Определение № 1960 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1960 гр. София, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500601 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 19914 от 23.12.2025г. от регистратурата на Окръжен съд гр. Благоевград идентична с частна жалба с вх. Рег. № 19987 от 29.12.2026 г. , и двете подадени от Й. Х. А., В. Л. А. – С. и Т. Л. Г., всички посочили един адрес за връчване на съдебни книжа и призовавания – *** срещу Определение № 1415 от 27.11.2025 г. постановено по въззивно частно гражданско дело № 1195 / 2025 г. по опис на Окръжен съд гр. Благоевград, с което е 1/.върната частна жалба с вх. Рег. № 12346 от 05.08.2025 г. подадена от същите жалбоподатели срещу Определение № 859 от 30.04.2025г, постановено по гр.д. № 2631/2024г. по опис на Районен съд – гр. Благоевград и 2./частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на В. В. П. сумата от 1500 лева, представляващи разноски в производството по в.ч. гр.д. № 1195/2025г.

В жалбите се излага, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите настояват, че са подали частната жалба срещу определение № 859 от 30.04.2025г. по гр.д. № 2631 по опис на Районен съд – гр. Благоевград в срока за неговото обжалване, поради което и връщането на жалбите им оспорват като неправилно, относно констатацията за просрочване на частната им жалба с вх. Рег. № 12364/05.08.2025г. Молят за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производствените действия по администриране на частната жалба и постановяване на съдебен акт по същество. Доколкото липсва искане за отмяна на определението в осъдителната част, а тя следва от законосъобразността на обжалваното определение за връщане на частната жалба, съдът приема, че се обжалва цялото определение вкл. и в частта, в 1 която съдът е присъдил разноски в тежест на частите жалбоподатели.

В писмен отговор с вх. Рег. № 2912 от 18.02.2026г. насрещната страна, а именно В. В. П., оспорва допустимостта на частните жалби с идентичен текст, но с различни входящи номера, като счита, че тяхната нечетливост обосновава недопустимостта им. Оспорва и компетентността на Софийски апелативен съд да се произнесе по частните жалби, като счита, че компетентността принадлежи на Върховния касационен съд относно законосъобразността на връчването на частната жалба, а по отношение на разноските, считат че частната жалба има характер на молба за изменение на определението в частта за разноските, поради което в тази част, жалбите следва да бъдат върнати за провеждане на процедурата по чл. 248, ал.1 от ГПК от постановилия Определение № 1415 от 27.11.2025 г. съд, а именно Окръжен съд гр. Благоевград.

Настоящият състав на САС като съобрази, че и двете частни жалби, са с идентично съдържание и се различават само по входящите им номера и всяка от тях е достигнала до администриращия съд в срока за обжалване на подлежащ на обжалване съдебен акт, приема, че са подадени в срок, от процесуално легитимирани страни, обосновали правен интерес от въззивно обжалване на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предвид оспорената компетентност на САС, настоящият състав на този съд приема, че е компетентен да се произнесе по законосъобразността на върнатата частна жалба, тъй като се касае до съдебен акт, с който е останала без разграждане частна жалба. Възражението за липсата на функционална компетентност е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2 от ГПК вр. Чл. 274, ал.1 т.1 от ГПК, обжалваното определение прегражда по нататъшното развитие на делото и е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, а в този случай компетентността е на настоящия Софийски апелативен съд.

По същество:

От фактическа страна: За да върне частна жалба с вх. Рег. № 12346/ 05.08.2025г. подадена срещу Определение № 859 от 30.04.2025 г. постановено по гр.д. № 2631 по опис на РС – гр.Благоевград , въззивният съд по в.ч. гр.д.

№ 1195/2025г. по опис на ОС – гр. Благоевград е приел, че тя е просрочена.Видно от поставената дата в печата на РС – гр.Благоевград, частната жалба е достигнала до съда на 05.08.2024г., но върху документа има отбелязване, че е получена в плик с пощенско клеймо от 04.08.2025 г.

