Решение № 222 от 08.11.2022, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бяла, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дочев при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Пламен Дочев Гражданско дело № 20224510100425 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД.

Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени дарението на 5/8 идеални части от недвижим имот, обективирано в Нотариален акт № 190, том 5, peг. № 7388, дело 722 от 17.11.2020г., находящ се в гр.Две могили, обл.Русе, ***, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Две могили с площ от 604 кв.м., трайно предназначение на земята урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, заедно със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 104 кв.м., предназначение - жилищна, еднофамилна, Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 9 кв.м., предназначение - постройка на допълващото застрояване и Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 41 кв. м., преднзначение хангар, депо гараж.

Ответникът по реда на чл.131/ГПК е депозирал отговор, с който оспорва иска.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:

Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на надарения никакви задължения за издръжка, тоест с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция - отмяна на дарението / в този смисъл е Решение № 894/19.02.2010г. по гр. д. № 3132/2008г. на ВКС, Решение № 1031/30.12.2009г. по гр. д. № 4849/2008г. на ВКС/

За да бъде уважен иска по чл.227, ал.1, б.“в“ /ЗЗД следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1/ дарителят да е изпаднал в нужда; 2/ отправено искане до надареното лице и 3/ отказ на последното да даде исканата издръжка.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на визираната материално правна норма следва да се отбележи, че нуждата от издръжка не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер, което означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества / в този смисъл е Решение № 275/26.03.2009г. по гр. д. № 5837/2007г. на ВКС/. В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка“, при наличието на която и при отказ на надарения да дава издръжка, възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

Съгласно съдебната практика обективирана в Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 263/2011г., IV г.о., ГК нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата /респ. на исковата молба, имаща значение на покана/ или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото. В решението на ВКС се посочва, че силата на пресъдено нещо се формира към датата на устните състезания пред настоящата инстанция. Същото е застъпено и в Решение № 293 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1302/2010г., IV г. о., ГК, където се посочва, че 2 нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото.

По същество, нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага /пенсия 420 лв. по твърдения на ищеца/ или може да ползва и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Съдът счита, че нуждата от издръжка следва да се преценява по предявения иск по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД с оглед фактическите обстоятелства в конкретния казус, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната, при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.

По делото на съда не са представени доказателства за установяване на тези обстоятелства и факти, за да е налице първата предпоставка от ФС.

Доколкото БРС може обективно да установени размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период, при съобразяване специфичните нужди на дарителя - /хипертонична болест на сърцето/ останали недоказани, в началото на периода - преди отправяне на поканата 28.04.2022г. е 654,09 лв., респ. за ІІ тримесечие на 2021-2022 г. възлиза на 1962,26 лв. /сл.справка от НСИ/, като доходите на ищеца са в размер на пенсията му от 420.00 лв. /без представяне на писмени доказателства/. При тази диспропорция не би се отразила дори и прибавянето на стойността на исканата издръжка в размер на 200.00 лв., но в по-голяма степен би облекчило дарителя. Този недостиг може да бъде приет за траен, ако на съда са предоставени писмени доказателства за размера на получаваната от ищеца пенсия и медицинска документация за влошено здравословно състояние, за да може да се достигне до извод, че последният е попаднал в трайна нужда и са налице специфични грижи.

В заключение, при липса на доказателства съдът не може да формира извод, че дарителят е изпаднала в трайна нужда и това да се констатира и към датата на поканата, отправена преди исковата молба, към датата на исковата молба, както и към датата на приключване на устните състезания. За да уважи 3 иска съдът следва да констатира трансформирането на моралното задължение в правно задължение за даване на издръжка предвид настъпване на посочените в закона обстоятелства, а именно изпадане на ищеца в нужда, но при представяне на съответните доказателства.

Приетите свидетелски показания не установяват дарителят да е поискал от надарения да му предостави издръжка, от която се нуждае. Това дали ответникът е проявил към ищеца непристойно държане и непростимо лошото поведение е ирелевантно за разглеждания иск. По делото не се представят доказателства, че надарения има възможност и разполага с необходимите средства, за да удовлетворят нуждата за издръжка на дарителя.

Това, че ответникът живее и работи в чужбина само по себе си не представлява настъпила трансформация в правно задължение за даване на издръжка.

Следователно, съдът приема, че в случая не са установени наличието на кумулативните предпоставките, визирани в чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, което обуславя отхвърлянето на иска като недоказан по основание спрямо ответника по предявения иск.

На основание чл.78, ал.3/ГПК разноските на ответника в размер на 700.00 лв. са в тежест на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Д.м., обл.Р., ул.“О.“ № ***, чрез адв.Й. Д. от РАК, против В. С. В., ЕГН ********** с.а. чрез адв.Р.

Т. от РзАК за ОТМЯНА на дарението на 5/8 идеални части от недвижимия имот, обективирано Нотариален акт № 190, том 5, peг. № 7388, дело 722 от 17.11.2020г., находящ се в гр. Д.м., обл.Р., ул. „О.“ № ***, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д.м.и с площ от 604 кв.м., трайно предназначение на земята урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, заедно със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 104 кв.м., предназначение - жилищна, еднофамилна, Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 9 кв.м., предназначение - постройка на допълващото застрояване и Сграда с 4 идентификатор *** със застроена площ от 41 кв.м., преднзначение хангар, депо гараж, като недоказан по основание.

ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Д.м., обл.Р., ул.“О.“ № ***, да заплати на В. С. В., ЕГН ********** от гр.Д.м., обл.Р., ул.“О.“ № ** , сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева/ , представляващи разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________ 5