Определение № 22462 от 17.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22462 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110150163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „О.“ АД срещу ответницата С.

М. С., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 3912,11 € (равностойност на 7651,42 лева) – главница; 896,16 € (равностойност на 1752,73 лева) – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 15.06.2023 г.; 448,01 € (равностойност на 876,23 лева) – лихва за забава за периода от 20.11.2020 г. до 04.07.2023 г.; 30,68 € (равностойност на 60 лева) – разноски за уведомяване по кредита – задължения по Договор за банков кредит от 04.07.2008 г., сключен между ответницата и „Р. (Б.)“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Р. (Б.)“ ЕАД, което отпуснало на ответницата на 04.074.2008 г. кредит в размер на 15 000 лева за потребителски нужди. Кредитът следвало да се изплати на 120 равни месечни вноски, като бил с променлива лихва, която към датата на отпускането му била 8,25 % годишно, а се образувала от два компонента – „стойност на банковия ресурс“, и 2 процентни пункта фиксиран компонент. При забава за плащане се дължала лихва за забава в размер на възнаградителната лихва, увеличена с 10 процентни пункта. Поддържа се, че от 20.11.2020 г. ответницата спряла да плаща вноските по кредита. Поради това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като това станало с писмо, получено от ответницата на 16.06.2023 г. Поради това се иска осъждане на ответницата да плати остатъка от дълга си. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – С. М. С., чрез особения представител адв. К., с който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. В исковата молба не били описани съществените елементи на договора и затова била нередовна. Поддържа се, че част от клаузите на договора за кредит са изменени и не съответстват на твърденията в исковата молба. Поддържа се, че не може да се направи извод за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като чрез нищожни клаузи ответницата е била задължавана да плаща по-големи вноски и при първоначалните условия.

1

Поддържа се също така, че има капитализация на начислени лихви като главница по кредита, поради което задълженията са изчислявани не според условията на договора между страните. Оспорва се обявяването на предсрочна изискуемост поради неправилно посочване на дължимия се остатък от размера на вземането в поканата за това. Поддържа се, че механизмът за определяне на променлива лихва по договора е резултат от приложение на неравноправни клаузи, които не посочват точен математически модел, който да позволява проследимост на промяната на лихвата при промяна в обективни обстоятелства, и така поставя размера на лихвата изцяло в свободната преценка на банката. Прави се възражение за погасяване на вземанията давност.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 4 ЗПКр (2006 г., отм.); чл. 19 ЗПКр (2006 г., отм.) и чл. 82 ЗЗД, а ответницата прави възражения за недействителност на клаузи по чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и по чл. 118, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

Съдът посочва на страните, че му е известно служебно, че ищецът е частен правоприемник на основание преобразувания на „Р. (Б.)“ ЕАД.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; поисканата от страните счетоводна експертиза, като съдът преформулира въпросите така, че същите да позволяват интерпретация при различни варианти на задължение по договора във връзка с поддържаните доводи за евентуална недействителност на части от договора, за да може да вземе становище по начина на определяне на разходите по кредита с крайния си акт.

По възражението на ответника, съдът констатира, че исковата молба не е нередовна поради непосочване на условията на договора – нередовност по чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК има само тогава, когато в исковата молба не са очертани съществените елементи на претенцията, които не позволяват да се индивидуализират основните елементи на фактическия състав на спорното право, които го отличават от други права. При искове за главница и лихва по договор за кредит, тези елементи са – размер на отпуснатия кредит, цел на кредита, срок и лихва. Всички тези елементи са посочени в исковата молба.

Това, че не е възпроизведен погасителен план или други елементи, е предмет на уточняване по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК или на отговор на въпроси по чл.

145, ал. 1 – 2 ГПК, но не е такъв съществен порок на иска, който да води до неяснота на претенцията. Уточнени са и претенциите за „наказателна“ лихва за забава (по същество неустойка) с посочване на текста от договора, в който е предвидена, и начина на изчисляване, и е посочено какви разноски ищецът е направил във връзка с връчване на покана за предсрочна изискуемост. Всички 2 искови претенции е ясно откъде произтичат, а спорът е дали ще се установят твърденията на ищеца, че се дължат в искания размер – това става с преценка на доказателствата по делото, а не с допълнителни твърдения по иска. Няма основание и да се приеме, че ответникът не е могъл да упражни правото си на защита – в отговора на исковата молба се съдържат адекватни и конкретни възражения, годни да доведат до отхвърляне на иска, ако се докажат. Исковата молба е редовна.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 50163 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8 юли 2026 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявении са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно съединени при условията на кумулативност осъдителни искове за: заплащане на остатъчна главница по договор за кредит (вкл. при предсрочна изискуемост) с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 4 ЗПКр (2006 г., отм.); за заплащане на възнаградителна лихва със същата правна квалификация; за заплащане на лихва за забава с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗПКр (2006 г., отм.), и за заплащане на неустойка за просрочие с правна квалификация по чл.

