Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2037 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7973/2024
Вид
Решение № 2037
Подписан
05.06.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.13, ал.4, изр.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110107973 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: **седалище и адрес: **, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л. /Пълномощник на управителите/, имейл: *** срещу Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Б.

В. А., ЕГН **********, че дължи на „А.Б. Б." ЕООД, ЕИК: **, сума в общ размер от 9107.21 лв. формирана както следва:

1) главница в размер на 4523.72 лв.;

2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 3070.77 лв.,

3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 495.68 лв. за периода от 09.12.2021 г до 20.12.2022 г.

4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 1015.3 лв. за период от 09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,

5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в 1 съда до окончателно изплащане на вземанията.

6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 229.06 лв. за период от 09.12.2021 г. до 14.02.2024 г., 7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, както и разноските в производството по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Във връзка със съобщение от 31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, получено на 12.06.2024г., е уведомен за възможността да предяви иск. В законоустановения срок, „А. Б. Б." с ЕИК: ** упражнява законовото си право да предяви иск, с който претендира от съда да признае за установено по отношение на ответника Б. В. А., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б." с ЕИК: ** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа на Районен съд - Варна и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

При разглеждане на настоящото производство, МОЛИ съда да приеме от фактическа страна следното:

Между страните „К." ЕАД, в качеството му на кредитодател, и Б. В. А., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2485679 на 09.12.2021 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2485679 от 09.12.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "К.", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план.

Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил 3 задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Моли съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен email и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

На 09.12.2021 година Длъжникът Б. В. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за кредит № 2485679 с К., по силата на който е получил сумата от 5328.92 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 501.94 лева в срок до 20.12.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът Б. В. А., ЕГН: ********** е сключил на 09.12.2021 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице К. и да отговаря пред К. солидарно с Б. В. А., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията 4 към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К.

На 09.12.2021 година А. Т.и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А. Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на Б. В. А., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А.Т. е изпълнило задълженията си към Б. В. А., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът Б. В. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Кредисимо е поканило А. Т. да плати всички изискуеми задължения на Б. В. А., ЕГН:

********** по Договора за кредит на 23.07.2023 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. е изпратило уведомление до Длъжника на 23.07.2023 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.07.2023 г. А. Т. е погасило дължимите от Б. В. А., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва:

1. 4523.72 лeвa /главница/ по Договор за кредит;

2. 495.68 лeвa /договорна лихва/ за период 09.12.2021 г до 20.12.2022 година;

3. 1015.3 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;

С извършване на посоченото плащане „А. Т." ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.