Решение № 84 от 31.01.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Кюстендил, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520101226 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана от Р. Х. С., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Цанко Церковски“ №55, чрез адв. К. М. от САК, съдебен адрес в гр. София, ул. „Алабин“ № 42, ап.7, против С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Цар Петър“ № 10, ет.5, ап.5 искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на ползване в пълен размер, като премахне гараж, построен в процесния имот, представляващ парцел VIII /осми/, кадастрален номер 160 /сто и шестдесет/, в кв. 19 /деветнадесети/ по плана на с. трекляно, общ. Трекляно, обл.

Кюстендил, неурегулиран, с площ от 529 кв.м. /петстоти двадесет и девет квадратни метра/, заедно с масивна постройка на един етаж с мазе с площ от 40 /четиридесет/ кв.м.; възстанови водоподаването към мазето и достъпа към същото; възстанови осветлението на навеса с оградни стени, като съответно осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, изнервеност и несигурност, причинени от неоснователните му действия.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е оспорил иска по основание въз основа на изложени в отговора съображения.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата, чрез процесуалния й представител, и оспорва от ответната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото заверено копие на Нотариален акт № 82, том 1

IV, рег. № 8301, дело № 570/2002г. е, че ищцата, в качеството й на продавач, заедно с Б. Ч. продали на К. А. гореописания процесен недвижим имот, като продавачите запазили правото си на ползване върху същия заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.

С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 131, том II, рег.

№ 2157, дело 257/2015г. К. на свой ред (заедно с Д. С. Р.) продала имота на Б. Х..

От представеното Удостоверение за наследници изх. № РСЛ22-ВК081930/12.12.2022г. на Столична община р-н „Слатина“ е установимо, че последният е починал на 26.06.2019г. като е оставил за свои законни наследници баща (ответника в настоящото) и майка.

Досежно процесния гараж, чието премахване се иска, ответникът по реда на чл.

176, ал. 2 от ГПК е посочил, че не разполага със строителни книжа.

В горния смисъл, от представеното по делото Писмо № 1194/08.12.2022 г. на Община Трекляно, обл. Кюстендил се потвърждава, че за построения в УПИ VIII – 160, кв. 19 по регулационния план на с. Трекляно гараж няма одобрени строителни книжа, няма съставен акт 14 и не е издавано разрешение за ползване.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д., Г., Б. и Г..

Св. В. Д. твърди да познава ищцата още от 1960 г. Били много близки. Вилата построила със съпруга си през 80-те. Била направена с много вкус и внимание към детайла. Твърди, че до 2018г. С. посещавала имота всяко лято. Не била съгласна с построяването на нов гараж. Не била ходила и в имота след построяването му, а и по време на строежа. Самия гараж никога не била виждала.

В показанията си А. Г. също сочи да познава ищцата отдавна – около 20, 25 години. Твърди, че състоянието на последната се влошило след смъртта на любимия й племенник . Не била съгласна със строежа на новия гараж. Скоро не била ходила в имота. Новият гараж не била виждала никога.

Св. Б. сочи да познава страните. Били съседи с Р., но не я е виждал от много години. Старият гараж в процесния имот се бутнал, защото бил в окаяно състояние и поради това опасен. През гаража се влизало в мазето. Сега по същия начин – от новия гараж имало достъп до мазето. Преди имало чешма в двора, сега не бил обърнал внимание. Навесът в двора бил отдалечен от гаража, бил в другия край на двора, поради което и гаражът няма как да му прави сянка.

Св. Г. също твърди да познава страните. Ищцата не бил виждал от преди построяването на новия гараж. Старият гараж рухвал, падал, бил опсаен за хора и животни. Мазето било отвън, малко под къщата се падало. Било много малко, прав вътре не могло да се седи. Достъпът до него бил през гаража – и преди, и след построяването на новия гараж. Чешма имало в мазето. Г. лично я виждал да тече.

Имало и навес, на който гаражът не правел сянка.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л. Н. Г.. В същото експертът е установил, че мазето в процесния имот се намира под част от жилищната сграда. И понастоящем в него имало дървени рафтове и стари буркани. Оформените стъпала към мазето са вкопани в пода на гаража. Достъпът до мазето е през гаража при отваряне на ролетната щора на същия. Гаражът бил с височина 3.50 м. като затварял цялата западна фасада на сградата в имота, а покривът му лежал под стрехата на същата тази сграда. Получавало 2 се засенчване на един малък прозорец на същата фасада а в жилището могло да влязат въздух от гаража, съотв. изгорели газове при работещ двигател на превозно средство.

