Определение № 336 от 29.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Враца, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора В. Ив. Д. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200486 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437–440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Д. В. Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. В молбата си осъденият сочи, че е изтърпял изискуемата от закона част от наказанието, няма наложени дисциплинарни наказания, работи и счита, че е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Позовава се и на наличието на семейство, при което желае да се завърне след освобождаването.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца по чл.437 ал.2 НПК, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

В писменото становище началникът на Затвора – Враца изразява отрицателно мнение по молбата. Посочва, че осъденият е изтърпял изискуемата част от наказанието, но не са налице достатъчно доказателства за поправяне. Акцентира върху формалното отношение към плана на присъдата, липсата на пълноценно участие в заложените дейности, липсата на инициатива за индивидуална корекционна работа, отсъствието на критично отношение към извършеното престъпление, ниския самоконтрол, импулсивността и склонността към необмислен риск. Като положителни данни са отчетени трудовата ангажираност и липсата на дисциплинарни нарушения, но те са преценени като недостатъчни да установят трайна положителна промяна.

1

В с.з представителят на Началник Затвора-Враца поддържа становището и намира молбата за неоснователна , като доразвива доводите в тази насока.

Прокурорът се солидаризира към изложеното.

Лишеният от свобода Б. участва чрез видеоконферентна връзка в съдебното заседание, като поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема следното:

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съобразно чл.438 НПК.

Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б.„б“ от Постановление №7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изм. и доп. с Постановление №7/1987 г., за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.

От доказателствата се установява, че Д. В. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца при първоначален общ режим по НОХД №233/2026 г. по описа на Районен съд – Враца за престъпление по чл.198 ал.1 НК, което не е при опасен рецидив. Началото на изпълнението на това наказание е 24.07.2026 г. Непосредствено преди него Б. е изтърпял и наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца по НОХД №1086/2024 г. на Районен съд – Враца, приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК, за периода от 08.04.2026 г. до 24.07.2026 г.

Към датата на постановаване на настоящето определение са отчетени фактически изтърпени 2 месеца и 5 дни, зачетен арест 1 месец и 20 дни и 17 дни от работа, или общо 4 месеца и 12 дни. Неизтърпеният остатък е 18 дни.

При тези данни съдът приема, че е изпълнена първата формална предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 НК – осъденият е изтърпял повече от една втора от наложеното наказание. Това обстоятелство е безспорно и според становището на затворническата администрация. Наличието му обаче не е достатъчно за уважаване на молбата, тъй като законът изисква кумулативно и достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.

Съгласно чл.439а НПК доказателствата за поправяне се извеждат от 2 всички обстоятелства, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, включително поведението му, участието в трудови, образователни и корекционни дейности, оценката на риска и изпълнението на индивидуалния план на присъдата. Следователно доброто поведение и липсата на наказания са положителни данни, но не могат да бъдат разглеждани изолирано от останалите показатели за настъпила или ненастъпила трайна личностна промяна.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 62 точки. Последваща количествена оценка не е изготвяна, тъй като съгласно прилаганата методика такава не се изисква, а оценката от 20.05.2026 г. е приета за актуална. Липсата на нова числова ревизия не следва да се тълкува във вреда на осъдения.

Същевременно актуалните качествени констатации в доклада и наблюдението върху поведението му до момента продължават да сочат непреодолени криминогенни дефицити.

Като дефицитни са определени зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. По отношение на извършеното престъпление Б. не проявява необходимата критичност. Не признава вината си, оправдава поведението си с твърдение, че е бил провокиран от пострадалото лице, и счита наложената присъда за завишена. Тези нагласи не сочат на достатъчно осмисляне на собствената отговорност и на факторите, довели до престъпното поведение.

В зоната „начин на живот и обкръжение“ са отчетени податливост на негативно влияние в криминална среда, липса на постоянни доходи преди лишаването от свобода, конфликти, употреба на алкохол и хазартни навици. В зоната „междуличностни проблеми“ са отчетени нисък самоконтрол и склонност към агресивни прояви, особено при провокация. По отношение на уменията за мислене е установено, че не разпознава всички свои проблеми, не анализира в необходимата степен отрицателните последици от предприетите действия и е склонен към импулсивни и необмислени реакции. Тези дефицити са пряко относими към способността му след освобождаването да регулира самостоятелно поведението си съобразно закона.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е оценен като нисък. Ниски са и стойностите на риска от суицид и самоувреждане, както и рискът от бягство. Тези показатели се отчитат в полза на осъдения и сочат на добра адаптация към контролираната среда. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието обаче е определен като среден и е свързан както с характера на настоящото правонарушение, така и с криминалната му история. Именно този риск има съществено значение при преценката дали лицето е готово да бъде изведено от средата на засилен контрол.

