Решение № 1829 от 04.10.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1829/4.10.2019г.

Град Пловдив, .10.2019 г.

Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия

Харитева при секретаря С. Д. и с участието на прокурора Й. Т., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2499 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”

ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 125 от 11.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300486 от 13.08.2004 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1038,98 лева и лихва за забава в размер на 291,12 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната и диспозитивната част, неправилно са изчислени главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки, представени на 30.09.2019 г.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с разрешително № 300486 от 13.08.2004 г. на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на водовземане от подземен воден обект – Родопска надгрупа

– карстово-пукнатинни, чрез два каптирани извора – каптаж „Синката“ и каптаж „Кошовете“ в землището на град Кричим, община Кричим, с цел на водовземането за питейно-битово водоснабдяване на град Кричим, с разрешен годишен воден обем – до 170 000 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 13.08.2004 г. – 13.08.2029 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 300486 от 13.08.2004 г. са подадени справки и декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва: на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода от 13 863 м3 (л.84); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода от 12 646 м3 (л.75); на 26.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода от 11 940 м3 (л.66); на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество вода от 13 500 м3 (л.58).

С констативен № ПВ2-256 от 29.08.2017 г. (л.46) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 300486 от 13.08.2004 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както следва: за 2011 г. – 14 600 куб. м и дължима годишна такса за този период в размер на 292 лева; за 2012 г. – 12 805 куб.м и дължима годишна такса в размер на 256,10 лева; за 2013 г. – 14 290 куб.м и дължима годишна такса в размер на 285,80 лева; за 2014 г. – 13 500 куб.м и дължима годишна такса в размер на 270 лева; за 2015 г. – 11 940 куб.м и дължима годишна такса в размер на 238,80 лева; за 2016 г. – 12 646 куб.м и дължима годишна такса в размер на 252,92 лева. Дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до

31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм.

ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), определяща единичен размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 1595,62 лева, която не е платена по сметка на БДИБР.

С констативен протокол № ПВ2-136 от 14.05.2018 г. (л.44) е обективирана проверка по декларация по чл.194б ЗВ и констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 13 863 куб. м, а таксата съгласно посочената по-горе тарифа е в размер на 277,26 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-351 от 07.06.2019 г. (л.41) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ ЗВ, като титуляр по разрешително № 300486 от 13.08.2004 г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., в размер на 1038,98 лева ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

С уведомление за започване на производство за издаване на АУПДВ изх. № ПО-02-351(1) от 21.06.2019 г. (л.39) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.

С оспорения АУПДВ № 125 от 11.07.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 300486 от 13.08.2004 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1038,98 лева и лихва за периода на забава в размер на 291,12 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни години и установяват плащане на такси за 2013 г. и предходни години. Т.е., представените от дружеството платежни нареждания не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното разрешително, за периода 2014 г. – 2017 г., макар доказателствената тежест в тази насока да е изцяло за дружеството-жалбоподател и изрично да му е било указано, че плащането следва да бъде доказано с писмени доказателства. В този смисъл съдът намира, че исканата съдебно-счетоводна експертиза не може да установи плащане на установените с оспорения акт задължения, доколкото липсват изходни данни (платежни нареждания, други банкови или счетоводни документи, които да са индиция за извършено плащане), въз основа на които вещото лице да работи.

При така установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения, всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.

Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2011 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.

Не се споделя също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения, самото разрешително № 300486 от 13.08.2004 г. също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.

Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативните протоколи № ПВ2-256 от 29.08.2017 г. и № ПВ2-136 от 14.05.2018 г. и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества, са изчислени задълженията по години. В този смисъл е без правно значение съществуват ли на място при каптираните кладенци водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни.