Решение № 230 от 12.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002100081 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2491 от 30.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 90 от 27.06.2022 г. по в.т.д.№ 107/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260003 от 14.01.2022 г. по т.д.№ 96/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. А. Д., като наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно обезщетение за претърпени от А. Д. А. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.01.2020 г. - за разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 19.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Касаторът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез юрисконсулт К. И., поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетение от 700 000 лв. се явява прекомерно завишено и не съответства на практиката по аналогични случаи към процесния период. Моли след отменяване на въззивния акт, ВКС да се произнесе по същество, като претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлена за разликата над 100 000 лв. до присъдените 700 000 лв., 1 евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Претендира разноски за трите инстанции.

Ответникът по касация К. А. Д., представляван от адвокат Л. Г. от АК – П. и адвокат Р. П. от САК, възразява, че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба, в постъпилите молби, докладвани в съдебното заседание, както и при разглеждането на делото.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Пред ОС - Ловеч е предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - от увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен за имуществени и неимуществени вреди. Такива са претърпени от А. Д. А., който по време на подаване на исковата молба е бил в кома (ИМ е подадена чрез временния му попечител К. А. Д.), в резултат от настъпило на 17.01.2020 г. ПТП между л.а. марка Тойота, модел Рав 4, с peг.№ ****, управляван от М. И. Т. и л.а. марка Волво, модел 850, с peг.№ ****, управляван от пострадалия А. Д. А.. При движение със скорост, несъобразена с пътните условия (на заледена пътна настилка, на десен завой), автомобилът, управляван от М. Т. навлиза в лентата за насрещно движение и блъска управлявания от А. Д. А. лек автомобил. Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца А. Д. А. (на 05.11.2021 г.), на основание чл. 227 ГПК първоинстанционният съд е конституирал като ищец по делото единствения му наследник по закон - К. А. Д. (син). Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а.„Тойота“, който, със споразумение по н.о.х.д.№ 25/2021 г. на PC – Луковит, се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП - вследствие на движение с несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се автомобил „Волво”, модел 850, с peг.№ ****, собственост и управляван от А. Д. А. от [населено място]), в резултат на което и по непредпазливост причинил на А.

Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома, а на Р. К. Г. от [населено място] средна телесна повреда - трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл.

342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 1 и чл. 129, ал. 1 вр. ал.

2, предл. 2, алт. 2-ра от НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са допуснати и изслушани: съдебна автотехническа експертиза, комплексна 2 съдебно-медицинска експертиза, гласни доказателства (показанията на свид.

В. Х. и свид. А. Р.). От заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени по категоричен начин причинените на починалия А. Д. А. травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП.

Прието е за доказано настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП. При условията на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е определил като справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 700 000 лева. Оплакванията във въззивните жалби на двете страни в производството досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение са намерени за неоснователни.

Въззивният съд е приел, че А. Д. А. е претърпял множество по вид и характер тежки телесни увреждания: политравма, фрактура на ребра ляво IV и VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с малък хемопневмоторакс вляво, травматичен пулмонит, обширен подкожен емфизем вляво шийно и аксиларно, закрита черепно-мозъчна травма, дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума вляво. В резултат от уврежданията на четвъртия ден след ПТП е изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на 05.11.2021 г. Дифузното увреждане на главния мозък освен изключване на коровите функции засяга и подкорови и стволови структури, свързани с хранене, погледни движения и емоции, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и предизвикана двигателна активност, липса на реакции на външни дразнители, невъзможност да се извършват каквито и да било волеви действия, да се контролират тазовите резервоари. А. не е можел да приема храна и течности хранен е чрез гастростома, бил е неконтактен, не е издавал звуци, не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да общува с околните.

