Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1191 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1078/2024
Вид
Решение № 1191
Подписан
22.11.2024
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1098 от 27.02.2024 г., постановено по гр.д. № 6253/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на В. П. Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 23 701/2014 г. от Районен съд София, влязла в сила на 04.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати деловодни разноски на В. П. Т., ЕГН **********, на основание 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 160 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. П. Т., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /3 000 лв./ до пълния предявен размер от 30 000 лева 1 и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото 3 години и десет месеца наказателно преследване за извършено от него тежко умишлено престъпление, което е попречило да води нормален и пълноценен живот и за професионалната реализация.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния размер на предявения иск от 30 000лева, ведно с законната лихва.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Насрещната страна - Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Апелативна прокуратура София в съдебното заседание пред възивния съд оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната част.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. П. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 17.09.2014 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Налблюдаващият прокурор при Софийска районна прокуратура внесъл 2 обвинителен акт, по който е образвано н.о.х.д. № 23701/2014 г. по описа на Районен съд София, по което на постановена присъда № 4649 на 15.06.2016 г., с която е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.

Присъдата е била протестирана, вследствие на което с присъда № 284 от 15.11.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4390/2016 г. от Софийски градски съд е отменена и вместо това е бил признат за виновен по повдигнататно обвинение, за това, че на 22.11.2013 г., за времето около 07:40 ч. до 08:00 часа, в близост до паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. черна дамска чанта от изкуствена кожа с размери 45х35 см на стойност 10 лв., съдържаща 1 бр. черно портмоне с цип на стойност 2 лв. със сумата от 22 лв.; 1 брой мобилен апарат марка „Нокиа“ на стойност 13.90 лв.; 1 бр. очила на стойност 10 лв.; 1 бр. пазарска червена чанта на стойност 1.50 лв., всички вещи на обща стойност 59.40 лв. от владението на пострадалото лице и без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с извадено метално острие, заточено към върха и нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в резултат, на което последната паднала на земята с нанесени от него последователно множество удари с ръце в областта на носа и лявата задна теменна област на главата - престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Въззивният съд с постановената присъда му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години.

С решение № 129 от 13.06.2017 г., постановено по к.н.д. № 501/2017 г. от ВКС, първо наказателно отделение е отменена осъдителната присъда № 284/15.11.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4390/2016 г. от СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 749 от 04.07.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2836/2017 г. от Софийски градски съд е потвърдена оправдателната присъда от 15.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 23701/2014 г. от Районен съд София.

3

Присъдата е влязла в сила на 04.07.2018 г.

Ищецът твърди още, че незаконното наказателно преследване е продължило три години и десет месеца, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото; бил е компроментиран пред приятели; наказателното преследване негативно е повлияло на неговото физическо и психическо здраве; препяствало е воденето на нормален живот и професионалната реализация.

Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2018 г.

Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 52/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.

Направил възражение за изтекла погасителна давност, за периода от 04.07.2018 г. до 30.05.2020 г.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

4

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2014 г. ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за това, че на 22.11.2013 г., за времето около 07:40 ч. до 08:00 часа, в близост до паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. черна дамска чанта от изкуствена кожа с размери 45х35 см на стойност 10 лв., съдържаща 1 бр. черно портмоне с цип на стойност 2 лв. със сумата от 22 лв.; 1 брой мобилен апарат марка „Нокиа“ на стойност 13.90 лв.; 1 бр. очила на стойност 10 лв.; 1 бр. пазарска червена чанта на стойност 1.50 лв., всички вещи на обща стойност 59.40 лв. от владението на пострадалато лице и без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с извадено метално острие, заточено към върха и нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в резултат, на което последната паднала на земята и последвали нанесени от него последователно множество удари с ръце в областта на носа и лявата задна теменна област на главата - престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Наблюдаващият прокурор при Софийска районна прокуратура е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 23701/2014 г. по описа на Районен съд София, по което на постановена присъда № 4649 на 15.06.2016 г., с която е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.

Присъдата е била протестирана, вследствие на което с присъда № 284 от 15.11.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4390/2016 г. от Софийски градски съд е била отменена и вместо това ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Въззивният съд с постановената присъда му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години.

5

С решение № 129 от 13.06.2017 г., постановено по к.н.д. № 501/2017 г. от ВКС, първо наказателно отделение е отменил осъдителната присъда № 284/15.11.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4390/2016 г. от СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 749 от 04.07.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2836/2017 г. от Софийски градски съд е потвърдена оправдателната присъда от 15.06.2016 г., постанована по н.о.х.д. № 23701/2014 г. от Районен съд София.

Присъдата е влязла в сила на 04.07.2018 г.

Събрани са писмени доказателства, че:

- преди да започне процесното наказателно преследване, ищецът е бил освободен от наказателна отговороност, по реда на чл. 78а. от НК с налагане на административно наказание глоба за това, че е държал наркотични вещества – престъпление по чл. 354а. от НК;

- в периода от време, в който е водено процесното наказателно преследване, ищецът е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК /обсебване в големи размери/, за което с присъда, влязла в сила на 27.06.2019 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което и е отложено по реда на чл. 66 от НК;

- на ищеца кмулативно е било наложено наказание „лишаване от право“ да упражнява професия водач на тежкотоварен автомобил;

- по отношение на ищеца по друго наказателно производство през 2000 г. за кратък период е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;

- ищецът има криминална регистрация – л. 65;

В първата инстанция като свидетел за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е разпитан адвокатът, който е упражнявал функцията по защита в процесното наказателно производство, завършило с оправдателна присъда.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на обезщетението 6 за претърпените от него неимуществени вреди.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.