Съобщението за постановеното определение е достигнало до жалбоподателя В. Л. А. – С. на 27.05.2025 г., поради което срокът за обжалване на определение № 859 от 30.04.2025г. съобщено на 27.05.2025 г. е изтекъл за В. Л.

А. – С. на 01.06.2025г. – присъствен ден.

На 04.06.2025 г. е постъпило възражение срещу определение № 859 от 2

30.04.2025 г. постановено по гр.д. № 2631 по опис на РС – гр.Благоевград , което е адресирано до Председателя на Окръжен съд гр. Благоевград и има характер на нередовна частна жалба. Тя е подписана от трите ищци, в това число и В. Л. А. С., която е узнала за определението след редовно връчване на 27.05.2025 г. Следователно за нея е изтекъл срока за въззивно обжалване на това определение, към датата на подаване на възражението с вх. Рег. № 13953 от 04.06.2025г.

Но станалите две ищци, а именно Й. Х. А. и Т. Л. Г., са възразили в срока за обжалване, макар и с нередовна частна жалба, която носи наименованието „възражение“. В последствие всички са подали частна жалба с вх. Рег. № 12346/ 05.08.2025 г., която е била надлежно администрирана.

За да приеме Окръжен съд гр. Благоевград, че частната жалба е просрочена, не се е позовал на редовно връчване на съобщението за прекратителното определение, каквото е Определение № 859 от 30.04.2025г. постановен по гр.д. № 2631/ 2004 г. по опис на Районен съд – гр. Благоевград, а е приел, че след като всички жалбоподатели са възразили писмено това определение на 04.06.2025 г., те с подписите си върху възражение с вх. Рег. № 13953 от 04.06.2025г. са удостоверили, че знаят за постановеното определение най-късно от 04.06.2025г., поради което за тях срокът е изтекъл на 12.06.2025 г. и частната им жалба с вх. Рег. № 12364/ 05.08.2025 г. подадена на 04.08.2025 г. по пощата е просрочена.

От правна страна:

Срокът за обжалване на Определение № 859 от 30.04.2025 г. постановено по гр. д. № 2631/20224 г. по опис на РС – гр. Благоевград е започнал да тече за В. Л. А. от деня, следващ редовното връчване на съобщението, с което е уведомена за постановеното определение.

Съобщението е връчено на 27.05.2025 г., поради което към датата на подаване на възражение с вх. Рег. № 13953 от 04.06.2025г. и към датата на подаване на частна жалба с вх. Рег. № 12346 от 05.08.2025г. , Определение № 859 от 30.04.2025г. е влязло в сила за В. Л. А. – С..

Горното обосновава правилност на обжалваното определение № 1415 от 27.11.2025г. и съответно, неоснователност на частната жалба подадена от В.

Л. А.. Поради просрочие на въззивната жалба, тя правилно е била върната на частния жалбаподател В. Л. А. – С., като просрочена т.е. подадена след изтичане на преклузивен срок за обжалване.

По отношение на частно правният спор повдигнат пред настоящата инстанция от частните жалбоподатели Й. Х. А. и Т. Л. Г. е установено, че липсват върнати разписки за връчване на съобщения за обявяване на определение № 859 от 30.04.2025 г. гр. д. № 2631/20224 г. по опис на РС – гр.

Благоевград. Следователно е правилна констатацията на въззивния съд в обжалваното определение, че липсва редовно връчване на съобщения, което 3 да постави началото на срока за обжалване.

Правилна е също и констатацията, че А. и Г., са узнали за постановеното определение, най-късно от датата на която са го възразили писмено / л. 101 от гр. д. № 2631/2024г. РС – гр. Благоевград – възражение № 13953 от 04.06.2025г./ Правилен е изводът, че от 04.06.2025 г. тече срока за обжалване, но е неправилен този, че срокът е изтекъл към 04.08.2025 г. Възражението, подадено в срока за обжалване категорично съдържа изявление за несъгласие с постановеното определение и обективира частна жалба, макар и нередовна.

