Решение № 1542 от 16.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1542

Габрово, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - I състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИН КОСЕВ

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20267090700249 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят И. Г. С. от гр. Плачковци е обжалвал Решение за отнемане на Разрешение за дейности с общоопасни средства №360р- 4316/02.06.2026г. на Началник Група КП- РУ Трявна.

В жалбата си И. С. излага, че съществени пороци, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Жалбоподателят твърди, че не бил уведомен за започналото спрямо него административно производство, не му били предоставяни материалите от преписката и не му била дадена възможност да прави искания, възражения и да представи доказателства. Това било нарушение на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1, чл. 35, чл. 36, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 АПК, като тези нарушения били съществени и не било възможно да бъдат санирани в съдебното производство. Административният орган бил длъжен преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да даде възможност на С. да представи доказателства.

Твърди се също, че оспорения административен акт страдал от липса на мотиви, като не съдържал описание на фактическите основания, необходими за издаването му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсвали фактически констатации за това кои от изброените в чл. 58, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗОБВВПИ обстоятелства били налице, за да се ангажира обвързаната компетентност на органа да отнеме разрешителното. Липсата на мотиви представлявала съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Налице била и липса на компетентност на органа, посочен като издател на акта. Липсвали и материално правни основания за издаване на акта.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения отмяна на Решение за отнемане на Разрешение за дейности с общоопасни средства №360р- 4316/02.06.2026г. на Началник Група КП- РУ Трявна. Претендират се разноски.

За административния орган, издал оспорвания административен акт- Началник Група КП- РУ Трявна, редовно призован не се явява упълномощен процесуален представител, който да вземе становище по жалбата.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. Г. С. от гр. Плачковци притежава Разрешение №20210717839, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от РУ Трявна, като в същото са вписани ловни оръжия: дългоцевно огнестрелно ловно оръжие с гладкостенна цев, марка „Лиеж“, кал. 12, №86131 и ловна карабина марка „Бенели Арго Е“, кал. 30-06 с №ВВ122089L14- глава №СВ122089L14- цев, с наличните боеприпаси за тях.

На 17.05.2026 г. в РУ Трявна при ОД МВР Габрово е регистриран получен сигнал от П. И. И. от гр. Плачковци за това, че е получил заплахи и закани за саморазправа от лицето И. Г. С. от гр. Плачковци. В Сигнала е посочено, че обект на заплахи са били и други лица- М. М. М. от гр. Плачковци, М. Х. А. и К. М. Ж. и двамата от гр. Плачковци.

Така изложените в сигнала данни и факти са били предмет на проверка в Докладна записка УРИ № 360р-3834 от 18.05.2026 до Началник на РУ Трявна при ОД на МВР Габрово.

Установява се от изложеното в цитираната Докладна записка, относимо към настоящия спор, както следва:

Снети са обяснения от посочените по- горе лица, включително подателя на С. П. И. И. досежно факти и подробности свързани с конкретния случай. В обясненията си и четирите лица описват, че в основата на конфликта бил И. Г. С., който заплашвал че ще убие някого с притежаваното от него оръжие. Знаели, че И. С. разполага с ловно оръжие и реален страх за здравето и живота си. Четиримата знаели, че С. системно употребявал алкохол.

В хода на извършената проверка от РУ Трявна при ОД на МВР Габрово е изискана и представена информация от Отделение по психиатрия при „МБАЛ Левски“ЕООД за това че през периода 15.07.2025г.- 21.07.2025г. И. Г. С. е лекуван в отделението по психиатрия в посоченото лечебно заведение с диагноза : Смесено тревожно- депресивно разстройство. Представена е и Епикриза от лечебното заведение.

От РП Габрово, ТО гр. Трявна по Преписката е постъпила информация за постъпил един сигнал за домашно насилие от И. Г. С..

По делото са представени като доказателства и Докладна записка №360р- 4149/29.05.2026г., Докладна записка №360р- 4124/28.05.2026г. и Докладна записка №360р- 4245/01.06.2026г., като с последната е предложено незабавно да се отнемат РСНУОБ по ЗОБВВПИ, както и притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели от И. Г. С. от гр. Плачковци.

По делото е представено Удостоверение от 30.10.2025г. от д- р Л. С.- Психиатър ИПСНМП Дряново от което става ясно, че лицето И. Г. С. от гр. Плачковци „не се води на учет“ /не е регистриран в картотеката на диспансера/.

