Решение № 31 от 10.05.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка И. Паралеева като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200092 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Ц. Л. от с.А. срещу Наказателно постановление /НП/ № **/********** г., издадено от директора на ОДМВР-София на 18.05.2020г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка със Заповед №******/*********г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № ********/*********г.

С жалбата жалбоподателят Л. заявява, че не е доволен от издаденото срещу него НП, като го счита за незаконосъобразно. Сочи, че разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията, относима към датата на нарушението- 25.04.2020г.) не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на правните субекти. Сочи се, че описаното в обжалваното НП, всъщност съставлявало административно нарушение по смисъла на чл.209а, ал.1 ЗЗ.

Неправилно бил приложен Законът за здравето както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и при издаване на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към приложимата правна норма. Жалбоподателят счита, че неправилното приложение на закона винаги представлява неотстранимо във въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните права, водещо до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно. Не се съдържало в АУАН и НП описание на нарушените обстоятелства, каквото било императивното изискване на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Между АУАН и НП се наблюдавало и различие в посочените като нарушени разпоредби. В НП цитирани били две заповеди на 1

Министъра на здравеопазването, въвеждащи отделни противоепидемични мерки и не ставало ясно коя е нарушена. Жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като е в невъзможност да узнае за какво точно нарушение е наказан. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП.

В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Н. Ц. Л. се явява и представлява сам. Поддържа депозираната от него жалба и в хода по същество на делото заявява, че не възразява по фактите и признава, че е бил без маска, защото пушел.

Причината поради която иска отмяна на НП била, че не счита да е създал опасност за някого, тъй като около него нямало никакви други хора.

Въззиваемата страна - ОД МВР-София и РП-Пирдоп не изпращат представители в съдебното заседание. След приключване на делото е постъпила в съда писмена защита от ОДМВР- София, с която се иска от съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с обявено в Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание е въведена на осн ование чл. 63 ал.1 ЗЗ, със Заповед №********/*********г., изменяща заповед №********/********г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се в задължението на всички лица да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата на закрити или открити обществени места за времето от 12.04.2020г. до 26.04.2020г.

Н а 25.04.2020г. около 09.55 часа полицейските служители И. С. И. и Л. Н. А. били назначени автопатрул и обхождали главната улица в гр.Пирдоп, когато забелязали, че лице без маска на устата и нова пресича тревните площи между улиците „****************“ и „*******************“, при което го пресрещнали на ул. „*******************“ и установили самоличността на лицето – Н. Ц. Л.. Попитали го защо не е поставил предпазна маска, а той заявил, че има такава в джоба и я показал на полицейските служители. За установеното нарушение бил съставен АУАН срещу Н. Ц. Л.. Въз основа съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление на 18.05.2020г., с което на Н. Ц. Л. е наложена глоба в размер на 300 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по бе*******************порен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И. С. И. /л.32-33 от делото/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН бл. №*******/***********г. /л.8 от делото/; Заповеди №№ ********/********г. и ********/*********г. на министъра на здравеопазването /л.28-29 от делото/.

2

Видно от АУАН бл. №*******/***********г. същият е съставен против Н. Ц. Л. за това, че на 25.04.2020г., около 09.55 часа в гр.Пирдоп, на ул. „*******************“ не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му – „кърпа или шал“ във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето и Заповед №********/*********г.

Като нарушена разпоредба в АУАН е посочена чл.209а, ал.1 Закона за здравето. В АУАН соченото за нарушител лица собственоръчно е вписало, че има възражение и то е, че в радиус 100 метра от него нямало хора. Поставени са подписи за „нарушител“, „актосъставител“ и „свидетел“. Н. Ц. Л. се е подписал и в разписката за това, че е получил препис от акта.

Пред съда е дал гласни показания полицейският служител И. С. И. – актосъставител.

Той разказва пред съда, че на въпросния ден с колегата му Л.А. били назначени автопатрул и обхождали главната улица в гр.Пирдоп- ул. „****************“. Твърди, че с колегите му правели специални проверки за спазване режима на противоепидемичните заповеди на министъра на здравеопазването и то не само в този ден, а постоянно в период от няколко седмици. Видели господина /посочва в залата жалбоподателя/, че пресича между улиците „****************“ и „*******************“ през зелената площ, поради което обърнали служебния автомобил и се срещнали с него на ул. „*******************“. При самата проверка установили, че господинът има в себе си маска, но не я бил поставил. Според свидетеля жалбоподателят съдействал на полицейската проверка, като си представил документите, без да създава проблеми. Казал, че маската му е в джоба и им я показал.

Признава твърдението на жалбоподателя, че нямало други хора наоколо. Актосъставителят заявява изрично, че поддържа констатациите, отразени в АУАН, като твърди и че екземпляр от АУАН е връчен на нарушителя и му е обяснено, че може да подаде възражения в определен срок.

Видно от Заповед № ********/********г., издадена от Министъра на здравеопазването, на основание чл.63 ЗЗ и във връзка с усложняващата се противоепидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. от Народното събрание на Република България извънредно положение и Препоръки на Националния оперативен щаб, със същата са въведени редица противоепидемични мерки. Тази заповед е допълнена със Заповед № ********/*********г., издадена от Министъра на здравеопазването, като е създадена т.9, според която „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места (в. т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, зали и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).

За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги)“.

Именно последната цитирана Заповед № ********/*********г., издадена от 3

Министъра на здравеопазването е отразена като заповед, чиито мерки са нарушени, във връзка с което е съставен процесният АУАН бл.№*******/***********г., с цитираното погоре съдържание.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е връчено на 05.03.2021 г., а жалбата е входирана на 10.03.2021г. от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд НП. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно Директор на ОД МВР гр. София, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето. АУАН бл.№*******/***********г. също е съставен от оправомощено лице – свидетелят И. С. И., който съгласно т. 1 от Заповед № 5173-1494 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски правомощия, да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл.209а ЗЗ.

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита и са опорочили санкционния актобжалваното НП.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законови разпоредби.

Формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушени.

Между АУАН и НП обаче няма съвпадение в посочените като нарушени разпоредби, доколкото в АУАН е посочено „виновно е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ“, а в НП е посочено „с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка със Заповед №********/*********г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед №********/*********г.“, като чл.209а ЗЗ също е цитиран, но като санкционна норма. На първо място, следва да се посочи, ч е разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по която е квалифицирано нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на 4 нарушението) вр. с някоя от точките от заповедите на министъра на здравеопазването. В НП като нарушена норма е определен чл.63, ал.1 ЗЗ, който текст предвижда кога се въвеждат „противоепидемични мерки“ и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма.

Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в оспорваното НП. В АУАН пък е цитиран чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със заповед №********/*********г., като не е посочен издателят на заповедта, която евентуално е била нарушена, нито че същата допълва и изменя друга заповед. В НП са цитирани 2 бр. заповеди на министъра на здравеопазването: заповед №********/*********г. (объркана е датата на заповедта, тъй като коректната дата на заповедта е 13.03.2020 г.) и заповед № ********/*********г., без да се посочват точки от същите. Освен това, в наказателното постановление е словесно описано, че с действието си лицето „не е изпълнило въведени противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.“, което описание липсва в АУАН, т.е. с НП са допълнени факти от квалификацията на нарушението, които липсват в АУАН. Освен това п оведението на наказаното лице е описано в АУАН и НП, но липсва един от съществените обективни признаци, а именно характера на мястото, където се е намирал жалбоподателят – „открито обществено място “.