Решение № 87 от 10.11.2020, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

Номер 87

10.11.2020 г.

Град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ямбол

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Васил М. Петков

Петранка С. Жекова

Красимира В. Тагарева

Миглена П. Коматарова

Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол) като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202300600264 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. С. против Присъда №59/01.07.2020 г., постановена по НОХД № 366/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 18.00 ч. в гр. ***** на ул. ***** *******, бл.*, вх.*, от междуетажна площадка на 1-ви и 2-ри етаж, е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „М." с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18 скорости, на стойност 265,00 лв. от владението на собственика му К. И. Г. от гр.*****, без негово съгласие с намерението противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.58А, ал.4 от НК му е наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение общото наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия по ЧНД № ****/**** г. на ЯРС. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. На основание чл. 189, ал. З от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 109.80 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.

В жалбата сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се доводи, че деянието не е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като освен обективните предпоставки за „повторност” по смисъла на чл. 28 и чл. 30 НК, е необходимо както инкриминираната, така и предходната кражба, за която е съден подсъдимия да са немаловажни случаи. Твърди, че в настоящата кражба представлява „маловажен случай” и е 1 по-леко наказуемо престъпление – по чл. 194, ал. 3 от НК. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия С. поддържа жалбата и настоява ЯОС да измени присъдата като преквалифицира престъплението в такова по чл. 194, ал. 3 от НК, да измени определеното наказание от „лишаване от свобода” на „пробация” на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК и да отмени привеждането, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на наказанието от 1 година „Лишаване от свобода”. В лична защита подсъдимият поддържа казаното от защитника му.

Прокурорът от

ЯОП намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт за законосъобразен и обоснован и същият следва да се потвърди.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл.

371, т. 2 и сл. НПК. Подсъдимият И. Г. С. , в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал. 3 НПК, правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология, като следва:

Подсъдимият С., роден на **.**.****г., бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, както следва:

С присъдата по НОХД № ****/****г. на ЯРС, влязла в сила на

**.**.****г., е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на **.**.****г., като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязла в сила на

**.**.****г., е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на **.**.****г., като отново е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С Опр. № ***/**.**.****г. по ЧНД № ****/****г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.****г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията, определени 2 му с присъдите по горепосочените дела, са групирани в съвкупност, като му е наложено общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на основание чл.25, ал.4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК е постановено отложено изтърпяване на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС - на **.**.****г. около 18:00 часа, подс. С. се намирал до казаните за смет на ул.

„***** *******” в гр. *****. Видял, че вратата към вх. * на бл. * е отворена и решил да влезе във входа, за да открадне каквото намери. На площадката между първия и втория етаж подсъдимият намерил подпрян черен велосипед „М." с алуминиеви 29-инчови капли, на стойност 265 лева, който бил собственост на свид. К. Г.. Подсъдимият взел велосипеда и с него се прибрал в ромската махала на гр. *****, където го продал на свид. С. И. за 35 лева.На следващия ден свид. Г. установил, че велосипеда му се намира у свид. И., свързал се с него и откупил велосипеда за 35 лева.

От приложената на л. 34 и 35 от ДП характеристична справка се установява, че за 2018г. и 2019г. срещу поде. С. са заведени седем ЗМ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка. Законосъобразно съдът е приел, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства - от обясненията му, от показанията на свидетелите К. Г., Ю. Г., С. И. и С. Ч., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви, кореспондират напълно помежду си и се кредитират изцяло . Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. около 18.00 ч. в гр. ***** на ул. ***** *******, бл. *, вх. *, от междуетажна площадка на 1-ви и 2-ри етаж, е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „М.” с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18 скорости, на стойност 265,00 лв. от владението на собственика му К. И. Г. от гр. *****, без негово съгласие с намерението противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

3

От обективна страна

Авторството на подсъдимия и всички обективните елементи от състава на процесното деяние, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Безспорно, като правилно е решила първата инстанция, подсъдимият е осъществил признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал.

1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху съответната инкриминирана вещ – велосипед марка „М.” с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18 скорости, на стойност 265,00 лв. от владението на собственика му К. И. Г., както и установяване на свое такова, с отнасянето му от мястото, където се е намирал. Налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху веща, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подсъдимият е осъществил и двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел съответната вещ и я отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик веща и е установил своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на престъплението подс. С. е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.

1 от НК. Той е извършил деянието, след като с присъдата по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, влязла в сила на **.**.**** г., е бил осъден за друго такова престъпление – по чл.

194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на това наказание.

Абсолютно правилно и прецизно мотивирано решаващият съд е приел, че деянието на подсъдимия не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т .9 от НК. ЯОС напълно споделя изложеното от ЯРС и също счита, че извършеното не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, независимо от невисоката стойност на отнетото в размер на 265 лева (под една МРЗ за 2019 г.). В съдебната практика няма различия, че размерът на отнетото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не. Затова правилно ЯРС е отчел и цялостната характеристика на деянието и дееца – високата динамика и големия дял на този вид престъпления в страната, както и факта, че освен с присъдата необходима за съставомерността на престъплението като повторна кражба, подс. С. е бил осъждан и за друго тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1 от НК, а процесното деянието е извършено двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на лишаване от свобода за друго такова престъпление. Затова прав е ЯРС, че случаят не е маловажен.

От субективна страна при кражбата подс. С. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца като човек с достатъчен житейски опит и осъждан за кражба, е бил напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние и е целял настъпването на престъпните последици – лишаването на собственика от владението върху веща. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои велосипеда, т.к. се е разпоредил с него като го отнесъл от мястото и го продал. Съзнавал е, 4 че лишава от фактическа власт върху веща собственика, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият С. логично е знаел за осъждането си по НОХД № ***/**** г. на ЯРС и е осъзнавал, че върши деянието в условията на повторност, след като му е налагано наказание за немаловажна кражба и преди да са изминали пет години от изтичане на изпитателния срок.