бр.69/11.08.2023г., то тя е била преустановена преди РД на ответника /на 16.09.2023г./ и следователно не е налице изискуемият 60 дневен срок.

Обжалваното определение е неправилно.

Процесуалната легитимация на молителката произтича от твърденията й изложени в молбата по ЗЗДН /входирана във ВРС на 05.02.2024г./, че е във връзка с ответника И. С. от една година и половина, по време на която са живеели на семейни начала, той е разполагал с ключове от апартамента й и е оставал да спи в дома й „всеки ден“, били са в интимни отношения. По време на съвместното им съжителство ответникът е реализирал прояви на домашно насилие спрямо нея – заплахи за живота и здравето й /че ще я застреля/, обидни реплики „Курва“, „Боклук“ /31.12.2023г., 19.01.2024г./, физическо насилие – ритане с крак /29.12.2023г./ и др., които са се отразили на емоционалното и състояние и които счита за физическо и психическо насилие, обидно и унизително поведение и принудително ограничаване на личния живот и свобода. Във връзка с това е формулирано искане до съда за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, включително за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН.

В отговор на подадената молба, ответникът И. Г. С. е заявил становище за процесуална допустимост на молбата и е признал за безспорно установен фактът на наличие на спорадични интимни отношения. Оспорва да е извършил твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителката Н. Д..

В хода на производството за установяване на съвместното съжителство съчетано с интимна връзка между страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В Д. и М Ф, ДесиславаМ, които посочват че Н. и И. са били във връзка, живеели заедно в нейното жилище в кв.Виница, в което свидетелите възприели лични вещи и дрехи на ответника /св.Д./, пазарували заедно и се прибирали, а колата му била паркирана на адреса всяка вечер до края на м.12.2023г. /свМ/. Свидетелят Й Т посочва, че познава И. от 5 години, а Н. от над година и знае от И., че двамата са имали сексуални отношения, като ги е виждал заедно „4-5-6 пъти“. Показанията на св.Д В и св.П Г. са неинформативни за отношенията между страните по спора.

Въвеждането на интимната връзка като основание пострадалото лице да потърси допустимо защита по ЗЗДН срещу лицето, с което е или е било в такива отношения е 2 законодателно уредено с допълнението на чл.3, т.2 от ЗЗДН обнародвано в ДВ бр.69/11.08.2023г. Разпоредбата предвижда процесуална легитимация по закона за всеки, който е пострадал от действия на лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Последната е дефинирана в §1, т.6 от ДР на ЗЗДН като „съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят общо домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне 60 дни“. Следователно легитимирано да подаде молба по ЗЗДН е всяко лице, което е било или все още е в интимна връзка с ответник, който е осъществил домашно насилие /без значение дали делят общо домакинство и съжителстват заедно/, стига тази интимна връзка да е била трайна, т.е да е с продължителност поне от 60 дни.

Законодателят не е обвързал началото на интимната връзка с датата на нормативното й регламентиране в ЗЗДН, поради което неправилен е подходът на първоинстанционния съд да изчислява продължителността й считано от влизане в сила на изменението на закона /ДВ бр.69/2023г./.

Интимна връзка според дадената легална дефиниция в ЗЗДН представлява доброволни, лични интимни и сексуални отношения между мъж и жена, които са трайни, тъй като са продължили повече от 60 дни, без значение дали те са се развили преди или след коментираното изменение на закона от 11.08.2023г. Посочената дата има значение само като легализираща легитимацията на лице, което е било в „интимна връзка“ да търси защита по ЗЗДН срещу интимния партньор, осъществил спрямо него акт на домашно насилие.

Твърденията на молителката, че е била във „връзка“ с ответника и са живеели заедно включва имплицитно и такива за интимни отношения по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН.

Ответникът И. С. признава, че е имал интимни и сексуални отношения с Н. Д., а от показанията на свидетелите се установява, че същите са били с продължителност по-голяма от 2 месеца /св.Д. и св.Фучеджиев посочват, че поне от 6 месеца познават лично И., чиято връзка с Н. съществувала от преди това; св.Тодоров познава Н. от около година по повод връзката и с И., виждал я е 4-5-6 пъти и знае от самия ответник, че са имали сексуални отношения; свМ посочва, че посещенията на И. в дома на Н. били всяка вечер и продължили от пролетта до м.декември 2023г./. При това положение се налага извод, че страните по делото са били в трайна интимна връзка по смисъла на закона и независимо от това дали са споделяли общо домакинство, молителката се явява процесуално легитимирана по ЗЗДН. На това основание молбата й за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН срещу ответника се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Горното налага постановеното прекратително определение от 22.05.2024г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Предвид на това, че настоящата частна жалба е администрирана към въззивния съд без предварително внасяне на държавна такса /чл.17, ал.2 от ЗЗДН/, такава следва да бъде 3 събрана от първоинстанционния съд при произнасянето по същество на молбата, като отговорността за нея в качеството на съдебен разход бъде разпредЕ. между страните съобразно изхода на спора.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5859/22.05.2024г. постановено по гр.д. № 1310/2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което е прекратено производството по делото и са присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в полза на И. Г. С. на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4