Криминалното минало на Б. също не може да бъде игнорирано. Освен 3 настоящото наказание, непосредствено преди него е изтърпяно и приведено в изпълнение по чл.68 ал.1 НК наказание от 4 месеца лишаване от свобода. Този факт не е самостоятелна законова пречка за условно предсрочно освобождаване, но е относим към оценката за устойчивостта на промяната, тъй като показва, че предходно приложен по-лек наказателноправен режим не е постигнал траен превантивен ефект. При такава предходна наказателноправна история са необходими по-убедителни данни, че настоящият поправителен процес е довел до реална и устойчива промяна.

В индивидуалния план на присъдата са поставени цели за формиране на самокритичност и преоценка на миналото поведение, повишаване на мотивацията за положително поведение, приучване към системно полагане на труд и изграждане на трудови навици, развитие на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последиците, както и пълноценно оползотворяване на престоя чрез подходяща работа, групови мероприятия и включване в дейности, съобразени с изразените дефицити.

Данните по делото сочат, че отношението на Б. към плана за осмисляне на престоя е предимно формално. Освен трудовата ангажираност е регистрирано участие в турнир по волейбол, но липсва устойчиво включване в други организирани дейности и в корекционни програми, насочени към установените дефицити. Не проявява и собствена инициатива за целенасочени срещи и беседи с ИСДВР. Поради това поставените в плана цели не могат да се приемат за изпълнени в необходимия обем.

Съдът съобразява, че Б. е преминал в периода от 19.05.2026 г. до 19.06.2026 г. модул „Подготовка за живот на свобода“. От материалите обаче изрично се установява, че този модул е задължителен за лишени от свобода с остатък до три месеца и има за цел запознаване с възможностите за подкрепа от държавните институции и подготовка за по-плавен преход към условията на свобода. Поради това участието в него е положително обстоятелство, но не представлява само по себе си целенасочена корекционна програма, насочена към преодоляване на конкретните криминогенни дефицити.

Като положителни данни съдът отчита, че по време на престоя си Б. няма регистрирани дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания. Той е трудово ангажиран, като след решение на комисията е одобрен за работа, а от 15.06.2026 г. е назначен като строител по реда на чл.80 ЗИНЗС. Тези обстоятелства са безспорно положителни и сочат на добра адаптация и способност за изпълнение на възложени трудови задължения.

Същевременно осъденият не е награждаван по реда на ЗИНЗС поради липса на системни положителни прояви за по-продължителен период. Съдът не придава самостоятелно отрицателно значение на липсата на награди, но я съпоставя с останалите данни, от които се установява, че положителното поведение до момента се изразява главно в спазване на правилата и трудова ангажираност, без достатъчно активна работа по причините за престъпното поведение.

4

Не може да се приеме, че изложеното в молбата твърдение, че осъденият е „взел поука“, само по себе си преодолява тези констатации. Декларираната готовност за законосъобразен живот и желанието да се завърне при семейството си са положителни намерения, но поправянето по смисъла на чл.70 НК изисква те да намират достатъчна опора в трайно променени нагласи и поведение, установени в хода на изпълнение на наказанието. Към момента такава степен на промяна не се установява.

Съдът отчита и че неизтърпеният остатък към момента е сравнително кратък – 18 дни. Размерът на остатъка обаче не е самостоятелно основание за условно предсрочно освобождаване и не може да замести изискването за достатъчно доказателства за поправяне. Същото се отнася и за семейните обстоятелства, посочени в молбата – те могат да бъдат положителен социален ресурс при бъдещата ресоциализация, но не са самостоятелна предпоставка по чл.70 НК.

При извършената съвкупна оценка съдът приема, че са налице положителни прояви – липса на нарушения и наказания, трудова ангажираност, участие в спортна дейност и преминат модул за подготовка за живот на свобода. Те обаче установяват преди всичко добра адаптация към условията на изтърпяване на наказанието. Наред с тях продължават да са налице среден риск от рецидив, среден риск от вреди за обществото, непълно критично отношение към престъплението, формално изпълнение на плана, липса на участие в целенасочени корекционни програми, нисък самоконтрол, импулсивност и криминогенни особености в начина на живот и обкръжението.

Следователно поправителният процес е започнал в отделни аспекти, но не е достигнал необходимата степен на устойчивост, която да позволи обоснована прогноза за законосъобразно поведение извън контролираната среда. Необходима е продължаваща работа по отношението към правонарушението, самокритичността, самоконтрола, уменията за мислене и преодоляването на установените рискови фактори.