Продължителното състояние на кома е довело до промяна и на костния метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати, блокирали функцията на засегнатите стави. Вследствие на претърпените физиологични увреждания А. Д. А. е изживял болки и страдания, свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно съдова дейност. Установено е, че след ПТП А. Д. А. е бил настанен в болница за период от 5 месеца, където е претърпял две операции - на 17.01.2020 г. и на 20.01.2020 г. Сериозното увреждане на лявата гръдна половина със засягане на белия дроб е наложило оперативно лечение, дренаж на пневмохеморагичната колекция, за да може белият дроб да функционира, като последиците от тази травма водят до нарушена обмяна на кислорода и до структурни промени в белия дроб. След операцията остава на изкуствена белодробна вентилация, защото гръдната травма е много тежка, белият дроб е колабирал, той е разкъсан, травмиран, има излив на голямо количество кръв. При престой в болница „Реяп“ – Истанбул, на 22.03.2021 г., са установени дифузна глобална атрофия на мозъка и контрактури. По 3 отношение продължителността на състоянието на пострадалия е прието, че А.

А. е бил в това тежко здравословно състояние 1 година и 10 месеца.

Прогнозата за възстановяване е била песимистична - такова не е очаквано, нито по отношение на съзнанието, при полученото трайно увреждане на централната нервна система, така и по отношение на двигателният дефицит при наличие на многобройните ставни и околоставни калцификати.

Неблагоприятната прогноза се е сбъднала, като пострадалият е починал по време на производството по делото пред първата инстанция - на 05.11.2021 г., т.е. останал е в будна кома до края на живота си.

По отношение на интензитета на претърпените от пострадалия болки и страдания е прието, че по делото не са налице доказателства за реакции след изпадането му в будна кома, от които да се установи изпитва ли физическа болка, а предвид липсата на данни за съзнателна дейност не може да се формира извод за психично страдание. Съгласно заключението на СМЕ в случая при състоянието на будна кома при пострадалия не са налице признаци на осъзнатост и на мозъчна функция, а същият е бил във вегетативно състояние. Спонтанното дишане е било възстановено, но приемането на храна и течности е било през гастростома; бил е неподвижен, без защитни реакции, без възможност за осъществяване на контакт.

Към датата на ПТП А. А. е бил на 47 години; здрав и работоспособен човек; грижел се е за семейството си; бил е в активна възраст от живота си; работел е в строителството. Предвид получените множество тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено съществуване за период от 1 г. и 10 месеца, приключило с летален изход, А. е бил лишен от нормален живот. Той е бил безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори за най-елементарните човешки потребности, без да е в състояние да осъзнае или изрази нуждите си - хранене, почистване, раздвижване, обръщане и промяна на позицията му в леглото. На този етап от живота си, в една активна възраст е бил лишен от личен живот, от контакти с хората около него, от възможността да се грижи за съществуването си и за семейството си.

Поради това е прието за ирелевантно налице ли са били нормални усещания за болка и дискомфорт през преживения период на будна кома. А. А. е преживял пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, който срив е довел до коренно преобръщане на живота му във всяко едно отношение. Поради загубата на нормално и достойно човешко съществуване за период от почти две години, приключило със загубата на човешки живот и при съобразяване обществения критерий за справедливост и константната съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на ПТП – м. януари 2020 г., въззивният съд е приел, че сумата 700 000 лв. представлява справедливо обезщетение, като се запазва напълно обезщетителният характер на сумата, без да се допуска тя да се превръща в своеобразна пазарна цена.

Обсъдени са оплакванията и на двете страни: на ищцовата – че 4 обезщетението е занижено, а на застрахователя – че обезщетението е завишено. Възраженията на застрахователя са намерени за неоснователни по съображения, че в случая е претърпяна една от най-тежките последици при получените множество и тежки увреждания от А. А. - той е бил във вегетативно състояние почти 2 години, без каквато и да било надежда за подобрение или възстановяване - в будна кома, като това е продължило до края на живота му. Налице е пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, достойно и нормално съществуване на работоспособен и в активна възраст човек, който не е допринесъл по никакъв начин за настъпилото произшествие, от което е пострадал.

Касационното обжалване е допуснато по обобщен въпрос за критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.