Решение № 834 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Темислав М. Димитров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100506946 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Р. Н. срещу решение от 17.02.2022 г., изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2022 г., по гр.д. №55612/2021 г. на Софийския районен съд, 177 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110 ал.2 ЗС, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3055,02 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. 30.04.2020 г., за имот с адрес: гр. София, жк. ****, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 34,17 лв. – главница, представляваща стойност на такса „дялово разпределение“ за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот с адрес: гр. София, жк. ****, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че по делото не е доказано, че е собственик на процесния топлоснабден имот, както и че не е установено ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за услугата „дялово разпределение“. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

1

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, но това обстоятелства се установява от представените заповед №А-0-08-2912 от 08.10.1977 г., списък на живущите от 14.02.1983 г. и протокол от ОС на ЕС от 25.06.2022 г.

При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от процесните ОУ Клиентите заплащат цена за 2 услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, а според ал.2 на същата разпоредба редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите . В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена, поради което и ответникът дължи заплащането и.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1192 от 17.02.2022 г., изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. №55612/2021 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА К. Р. Н. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3