Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 705 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 370/2024
Вид
Определение № 705
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал. 1, т.5а · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. Пазарджик, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100370 по описа за 2024 година

Настоящото определение се постановява на осн. чл. 140 ГПК – подготовка на делото в закрито съдебно заседание.

Предявен е иск с основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 530/2024 г. на Пазарджишкия районен съд. Искът е предявен от заявителя в заповедното производство Т. И. К. против Б. И. Л. с адрес: гр.П., ул.***, срещу която е издадена заповедта за изпълнение.

Предмет на иска за вземания /главница и лихви/, за които е било подадена заявление и съответно – издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК: 29 500 лв. – главница и законна лихва върху тази сума за период от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането.

Установителният иск за съществуване на вземанията е предявен в законния едномесечен срок – на 07.06.2024 г., като се има предвид, че на 09.05.2024 г. на кредитора Т. К. е връчено съобщение, с което съдът го уведомява за подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. Именно от това произтича и правният интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Обстоятелствата, на които ищецът основа претенциите си срещу ответницата са, че двамата са подписали Договор за прехвърляне на дружествен дял от 22.08.2023 г. с нотариално удостоверяване на подписите рег.№6007 от 22.08.2023г. на Нотариус Таня Дъбова с район на действие P C Пазарджик, вписана в НК с per. №422 и нотариално удостоверяване на съдържанието рег.

№6008 от 22.08.2023г. на Нотариус Таня Дъбова с район на действие PC Пазарджик, вписана в НК с p e r . №422, с който ответницата купува дружествените дялове на ищеца в „КосЛин“ ООД/сега ЕООД/, 1

ЕИК:206375105, общо за сума в размер на 73 000 лева, която е договорена да се плати разсрочено. Първото плащане било извършено съгласно договорките и било в размер 40 000 лева, заплатено по банкова сметка. Останалите 33 000 лева било договорено да се платят разсрочено на единадесет равни ежемесечни вноски, първата от които – през м. септември, с уговорен срок до 22-ро число на съответния месец. Месечната вноска била в размер на 3 000 лева и ответницата направила следните плащания /освен първото от 40 000 лв./: на 23.10.2023г. - 1500 лева, на 02.11.2023 г. - 1000 лева и на 24.11.2023г. 1000 лева. Според чл.3 от договора, неплащането на повече от една месечна вноска, правело изискуемо цялото остатъчно вземане. Налице било неплащане на повече от една месечна вноска и останалата дължима сума в размер на 29500 лева. била предсрочно изискуема. , като същата е в размер на 29500 лева.

Ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК до Районен съд Пазарджик, като е образувано ЧГД №530/2024г. по описа на съда и имало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Постъпило писмено възражение от длъжника /ответницата/ по реда на чл.415 от ГПК и в дадения едномесечен срок кредиторът /ищец/ предявявал настоящият иск.

Питумът на исковата молба е: Да се приеме за установено по отношение на Б. И. Л., ЕГН **********, от гр.П., ул.***, че дължи на Т. И. К., с ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ул.*** сумата от 29500 лв., представляваща „остатъчно заплащане на дружествени дялове на ищеца в „КосЛин“ ООД/сега ЕООД/, ЕИК:206375105“, във връзка с подписан Договор за прехвърляне на дружествен дял от 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 07.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Исковата молба съдържа и искане за присъждане на разноските в полза на ищеца.

Т.е. вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е за неплатен остатък от цената по договор за прехвърляне /продажба/ на дружествени дялове, по отношение на която сделка се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за продажба, както и – общите норми на гражданско право относно договорите: сключване, действие и недействителност.

Разпоредбата на чл.129,ал.2 от ЗЗД предвижда единствено специална форма за сключването й, както и поставя изискване за представяне на декларация за липса на определен вид задължения на дружеството, като условие за вписване в ТРРЮЛНЦ факта на прехвърлянето на дялове от капитала му.

Моля, да ми присъдите направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от пълномощник на ответника, който не оспорва допустимостта на иска, но го счита за изцяло неоснователен. Възраженията са за липса недействителност или евентуално – за унищожаемост на договора за прехвърляне на дяловете, откъдето следва и твърдението за недължимост на остатъка от уговорената в него цена, респективно – за несъществуване на вземанията за главница и лихви, за които 2 е издадена заповедта за изпълнение.

Като основание за нищожност се сочи противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на уговорените престации при незначителна стойност на дружествените дялове – под 5 000 лв. по твърдение на ответницата, както и – поради знанието на ищеца, че тя преимуществено е заплатила оборудването на ресторанта, в който се осъществява дейността на дружеството, както и е вложила освен всичките си финанси също и постоянни денонощни усилия за развитието му, поради което ще иска да запази инвестираното от нея, с надеждата да го възстанови. За това била п приела предложената цена за закупуването на дяловете, без да преговаря, както и – от страх, че ще я нападне отново, след като я бил пребил по-рано, за което имало наказателно производство.

Част от тези обстоятелства се сочат и като основание на възраженията за унищожаване на сделката като сключена при заплаха и/или при крайна нужда и явно неизгодни условия, като се прави следното подробно изложение на фактите:

Договорът бил сключен с вече бившия съдружник Т. К., с който ответница преди живеела на семейни начала и който в продължение на години упражнявал психически тормоз и физическо насилие над нея. Макар и явно неизгоден, този договор бил единственият избор за нея, тъй като се осъществил в кратки срокове след поредния нанесен й от ищеца побой, за който тя вече подала сигнал след прегледа си в МБАЛ Пазарджик, поради нанесената й поредна травма.

