Протокол № 1870 от 05.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1870 гр. Варна, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100100774 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 17:54 часа се явиха:

Ищецът В. Б. Й., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се от АДВ. Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответницата Н. Т. А. - Й.А, редовно уведомена, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от АДВ. А. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. Д.А.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.А.: Не възразявам да свидетелите.

АДВ. А. П.: Не възразявам. пристъпим първо към разпита на

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което 1

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: П. М. Ч., Й.К.Ч., И.С.В., М.М.Й., Н.Т.Й.., М.Н.Т., Д.С.П., К.И.М., А.С.А. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

П. М. Ч., ЕГН ********** на 45 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СЪДЪТ предявява на свидетеля снимка на Б.Т. Й., предоставена от ищцовата страна.

АДВ. А. П.: Не възразявам.

СВИД. П. Ч.: Лицето ни е бил пациент, но лично не го познавам и не го помня. Знам, че се казва Б.. Когато разбрах за какво съм призован и за какво става въпрос по делото, проверих по епикризата. Трудно мога да кажа, че го помня съществено, помня диагнозата и за какво е лежал при нас. Видях лицето при приема в нашата клиника, когато беше в много увредено състояние. Тогава разговарях с него. Не беше объркан или дезориентиран.

Състоянието му отговаряше на заболяването му, което беше краен стадий на онкологично заболяване, но то не е със засягане на мозъка. При такова заболяване е възможно пациентите да са разсеяни или объркани, но поне доколкото имам спомен, за да се подпише и за да се съгласи за операция без някой от близките означава, че е бил адекватен да вземе това решение.

СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това от колко време Б.

Й. е бил в това състояние, тъй като не е предмет на лични възприятия.

СВИД. П. Ч.: При неговото състояние със сигурност е имал трудности при придвижването и при стоенето прав, но нямам спомен за това.

НЗС е назогастрална сонда. Това е сонда, която се поставя през носа и достига до стомаха, за да изпразни съдържимото и за да му олекне на пациента. По този начин се установява колко литра е имало. Той дойде в отделението със сондата, която е била поставена от колегите. Доколкото знам, той не е постъпил в нашата клиника, а е преведен в клиниката след консулт с колега от клиниката и по мое разпореждане беше преведен при нас.

Не съм присъствал на операцията на Б.. Не съм участвал в екипа. В екипа беше предишния началник професор М..

Когато пациентът има поставена такава назогастрална сонда може да говори нормално, но не може да се храни. Не може да пие и вода. Не е възможно да пие с поставена сонда в отделението, защото всичко, което се 2 приема, излиза обратно през сондата.

Пациентът е диагностициран при нас, защото оперативно е взет материал от самия тумор. Аз мога да коментирам само това, което е намерено в нашата болница, не съм видял хистология от друга болница, поне аз не съм виждал.

Вземането на становище от психиатър, се прави понякога.

СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това как е протекло заболяването при пациента Б. Й., тъй като не е предмет на лични възприятия.

СВИД. П. Ч.: И когато го видях за първи път и когато го видях за последен път Б. беше във физическа немощ.

С Ъ Д Ъ Т отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това с каква продължителност е крайния стадий на заболяването на Б. Й. и нуждае ли се пациентът в такова състояние от грижи в този период.

СВИД. П. Ч.: Нямам спомен дали негови близки са се интересували за състоянието на пациента Б. Й..

В нашето отделение обикновено с близките се споделя прогнозата на заболяването, тъй като ние не познаваме лично болните и не знаем как те ще реагират и приемат такава диагнозата. Питаме близките за съвет как да подходим със съответния човек. Със сигурност е разговаряно и с близките на Б. Й. след операцията, за хода на лечението, със сигурност всеки ден се дава информация от лекуващия лекар или оператор. За операцията със сигурност им е обяснено. Конкретно за продължителността на живот никой не може да каже колко ще е точно, но със сигурност е обяснено каква е средната продължителност на живот в това състояние.

Допускам, че Б. не е знаел каква му е диагнозата. Диагнозата му като хистология е излязла след датата на смъртта и няма как да е знаел или да сме му я съобщили. По принцип ние го виждаме какво е, когато се прави операция, но изчакваме преди да разговаряме с пациента, чак когато вече го имаме черно на бяло, т.е. когато дойде от патолога, защото някой път може да се размине, да очакваме едно, а да дойде друго. Понякога се случва да има разминавания. Информираме близките на пациентите и за вероятни (диференциални) диагнози.

Не съм запознат с документите от „Еврохоспитал“.

СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това какви бяха вероятните диагнози в болница „Света Марина“, тъй като за това има документи по делото.

С Ъ Д Ъ Т отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това дали в Университетска болница са работили по същите диагнози, които са поставени в „Еврохоспитал“.

3

СВИД. П. Ч.: Никога не сме имали практика да изискваме документи за самоличност на близките на пациентите, освен при освобождаването от аутопсия. Ние не сме длъжностни лица и нямаме право да изискваме такива документи.

Като Началник клиника е мое задължение да съм запознат за състоянието на всички болни. Лично не съм извършил оперативните интервенции, но участвам в цялостния лечебен процес. При визитация казвам назначения, казвам дали ще бъде опериран или не, това са решения, които вземам аз като началник.

Преди да получа призовка за това заседание не помнех този случай и този пациент, просто се запознах с документацията, и сега по снимката си спомням, че съм го виждал.

След като почине лицето, за да бъдат взети тленните останки човекът, който ще дойде да го освободи от аутопсия, трябва да е от първа линия роднина, взема му се лична карта и се нанасят данните. Денят, в който пациентът е починал, аз съм бил в отпуск и нямам лични впечатления дали е имало разпознаване и кой е дошъл да го направи. Със сигурност би трябвало да е имало такова, тъй като е задължително при всички случаи.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

С. Г. В., ЕГН ********** на 62 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СЪДЪТ предявява на свидетелката снимка на Б.Т. Й., предоставена от ищцовата страна.

СВИД. С. В.: Мисля, че лицето преди две години е лежал в нашата болница. Не помня как се е казвал, проверих в документите, че се казва Б..

Имам спомен конкретно за човека, защото той беше в болницата с едно изключително упорито повръщане, което не се овладяваше от нищо. Помня, че му сложихме сонда и от нея течеше около 2 л стомашно съдържание, направихме долна и горна ендоскопия, за да установим има ли причина.

Нямаше причина, нямаше туморна формация и в края на краищата приехме, че се касае за една остра дилатация (разширение) на стомаха, при което той се изпълва със стомашно съдържимо. Помня, че започнахме лечение с нивалин и се постабилизира, след което го изписахме. Не сме правили операция. Аз съм гастроентеролог, ние не оперираме. Това се случи в „Еврохоспитал“. После не знам какво е станало с пациента.

Впечатленията ми за Б. Й. бяха за симпатичен човек. Относно състоянието му силно казано в добро състояние предвид сондата, която постоянно е в носа му. Виждала съм го и да седи и да ходи, беше нормално всичко. По принцип аз като съм го виждала беше предимно легнал, но 4 ставаше, изправяше се, движеше се из стаята. При изписването вече сам се движеше. Да, разговаряла съм с него. Помня, че не е бил разсеян, неориентиран или неадекватен. Разговаряли сме нормално, но не помня за какво. Не е било нещо, което да ми е направило впечатление.

СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това бил ли е Б. Й. в тежко състояние, тъй като това е професионална оценка.

СВИД. С. В.: Ние не сме установили кой знае какви значителни заболявания при този прием на лицето. Установили сме разширение на стомаха и на ехографията се е видяло някаква формация в панкреаса. Това прочетох вчера в епикризата му. Това е подлежало на допълнително уточняване. Ние работехме по диагнозите атрофичен гастрит и дилатация на стомаха. Това, че в диагностично лечебния план пише карцином на стомах и карцином на панкреаса, това са само диференциални диагнози. Тези неща, които са писани в плана, те се пишат в самото начало. Когато пациентът идва, ние виждаме, че повръща безспирно и ние започваме да мислим какво би могло да бъде. След това правим съответните изследвания и установяваме, че няма карцином, има атрофичен гастрит, има дилатация на стомаха и не сме установили и тумор на дебело черво. Причините за дилатацията може да са различни. Може да е някакъв захарен диабет или нещо друго. Б. знаеше, че има дилатация на стомаха и ние за това сме го лекували. Не съм го информирала за диференциалната диагноза. Разговарях с жена му, която беше там.

СЪДЪТ посочва на свидетелката ответницата Н. А. – Й.а.

СВИД. С. В.: Да, това е жената, с която разговарях тогава. На нея й казах за дилатацията на стомаха и че е в тежко увредено състояние. Не помня точните думи, които съм й казала, но че положението е сериозно при него.

Предполагам, че съм казала, че би трябвало да се продължи лечението и че трябва да се направят допълнителни изследвания за формацията в панкреаса.

Тази негова близка се представи като негова жена.