Установено е, че няма изградена чешма около новия гараж. Монтирана била вертикална водопроводна тръба с канелка (чешма) вътре в самия гараж – на южната стена откъм мазето. В навеса имало изпълнена ел. инсталация за осветление, монтиран ел. ключ, ел. крушка, които не светели. Не е проверявано за повреди. Външна въздушна ел. инсталация за захранване на обекта не се забелязвала, но било възможно захранването да е подземно и да е дефектирало по различни причини. По въпросите на ответната страна е конкретизирано, че мазето било с височина 1,26 м., но било ползвано като мазе, като и понастоящем имало рафтове и буркани. Външна чешма няма, но има такава в самото гаражно помещение откъм мазето. Устройството и ключа, осигуряващи достъп до гаража били на разположение, оставени вляво във входното антре на къщата. Експертът е установил два навеса в двора, единия долепен до източната фасада на сградата, а другия – представляващ самостоятелна паянтова сграда с тухлени оградни стени, като и до двата достигала слънчева светлина (във втория – достигаща през прозореца на постройката).

Горната фактическа обстановка съдът намери за безспорно установена на база събраните и проверни доказастелства, които съдът цени поотделно и в съвкупност.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:

Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика (в случая титуляра на ограниченото вещно право на ползване, доколкото последното е абсолютно ограничено вещно право, противопоставимо на всяко лице в т.ч. на собственика, разполагащ с т. нар. „ nuda proprietas” или “гола собственост“) според нейното предназначение. Съгласно посочената законова разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Според разясненията, дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК , двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик /титуляр на ограничетното вещно право на ползване на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на този имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това – недопустими, е конкретна по всяко дело.

В случая безспорно по делото е, а същото е установимо и от представените писмени доказателства (спр. заверено копие на Нотариален акт № 82, том IV, рег. № 8301, дело № 570/2002г. – л. 4), че Р. С. се легитимира като титуляр на ограниченото вещно право на позлване досежно процесния имот. Последният се притежава в собственост от ответника по делото и неговата съпруга, придобит по пътя на наследственото правоприемство от починалия им син Б. Х..

3

Липсва спор и по това, че ответникът, заедно със сина си, докато последният е бил жив, изградили процесния гараж, чието премахване се иска, на мястото на стар такъв.

Ищцата претендира премахване на новопостроения в процесния имот гараж, за който нямало надлежни строителни книжа (последното безспорно установено от събраните в хода на процеса доказателства) и създавал пречки за С. да ползва имота в пълния си обем, чието конкретно проявление е подробно описано в молбата.

По повод изложеното, съдът намира преди всичко следното:

Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи (в случая гараж), без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Поради това и установената по делото липса на строителни книжа досежно процесния гараж се явява ирелевантна касателно преценката на съда за крайния изход от делото, предпоставена от установяване елементите, включени в предмета на доказване, сред които не е въпросът за законността, съотв. незаконността на гаража.

От друга страна собственикът, респ. титулярът на ограниченото вещно право на ползване, има правото да ползва процесния имот във вида му към момента на построяването на сградата, имайки при това и правомощието да го подобрява според личните си нужди, доколкото подобно преустройство не би противоречало на действащото обективно материално право. Извършено от трето лице, различно от титуляра на ограниченото вещно право на ползване (та било това трето лице и собственик на имота) въздействие, което променя вида на имота по начин, препятстващ съществуващата преди това осветеност в сградата, възможност за пряко проветряване, достъп до водоподаване в избеното помещение и т.н., представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като пречи на носителя на вещното право да ползва имота според неговото предназначение, такова каквото е било то към момента на учредяване на правото на ползване /в сходен смисъл и Решение № 50163/16.12.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1678/2022г., I г.о., докладчик – Светлана Калинова/. Поради това и настоящият състав намира да е налице неоснователно въздействие по см. на закона, като елемент от правопораждащия отговорността по иска фактически състав.

Досежно втория кумулативно дължим се елемент от фактическия състав, предопределящ основателност на негаторната претенция, а именно – че неоснователното въздействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на процесния имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС), съдът намира следното:

Безспорно бе установено по делото, посредством събраните гласни доказателствени средства, в т.ч. и чрез разпит на св. на самата ищца, че последната не е посещавала имота по време на строежа на процесния гараж, както и след това – „… когато С. се прибира, това е 2018г., тя не е ходила там, докато се е строил гаража и след това не е ходила, от тогава тя изобщо не е ходила на Трекляно“, „След 2018г., когато е започнал да се строи гаража, Р. въобще не е ходила в този имот, по нейни думи и новият гараж не го е виждала“ - св. Д.; „Тя скоро не е ходила. Новият гараж не го е виждала. От снимки го знае, че го има…“ – св. Г.; „Ищцата Р. не съм я виждал от доста време, години наред“ – св. Б..