Търговско дружество „ КосЛин“ ЕООД, ЕИК 206375105 било създадено на 29.01.2021г., за да развива дейност като ресторант в гр. П.. За оборудване на заведението и стартиране на общия бизнес с ищеца Б. И. Л. теглила няколко банкови кредита като физическо лице, а именно: от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД сума в размер на 16 728 лв., от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД 6900 лв., както и заеми от близки и роднини. Към този момент живеят на семейни начала в нейното жилище в гр. П., като при учредяване на търговското дружество били в добри отношения и „със светли планове за бъдещето“. Договорките, които двамата имат са тя да се грижи за ресторанта, персонала и менюто, а от оборота му той да заплаща разходите на заведението, осигуровките на персонала и данъците на дружеството, както и при необходимост от някаква техническа поддръжка на оборудването- той да я осигурява.

След стартиране на заведението, в което и двамата трябва да полагат труд и усилие за успешното му развитие, Т. И. К. започва психически да я тормози и периодично да й посяга дори физически. Отношенията им се влошават значително през 2023 г., като именно той започва освен да я обижда и да й посяга. Той дори спира да ходи в заведението, преустановява всякаква 3 дейност, с която да подпомага работата на общия им бизнес, като оставя това изцяло на Б. Л.. Изисква обаче от нея да му дава оборота, за да си покрива лични нужди и капризи. Тя работи в ресторанта и ***, поради липсата на достатъчно персонал, като поради страх от поредния побой и обиди е принудена да дава целия оборот от заведението на човека, с който живее на семейни начала. В момента, в който тя отказва да му дава всичките изкарани от заведението пари, той започва да ходи в ресторанта и да взима оборота сам, като така на практика тя не може да се разплаща за текущите доставки и заплати на персонала.

При един от последните такива случаи, а именно на 28.07.2023 г. ответницата твърди, че ищецът я пребил в близост до заведението, а преди това пред персонала я обиждал и псувал. Изплашена поради нанесеният и удар в главата, тя посещава МБАЛ Пазарджик, където подава и сигнал срещу него, както и молба за издаване на ограничителна заповед. Образувано било досъдебно производство ЗМ 773/2023г. по описа на РУ МВР ВЕЛИНГРАД и вх. № 3968/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Пазарджик за престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а във вр. с чл.130, ал. 2 НК, а към настоящия момент - НОХД 851/24Г., XXI състав, по описа на РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК срещу Т. И. К. за същото престъпление.

В отговора се твърди, че след тази дата започва и най-силният натиск и тормоз срещу нея. Макар по силата на ограничителната заповед ищецът да не може да посещава заведението, не спира да я тормози по всякакъв начин, като чрез адвокати се свързва с нея с условието, че или ще изкупи дружествените му дялове в „ КосЛин“ ЕООД, ЕИК 206375105 срещу определена от него цена, или той няма да изкупи нейните, ще продължи да я тормози - невербално и при удобна възможност и вербално, като също така ще се погрижи да разграби заведението и да го докара до фалит. Б. И. Л. била изплашена и в безизходица, тъй като Т. И. К. е живял с нея в нейното жилище - т. е знае къде живее, имал е достъп до дома и, а освен това - познава и двете и деца и съответно, знае къде е местоработата и, запознат е с ежедневните и навици, както и - с финансовото и положение.

В този момент търговското дружество било с множество задължения към НАП и персонала, тъй като на практика ответницата била в невъзможност да заплаща задълженията, поради липса на приходите от заведението.

Тя не упражнява друга трудова дейност, няма други приходи и единствените такива за нея било от ресторанта, като с тях освен личната си издръжка и тази на двете си деца била принудена да изплаща и кредитите, които е изтеглила, за да инвестира за обзавеждане и оборудване.

За сключване на договора обаче и било поставено още едно условие - да оттегли жалбата си до полицията за осъществения срещу нея побой, както и да оттегли молбата си за закрила.

Така Б. И. Л. е поставена да избира между това да живее в страх и с многобройни задължения към финансови институции, или да изкупи дяловете на ищеца на поискана от него стойност с надеждата тормозът срещу нея да спре и тя да се опита да се стабилизира психически и финансово.

Така се стигнало до сделката на 22.08.2023г., за която и е определена цена на дяловете без право на преговори и избор, тъй като купувачката се 4 страхувала, че побоят ще започне отново, а в същото време - ще загуби и единствения бизнес, който може да и осигури изплащане на личните задължения и издръжката и.

Ответницата счита, че определената цена била явно неизгодна, защото към този момент търговско дружество „КосЛин“ ООД имало задължения към доставчици, персонал и НАП над 60 000 лв., а печалбата му била в значително по-ниски размери. Закупените дялове същевременно били на незначителна стойност, което прави сделката на практика нееквивалентн. При състоянието на фирмата и размерът на задълженията и към момента на прехвърляне на дружествените дялове продаденото от Т. И. К. е било със стойност дори под 5 000 лв.

Въпреки това и при страх от последваща агресия от Т. И. К. ответницата теглила поредния кредит и изплатила част от цената, като сключва процесния договор.

Твърди, че последващите вноски започнала да плаща, макар и частично, защото знаела, че при липса на плащания ищецът ще се появи отново и няма да има защита срещу действията му - дали в дома и или в заведението. Тези действия от негова страна не спрели, а се засилили, след като разбирал, че независимо от оттеглената от нейна страна жалба, производството срещу него е продължило, тъй като деянието му се квалифицира като престъпление от общ характер и на 21.03.2024 г. му е повдигнато обвинение.