92, ал. 1 ЗЗД, и за заплащане на разноски за уведомяване като вреди на кредитора съгласно чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД.

Ответницата прави възражения за частична недействителност на клаузи от договора за кредит по чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 10 ЗЗП (редакция до ДВ, бр. 100/2019 г.).

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ответницата и праводател на ищеца е сключен договор за потребителски кредит преди 2010 г., по който на ответницата е предоставена парична сума. Искът за възнаградителна лихва се уважава при уважаване на иска за главница, ако е уговорена такава лихва, като съдът по възражението на ответницата следи служебно дали това е направено в съответствие с изискванията за добросъвестност и справедливост – така че ищецът не е можел да влияе върху размера на лихвата. Претенцията за лихва за забава се уважава при доказване на падежи на вземането, а за неустойка – ако е установен и 3 нейният размер, като съдът указва, че ще следи дали не превишава този на законната лихва съгласно чл. 19 ЗПКр (2006 г., отм.). Претенцията за разноски за неизпълнение на ответницата се уважава, ако ищецът установи, че е направил такива, и то в причинна връзка с неизпълнението на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че ищецът е частен правоприемник на основание преобразувания на „Р. (Б.)“ ЕАД.

УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ

НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146 ЗЗП е, че клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: сключен договор за кредит; предоставена на парична сума на ответницата; изпадане на ответницата в забава – получена от последната покана за предсрочна изискуемост или настъпване на падежите по договора; уговорен лихвен процент и неговата фактическа стойност според условията на договора; уговорена неустойка за забавено изпълнение и размера ; разходи за неизпълнението на договора, причинна връзка между последните и неизпълнението.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за: причинната връзка между разходите за уведомяване и неизпълнението на договора.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по счетоводството на ищеца и собствени пресмятания, която да даде отговор на следните въпроси:

1. въпросите по букви „a“, „b“ и „c“исковата молба;

2. Да се даде таблица на всички погасявания по кредита – датата и размер на постъпилата от ответницата сума, и

2.1. да се отбележи в отделна таблица как ищецът е отнасял платените от ответниците суми към задълженията по договора по пера;

3. Да се изчисли размера на остатъчната главница по кредита към 06.07.2023 г., като се вземат предвид направените от ответницата плащания (т.

2), при следните допускания:

3.1. по данните от счетоводството на банката;

3.2. ако се приеме, че кредитът е с лихва 8,25 % годишно за целия период 4 на договора и лихвата за забава е определена като кумулативна (лихва по договора + 10 процентни пункта надбавка);

3.3. ако се приеме, че кредитът е с лихва 8,25 % годишно за целия период на договора и лихвата за забава е равна на законната (без надбавка от 10 пункта);

3.4. ако се приеме, че кредитът е с лихва 2 % годишно за целия период на договора и лихвата за забава е определена като кумулативна (лихва по договора + 10 процентни пункта надбавка);

3.5. ако се приеме, че кредитът е с лихва 2 % годишно за целия период на договора и лихвата за забава е равна на законната (без надбавка от 10 пункта), като изчисленията по т. 3.2. – 3.5. следва да се направят от вещото лице самостоятелно, на база обективните данни за отпуснати и изплатени суми до образуване на заповедното дело (06.07.2023 г.), като се ползват само аритметически операции по алгоритъм, преценен от вещото лице, а не изчисленията на банката;

4. Да се посочи размера на задълженията по вариантите по предходната точка към 13.05.2010 г.

5. Да се даде отговор на въпрос 4 и към 03.12.2010 г.

6. Да се посочи размера на начислената от ищеца лихва за забава за плащане – размер и период, за който е изчислена, като се раздели и на законни лихви за забава и договорни такива (т.нар. „наказателни лихви“).

7. Да изчисли размера на оставащите за плащане възнаградителни лихви по всеки от вариантите по т. 3.1. – 3.5. спрямо посочения там от съда лихвен процент, като се вземат предвид гратисните периоди и облекченията по анексите към договора.

8. Да се даде отговор на седми въпрос, без да се вземат предвид гратисните периоди.

9. Да се посочи каква би била в периода от 04.07.2008 г. до 06.07.2023 г. стойността на компонента от „стойността на банковия ресурс“ като основа на лихвения процент по кредита, посочена като „лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага““ и „лихвеният процент за съответната валута, при който банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти“ и се вземе предвид, че стойността на банковия ресурс е била 6,25 % към 04.07.2008 г. и 8 % към 13.05.2010 г.