С решение № 360р- 4316/02.06.2026г., предмет на настоящия съдебен контрол, Началник Група КП РУ Трявна при ОД на МВР Габрово, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗОБВВПИ, разпорежда отнемане на Разрешение №20210717839, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от РУ Трявна на И. Г. С. от гр. Плачковци, като в същото са вписани ловни оръжия: дългоцевно огнестрелно ловно оръжие с гладкостенна цев, марка „Лиеж“, кал. 12, №86131 и ловна карабина марка „Бенели Арго Е“, кал. 30-06 с №ВВ122089L14- глава №СВ122089L14- цев, с наличните боеприпаси за тях и постановява на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ изземване на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, съответно съхраняването им съгласно ЗОБВВПИ.

Така събраният по делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически констатации дават основание на съда за следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – Началник Група КП- РУ Трявна при ОД на МВР Габрово./съгл. Представена по делото Заповед №264з- 1574/01.06.2026г. от директор на ОД на МВР Габрово/.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирана с фактически и правни основания за издаването й, поради което без основание са изложените в тази част на жалбата бланкетни, като нескрепени със съответни съображения доводи – посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗОБВВПИ факти, а именно отразена в представена Епикриза диагноза "Смесена тревожно- деприсивно разстройство“, дължащо се на употреба алкохол. И. С. е хоспитализиран по този повод с посочено в Епикризата състояние в МБАЛ- Левски ЕООД, като е посочено и предприетото медикаментозно лечение. Така изложеното е прието от административния орган за годно фактическо основание за формиране на властническо волеизявление за отнемане на издаденото на жалбоподателя разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Без основание са доводите на защитата, свързани с неуведомяване на жалбоподателя за започналото производство. Липсата на данни в административната преписка за изпълнение на това задължение не води до извод за съществено процесуално нарушение. Трайно се възприема в теорията и съдебната практика, че преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е с оглед спецификата на всеки конкретен случай, като основанието по чл. 146, т. 3 от АПК е налице само, в случай че се установи, че същото е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В тази връзка пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган – или когато допуснатото нарушение е повлияло съществено върху съдържанието на административния акт, или когато е могло да се достигне до други фактически, съответно правни изводи на административния орган. Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от водещия орган на значимите за случая факти и обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на акта недоволната страна би могла да обори констатациите на неговия издател за наличие на предвидените от закона материалноправни предпоставки. В хода на настоящото съдебно производство такова доказване не се проведе от жалбоподателя, поради което релевантните за преценката по същество на административния орган факти, обусловили приложението на материалния закон не се обориха. По делото като доказателство е представено единствено Удостоверение от лекар- психиатър от 30.10.2025г. удостоверяващо че към тази дата лицето И. Г. С. от гр. Плачковци „не се води на учет“/не е регистриран в картотеката на диспансера.

Неоснователни са и релевираните в жалбата доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.

Според императивната разпоредба на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ, или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие не се издава на лице, което страда от психическо разстройство, т. е. психическо заболяване. Кога е налице такова заболяване, компетентни да определят са съответните специалисти.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 5 от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие не се издава на лице което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества.

По делото се установи безспорно, че на И. Г. С. е издадено Разрешение №20210717839, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от РУ Трявна, като в същото са вписани ловни оръжия: дългоцевно огнестрелно ловно оръжие с гладкостенна цев, марка „Лиеж“, кал. 12, №86131 и ловна карабина марка „Бенели Арго Е“, кал. 30-06 с №ВВ122089L14- глава №СВ122089L14- цев, с наличните боеприпаси за тях. Разрешението е издадено въз основа представени изискуеми документи към него момент, каквото е изискването на чл. 61, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ.

По делото се установи безспорно въз основа на представени доказателства- Епикриза, доказателства по преписка №3834/18.05.2026г.- 4 броя Обяснения и ДЗ№360р- 4245/01.06.2026г. на мл. експерт Мл. ПИ при РУ Трявна, че са налице посочените в Решението предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗОБВВПИ, мотивирали надлежния орган да постанови акт за отнемане на разрешение за дейности с общоопасни средства от И. Г. С. от гр. Плачковци.

Обстоятелството, че лицето не се води на психодиспансерен отчет не е достатъчно да опровергае установеното чрез епикризата наличие на психическо разстройство у жалбоподателя.

Законодателят императивно е предвидил психическото разстройство като правоизключващ юридически факт относно възможността за разрешаване на дейности с оръжия и боеприпаси за тях. При това положение се приема, че административният орган правилно е установил фактите относно наличие на посочената диагноза, съответно правилно е приел, че е налице материалноправното основание за отнемане на издаденото разрешение. В тази връзка правилно са преценени освен представените медицински документи и снетите обяснения от четири лица, които са възприели както поведението на жалбоподателя С. включващо системна употреба на алкохол, заплахи към част от лицата, така и нестабилно психическо състояние.