Решение № 13826 от 10.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13826

Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

ДИМИТЪР МИХОВ

ИВЕЛИНА ДИМОВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20257050701872 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. В. С. [ЕГН], чрез адв. В. П., срещу Решение № 822/03.07.2025г., постановено по АНД № 20243110204877/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, двадесет и втори състав, с което е потвърден Електронен фиш Серия „К“ № 7471413 на Областна дирекция на МВР – Варна, с който на С. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр с .ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Заявеното касационно основание за обжалване е съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: Въпреки изричните указания дадени от касационната инстанция, първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно тези установени факти по делото. Приетата фактическа обстановка в решението на ВРС не отговаря на установената в хода на съдебното следствие. Жалбоподателката се е движела в от гр. Варна към гр. Добрич. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство е посочено, че посоката на движение на контролираните МПС-та е от гр. Добрич към гр. Варна, а видно от географски координати обозначаващи местонахождението на техническото средство, то се е намирало в дясната част на платното за движение - върху маркировка на кръстовището за с. Любен Каравелов, гледано в посока гр. Добрич – гр. Варна и оптиката му е била насочена към гр. Добрич. Същото е засичало скоростта на превозните средства, които са идвали от гр. Добрич. Видно от снимките към ЕФ автомобилът е заснет отзад, а посоката на ъгъла на заснемането е откъм лявата страна на автомобила. От това може да се направи необорим извод, че автомобилът се е отдалечавал от техническото средство. От схемата на участъка от пътя е видно, че в посока гр. Варна - гр. Добрич няма ограничение на скоростта с ПЗ „В-26“ преди кръстовището за с. Любен Каравелово, а автомобилът е заснет на дистанция от 125 метра след техническото средство, насочено към гр. Добрич, респ. след кръстовището. По делото е установена нова фактическа обстановка различна от описаната в обжалвания ЕФ, но въззивния съд не е изложил мотиви в тази насока. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Моли за присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Варна в писмено становище, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Намира, че правилно РС – Варна е установил липсата на процесуални нарушения. Установеното нарушение е описано в достатъчна степен, в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%. Посочени са нарушените норми. Индивидуализирано е техническото средство. Нарушението е доказано и наказанието е правилно определено, поради което въззивният съд правилно е приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателката.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил Електронен фиш Серия „К“ № 7471413 на Областна дирекция на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП на В. В. С. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.

Съдебното производство е било образувано по изпълнение на решение № 12759 от 28.11.2024г. на Варненския административен съд по канд. № 2236/2024г., с което е постановено ново разглеждане на жалбата на В. В. С. срещу цитирания електронен фиш, като са били дадени конкретни указания.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2023 г. около 12,17 часа, в област Варна, община Аксаково, по път II-29, на км. 19+600 на разклона за с. Любен Каравелово в посока на движение към гр. Варна бил управляван л. а. "Мазда 3" с рег. № ** **** **. При въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч. В този район била монтирана автоматизирана техническа система за видеоконтрол на нарушенията АТСС ARH CAM S1 № 120ccda. Автомобилът преминал покрай автоматизираната техническа система и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 120 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост 120 км/ч, превишената скорост била 60 км/ч, поради което следвало водача да бъде санкциониран посредством електронен фиш. След установяване на собственика на автомобила – В. В. С., бил издаден електронен фиш серия К № 7471413, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 6383002. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Електронният фиш е с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане. Въззивният съд приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, скица на мястото на нарушението с поставените пътни знаци изготвена от Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ–Варна, писмо с приложение от АПИ с посочване на регистрацията на процесния автомобил преминал през стационарни контролни точки на 16.04.2023г. на с. Стожер и гр. Добрич, показанията на св. Н., който установява, как, къде и в каква посока е поставял техническото средство, имало ли е поставен знак В 26, а също и данни за изготвяните протоколи след края на смяната му и др.