Нейното неправилно администриране не е обвързало със срок задължението на жалбоподателите да изправят нередовността на частната жалба, подадена във формата на възражение. Видно от съдържанието на документа, върху него ръкописно, първоинстанционният съд е обективирал следния текст:

„оставя без уважение ……..“, т.е. е налице произнасяне по законосъобразността на собственото му определение, каквато компетентност този съд няма. Вместо да укаже на страната как да поправи възражението си така, че да ангажира въззивния съд с произнасяне срещу подлежащо на обжалване свое определение, съдът го е оставил без уважение. По-късно инициираната поправка на нередовността на частната жалба подадена в срок макар и озаглавена възражение, чрез подаване на частна жалба с вх. Рег. № 12346 от 05.08.2025г. , обвързва въззивния съд с преценката, че е спазен срока за обжалване на Определение № 859 от 30.04.2025г. постановено по гр. д. № 2631/2024г. по опис на РС – гр. Благоевград, за частните жалбоподатели А. и Г.. Като е върнал тяхната частна жалба като просрочена, въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт първо, поради липсата на удостоверено редовно връчване на подлежащ на обжалване съдебен акт; второ, поради неправилна преценка за естеството на възражение № 13953/04.06.2024г. и срочността, в която частните жалбоподатели А. и Г. са поправили първоначалното си изразено несъгласие с определението (чрез възражение) и на последно място, поради липсата на констатация за наличието на недопустимо произнасяне на първата инстанция по законосъобразността на собственото ѝ прекратително определение.

Тълкуването на процесуалните действия на частните жалбоподатели А. и Г. в техен ущърб, извършено в обжалваното определение от въззвиния съд, без да се констатират процесуалните пропуски на първоинстнационния съд (който е бездействал с оглед задълженията му на администриращ съд от една страна, да поиска от подалите възражението да уточнят дали обжалват неговото определение, а от друга страна, произнесъл се по същество на „възражението“, което дори не е било адресирано до него, а до горестоящия съд), както и пропускът на въззивния съд да констатира, че част от частните жалбоподатели са изразили несъгласие с обжалваното определение в срок (А. и Г.), обосновава частична неправилност на Определение № 1415 от 27.11.2025г. Като се има предвид вида на предявения иск – чл. 34 от ЗС и особения ред за разглеждане на исковете за делба, в които ищците са и 4 ответници, а всички съсобственици са необходими другари и неучастието на един от съсобствениците е основание за нищожност на решението, с което се допуска делба, достатъчно е прекратяването на производството да е обжалвано от един от съсобствениците за да се произведе действие на висящност на цялото производство. Поради това, макар и да отменя определението на въззивния съд само по жалбата на А. и Г., при връщане на делото за продължаване на производствените действия, въззивния съд следва да се произнесе по законосъобразността на цялото Определение № 859 от 30.04.2025г. постановено по гр. д. № 2631/2024г. по опис на РС – гр.

Благоевград.

Относно определение № 1415 от 27.11.2025 г ., постановено в.гр.д. № 1195 по опис на ОС – гр.Благоевград в частта за разноските:

С обжалваното пред настоящата инстанция определение в частта за разноските, въззивния съд е приел, че постановения от него съдебен акт има приключващ характер по смисъла на чл. 81 от ГПК, поради което и дължи произнасяне по претенцията за разноски, направена в отговор на частната жалба от В. П.. Присъдил е разноски в тежест на частните жалбоподатели, общо в размер на 1500 лева, като преди това е обосновал този размер с липсата на възражение за прекомерност. Настоящият състав като съобрази, че претенцията за разноски е направена в отговора на частната жалба, който не е бил надлежно администриран, т.е. не е достигнал до частните жалбоподатели, приема за необоснована констатацията на въззивния съд, че липсва възражение за прекомерност. Такава констатация не е подкрепена с доказателство, че въпреки дадена от съда възможност, частните жалбоподатели са бездействали и не са възразили.