Решение № 260041 от 21.01.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260041/21.1.2021г.

№...................... 21.01.2021 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД

№ 2258/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 549846-F578107/02.12.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на К.С.П., ЕГН **********,***, ул. ”Лайош Кошут”

№ 6, ет. 4, ап. 7 е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните норми, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмено становище на 04.01.2021 г., в което излагат становище по съществото на спора, като заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Освен това, претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2020 г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен на лицето К.С.П., ЕГН ********** в качеството му на самоосигуряващо се лице. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е извършвал трудова дейност като собственик на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* и в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за 2019 г. с „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ“ в законоустановения срок, а именно до 30.04.2020 г. Свидетелят В.И.М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен констатирал, че жалбоподателя, в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като собственик на „С.“ ЕООД е подало едва на 11.06.2020 г. по интернет с Протокол Вх. № 27000203069434 и с квалифициран електронен подпис

Декларация

Образец 6 за 2019 г., съдържаща „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С покана Изх. № 2691/13.08.2020 г. е дадено указание за явяване на нарушителя в 7-дневен срок, считано от получаване на поканата, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като в указания срок не се явил нарушителя, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие - на 02.11.2020 г. на основание чл.

40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № № F578107, като актосъставителят е описал тези свои констатации и посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 16.11.2020 г. бил връчен на нарушителя П. и подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в разписка от 16.11.2020 г. Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 549846-F578107/ 02.12.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на К.С.П., ЕГН **********,*** е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.И.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят В.М. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 549846-F578107/02.12.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно Заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не се спори между страните по делото, че лицето К.С.П. извършва трудова дейност като собственик на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* и има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Следователно, в настоящия случай, К.П. е следвало да подаде декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за 2019 г. в срок до 30.04.2020 г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 01.05.2020 г – денят, следващ крайния срок за подаването на декларация образец № 6, действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, във вр. чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.

За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „глоба“ от 50 лв. до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минималния размер на санкционната норма.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав споделя доводите, застъпени от жалбоподателя във въззивната жалба, че извършеното административно нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът, като взе предвид обстоятелството, че дължимите суми, във връзка с които е следвало да бъде подадена декларацията са били внесени в срок в държавния бюджет, както и обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение, но преди издаване на процесния акт за установяване на административно нарушение, намира, че по същество деянието представлява „маловажен случай“. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.

93, т. 9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай“. Още повече в случая се касае за първо нарушение от съответния вид. В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от жалбоподателя в жалбата. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.