За да потвърди електронния фиш, РС – Варна е приел от правна страна, че той е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП. Авторството на деянието е безспорно установено, доколкото собственика на автомобила е навел възражения и е конкретизирано трето лице, което го е управлявало – В. В. С.. В съдържанието на ЕФ се съдържа изрично вписване, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6383002, с което квалификацията "повторност" е категорично доказана. Видно от приложената справка към ЕФ серия К № 7471413 ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26 и е било 60 км/ч, техническото средство е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. От изпратеното и приложено по делото – копие от БИМ, Протокол от проверка № 046-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. и поставени защитени стикери: 39384, 39385, 39386, 39387, 39388, 39389, 61627 е прието, че техническото средство за измерване е преминало лабораторната проверка и е годно за експлоатация.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон.

Съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция при първоначалното касационно обжалване. ВРС повторно не е обсъдил възраженията, изложени във въззивната жалба - за посоката на движение на С. и за ъгъла, от който е направена снимката към ЕФ. Не е обсъдил и не се е произнесъл по основните спорни въпроси и по приетите в тази насока доказателства, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

Районният съд, като инстанция по същество, е длъжен да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. В мотивите не е даден отговор на поставените и спорни въпроси, по повод на които делото е било върнато за разглеждане от друг състав на съда. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са съществени, тъй като представляват неизпълнение на служебното задължение на съда, да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. С оглед изложеното, се налага отмяна на обжалваното решение на ВРС. Допуснатото процесуално нарушение опорочава фактическите установявания на въззивната инстанция, но делото е връщано вече за разглеждане повторно от ВРС. При това положение и предвид забраната за връщане втори път на делото, касационната инстанция следва отстрани допуснатите нарушения и да се произнесе по делото.

В протокол за използване на АТСС рег. № 445р-5337/13.04.2023 г. е посочено, че АТСС е използвано на 16.04.2023 г. и посоката на движение на контролираните МПС е от гр. Добрич към гр. Варна, посока на действие е записано „П“, като от легендата към протокола се установява, че това е „приближаващ“, АТСС е поставено на 500 метра след пътен знак за ограничение на скоростта 60 км/час. С жалбата и в хода на въззивното производство е направено възражение, че посоката на движение на автомобил с рег. № [рег. номер] е била от гр. Варна към гр. Добрич. За установяване на този факт са представени доказателства и въззивният съд в проведено съдебно заседание на 10.04.2024 г. е приел към доказателствата заверена за вярност разпечатка от телефона от Google, с последователност на движението по часове и доказателство за телефона, от който са свалени тези разпечатки.

Към доказателствения материал по делото е присъединена и снимка на АТСС, от която е видно, че е поставено в дясната част от пътя в посока Добрич - Варна. От протокол за използване на АТСС се установява, че то е поставено на разклона за с. Любен Каравелово на път ІІ-29, на 500 метра от пътен знак В-26, който е ограничавал скоростта до 60 км/час и е заснемал движението на приближаващите автомобили в посока Добрич – Варна. След като в посока Добрич – Варна АТСС е поставено от дясната страна на пътя е следвало при снимка на автомобила да е видима дясната част на автомобил, който се движи в посока Добрич – Варна. Видно от всички представени снимки процесния автомобил е заснет отзад, като видима е лявата част. Предвид изложеното безспорно се доказва, че посоката на движение на автомобила е от гр. Варна към гр. Добрич.

Видно от представената с Писмо рег. № 11-00-36/26.02.2025 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ схема на организация на движението на моторни превозни средства на път II-29, в участъка на км. 19+100 /разклона за с. Любен Каравелова/, с отразена вертикална маркировка и хоризонтална пътна маркировка, в посока на движение гр. Варна – гр. Добрич в процесния участък няма поставен пътен знак В-26, ограничаващ скоростта, следователно вписаното в ЕФ разрешена стойност на скоростта е неправилно определена, което е довело и до неправилно определена санкция.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94d32415-e3bc-4a60-ba4d-1d5303b24441