Решение № 3087 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3087 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330117912 по описа за 2022 година

Решение по исков спор, постановено по общия ред , чл. 235 от ГПК .

Искова молба на А. В. А., с ЕГН **********, от *********, против В. А. А., с ЕГН **********, от *********, и иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът черпи права от неоснователно обогатяване .

Твърди , че със влязло в сила решение № 959/08.07.2022г. на ПОС по в.гр.д. № 1450/2022г. следвало да заплаща на ответника , негов пълнолетен **** , по 200лв. ежемесечно, считано от 03.11.2021г. до завършване на средното му образование. На 28.09.2022г. получил покана за доброволно изпълнение на това задължение , с приложен изпълнителен лист от ЧСИ *********. На 10.10.2022г. внесъл по сметката на ответника в „Кей Би Си банк“ /бивша Райфайзенбанк/ сумата от 1973 лв. – издръжка /главница плюс законова лихва/ за периода 03.11.2021 г. до 11.08.2022г. На 03.11.2022г. в кантората на ЧСИ ****** обаче изненадващо бил информиран, че на 18.10.2022г. по сметка на пълномощника на взискателя В. А. - адв. Д. П., била преведена сумата от 2868.21лв. - дължима издръжка за периода от 03.11.2021 г. до 18.10.2022г., макар издадения за целта изпълнителен лист да бил обезсилен. В резултат на недоразумението В. А. получил два пъти дължимата сума за издръжка с вкл. законна лихва за периода 03.11.2021 г. - 11.08.2022г. - веднъж по личната си банкова сметка, и втори път - чрез ЧСИ по сметка на пълномощника си, и затова бил поканен да върне 1 недължимо полученото, но това не било направено. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1973 лева, дадена без основание, ведно с дължимата законова лихва за забава от датата па подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото.

Ответника оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди основание за плащането – издадения изпълнителен лист; твърди основание за плащането - ищеца като негов ***** изпълнил свой нравствен дълг. Прави две отделни възражения за прихващане с други дължими между същите страни суми; каза се по - горе , съдът ще се произнесе само по това , представляващо 600 лева издръжки за месеците от ноември 2022 до януари 2023г. Моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените по делото разноски.

Искът е допустим.

По същество :

По фактите не се спори и съдът приема да са доказани :

С решение на РС Пловдив по гр. дело № 17395 по описа на РС Пловдив за 2021г. , изменено от ПОС, А. А. бил осъден да заплаща на **** си В. издръжка в размер на 200 лева, считано от дата 03.11.2021г до настъпване на основание за изменение или прекратяване. Препис от решението е наличен по делото . Възоснова издадения по това дело изпълнителен лист, било образувано при ЧСИ ***********изпълнително дело № ***по неин опис за 2022г. и длъжника бил поканен да изпълни задължението си доброволно; поканата за доброволно изпълнение е връчена ищеца в качеството му на длъжник по това изпълнително дело на дата 28.09.2022г., което личи от копието от самата покана на л. 8 от делото.

На дата 10.10.2022г., А. А. превел доброволно по сметка на В. А. сума от 1973 лева, като във вносната бележка за целта било посочено като основание „издръжка за периода от 03.11.2021г до 11.08.2022г по решение 959 по гр. дело 1450 от 2022г.„.

Няма данни съдебният изпълнител ********да е била уведомена за така извършеното плащане.

Предвид наложен запор, на 18.10.2022г. по изпълнителното дело № **** г на СИ ****** постъпила сумата от 3338.07 лева, която била разпределена и на същия ден на адвоката на взискателя – ответник по настоящото производство били преведени 2400 лева, съставляваща издръжка, считано от 03.11.2021г. Плащането е извършено на надлежен представител и поражда ефект за представлявания ответник.

Предвид двойното плащане , ищецът се свързал с ответника и го поканил да върне надплатената сума. На л. 16 от делото има и неоспорена покана до ответника в този смисъл .

2

По правото :

По смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, всеки , който е получил нещо без основание, дължи връщането му. Издръжката за периода от 03.11.2021г до 11.08.2022г. в размер на 1973 лева е платена двукратно поради грешка, тоест, подлежи на репариране по реда на неоснователното обогатяване като дадена при начална липса на основание. Без значение е това, че второто във времеви аспект плащане е извършено по принудителен ред, с него кредитора е обогатен без основание – вземането е вече погасено. Издадения за принудителното събиране на издръжката изпълнителен лист не е обезсилен, издръжка се дължи; причината за повторното плащане е без значение за изхода на спора, след като за него основание липсва.

Скрепеното с изпълнителна сила притезание не съставлява морален дълг по смисъла на чл.55 ал. 2 от ЗЗД; дори да се приеме обратното, това задължение на ищеца е вече изпълнено, а дори моралния дълг предполага причина , различна от родството само по себе си; ответника е пълнолетен към датата на плащанията.

Възражението за прихващане обаче е основателно.Ищецът не твърди и не доказва плащането на издръжката за месеците от ноември 2022г до януари 2023г включително; според издаденото от ЧСИ М. удостоверение, платени са общо 2400 лева за издръжка, тоест, дължимата за период една година такава, до 03.11.2022г. Насрещните вземания на страните следва да бъдат прихванати до размера на по – малкото такова , 600 лева и в тази му част искът за връщане на недължимо платеното следва да се отхвърли.

Другото наведено възражение за прихващане на вземания между същите страни е предмет на друго , по – рано образувано исково производство (гр. дело № 16908/22, ПРС ) и затова не може да бъде разгледано в настоящото дело.

В резюме, исковата претенция е основателна до размер от 1373 лева , а над този размер следва да бъде отхвърлена поради погасяването чрез прихващане.

Разноските се присъждат пропорционално. Дължат се на адвокатите на страните и хонорари по реда на чл. 38 от ЗА, доколкото съдът не може да отрече , че страните са материално затруднени. Хонорара се определя в минимален размер по Тарифата към чл. 36 от ЗА и се редуцира пропорционално.

Воден от изложеното и на основанието по чл. 235 от ГПК , съдът РЕШИ:

Приема за основателно възражението за прихващане на вземането на А. В. А., с ЕГН **********, от *********, за неоснователно платената искова сума от 1973 лева с насрещно такова на В. А. А., с ЕГН **********, от ********* за дължима за ноември и декември 2022г и януари 2023 издръжка, до размера на по – малкото вземане , за неплатена издръжка , от 600 лева.

3

Осъжда В. А. А., с ЕГН **********, от ********* да заплати на А. В. А., с ЕГН **********, от *********, сумата от 1373 лева дадена без основание ( по вече погасено вземане) сума, ведно със законната лихва от дата 08.12.2022г до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска по размер над тази сума до пълния предявен размер от 1973 лева като неоснователен поради прихващане.

Осъжда В. А. А., с ЕГН **********, от ********* да заплати на А. В. А., с ЕГН **********, от *********, разноски по делото в размер от 54.98 лева.

Осъжда В. А. А., с ЕГН **********, от ********* да заплати на адвоката С. К. Н., ЕГН **********, от *********, сумата от 124.59 лева хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

Осъжда А. В. А., с ЕГН **********, от *********, вх. В, ап.5, да заплати на адвоката Д. Л. П. , ЕГН **********, от *********, сумата от 285.10 лева хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4