Определение № 414 от 04.06.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Враца, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500318 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4634/04.03.2026 г., подадена от ЕАД Е. Г. И.-М., ЕГН/БУЛСТАТ 180978004, с адрес ***, в качеството й на пълномощник на П. В. Е., срещу Определение № 280/04.02.2026 г., постановено по гр. д. № 295/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е спряно производството по чл. 248 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че към момента на постановяването му по дело С744/23 вече е било постановено решение на Съда на Европейския съюз от 23.10.2025 г., поради което не е било налице висящо преюдициално производство, което да обуславя спиране на делото.

Жалбоподателката сочи, че с посоченото решение Съдът на Европейския съюз е приел, че процесуалното представителство от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО, включително когато правната помощ е предоставена безплатно, ако съгласно националното законодателство насрещната страна може да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение.

Иска се отмяна на Определение № 280/04.02.2026 г. и връщане на делото на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата по чл. 248 ГПК.

Петендират се и разноски за настоящото производство.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по предявени от П. В. Е. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 40023823395/23.02.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С исковата молба е направено и искане за присъждане на разноски, включително 1 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

С Решение № 605/27.09.2025 г., постановено по гр. д. № 295/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, предявените искове са уважени изцяло. Съдът е признал за установено, че договорът за потребителски кредит № 40023823395/23.02.2024 г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Със същото решение са присъдени разноски в полза на ищцата, както и сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е. Г. И.-М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38 ЗАдв.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с оглед направеното възражение за прекомерност и практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, съгласно която съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да определи възнаграждението съобразно фактическата и правната сложност на делото, обема на извършената работа и характера на спора. Въз основа на това съдът е определил като справедлив размер на адвокатското възнаграждение сумата от 400 лв., който размер присъдил на адв.Е. И..

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 16990/28.10.2025 г. от адв. Е.

И.-М. за изменение на решението в частта относно разноските, чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение и начисляване на ДДС в размер на 20 %, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал становище, с което е оспорил молбата като неоснователна, поддържайки, че липсват основания както за увеличаване на възнаграждението, така и за начисляване на ДДС върху възнаграждението по чл. 38 ЗАдв.

С Определение № 280/04.02.2026 г. Районен съд – Враца е спрял производството по молбата по чл. 248 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз.

В мотивите към определението съдът приел, че са налице основания за спиране на производството по чл. 248 ГПК, тъй като пред Съда на Европейския съюз е било образувано преюдициално дело С-744/23 по въпроси, свързани с правната природа на безплатната адвокатска помощ и дължимостта на ДДС върху възнаграждението по чл. 38 ЗА. Съдът счел, че предметът на преюдициалното производство съвпада с предмета на висящия спор относно начисляването на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, поради което тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС е от съществено значение за правилното решаване на делото. Позовавал се на чл. 631 и чл. 633 ГПК, както и на практиката на ВКС, като приел, че решението на СЕС ще бъде задължително за националните съдилища и до постановяването му производството следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият въззивен съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, тъй като съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК не се извършва размяна на книжа при обжалване на определения, с които се спира производството.

2

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., III г.о. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., II г.о.на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., I г.о.на ВКС).

В конкретния случай първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по молбата по чл. 248 ГПК с мотив, че пред Съда на Европейския съюз е висящо преюдициално производство по дело С-744/23, свързано с въпроса относно характера на адвокатската услуга по чл. 38 ЗАдв и дължимостта на данък върху добавената стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК съдът спира производството в предвидените от закона случаи. Такъв случай е уреден в чл. 631, ал. 1 ГПК, когато български съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването или валидността на разпоредба от правото на Европейския съюз, чието разрешаване е от значение за правилното решаване на висящия спор. Спирането има временен и обусловен характер и съществува до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав приема, че към момента на постановяване на обжалваното определение основанието за спиране вече е било отпаднало. По дело С-744/23 е постановено решение на Съда на Европейския съюз на 23.10.2025 г., т.е. преди постановяване на Определение № 280/04.02.2026 г.

След постановяване на решението на СЕС преюдициалното производство е приключило, а даденото тълкуване е придобило задължителна сила за националните съдилища съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 ДФЕС.

Следователно към момента на постановяване на обжалваното определение не е съществувал висящ преюдициален спор, който да обосновава спиране на производството.

Правната несигурност, обусловила необходимостта от спиране, е била преодоляна с постановяването на решението на СЕС.

След постановяване на решението по дело С-744/23 първоинстанционният съд е разполагал с всички необходими правни основания да продължи съдопроизводствените действия и да се произнесе по съществото на молбата по чл. 248 ГПК, включително по въпроса за начисляването на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение. Вместо това производството е останало спряно при липса на процесуална предпоставка за това, което е довело до необосновано забавяне на производството.

Неоснователно би било становището, че спирането следва да продължи до съобразяване на решението на СЕС от националния съд или до формиране на трайна вътрешна съдебна практика. Задължителната сила на решенията на СЕС възниква от момента на постановяването им и не зависи от последващи действия на националните съдилища.

С оглед акцесорния характер на производството по чл. 248 ГПК и принципа на процесуалната икономия поддържането на спиране при липса на законово основание 3 противоречи на изискването делата да бъдат разглеждани и решавани в разумен срок.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

РАЗНОСКИ:

Процесуалният представител на жалбоподателката е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за настоящото производство.

Настоящия съдебен състав намира, че такива разноски не се дължат в настоящето производство по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а продължение на делото в частта относно разноските. Поради това в производствата по обжалване на определения, постановени по реда на чл. 248 ГПК, не се присъждат отделни разноски (Определение № 60189/28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о.; Определение № 218/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г., IV г. о.;

Определение № 60295/17.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2625/2021 г., IV г. о.; Определение № 60379/22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1495/2021 г., III г. о. и др.).

Поради изложеното искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Врачанския Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 280/04.02.2026 г., постановено по гр. д. № 295/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е спряно производството по чл. 248 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е. Г. И.-М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4