Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3719 от 28.04.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 929/2026
Вид
Определение № 3719
Подписан
28.04.2026
Състав
Златина Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл. 166, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3719

Бургас, 28.04.2026 г.

Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от съдията Златина Бъчварова административно дело № 929/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. чл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на В. М. К. от [населено място], [улица], против заповед № 26 - 0769 - 000215 от 20.04.2026 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция”/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з”/гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 /шест/ месеца. Иска да се отмени.

В жалбата се съдържа искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта.

Това искане е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Искането е предявено от легитимирано лице и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно, при следните съображения:

Специалната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП сочи, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Налага се изводът, че законовата норма на чл. 172, ал. 6 ЗДвП съдържа изключение от правилото на чл. 166, ал.1 АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта, т.е. по силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на жалбата.

Предварителното изпълнение на ПАМ е по силата на закона и относими към неговата законосъобразност са онези предпоставки, свързани с причиняване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, установими чрез нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта.

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, въз основа на нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, по арг. от чл. 166, ал. 2 АПК. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповед по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП, е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл. 60 АПК, какъвто в случая не се сочи.

Жалбоподателят не установява по делото наличието на законовите предпоставки и не подкрепя искането си с доказателства, които да противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Твърденията на адресата не доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Доводът, че предвижданията на обжалвания административен акт ще осуетят изпълнението на ежедневни дейности, осуетявайки възможността му за придвижване и осъществяване грижа за болната му съпруга , е неоснователен. Евентуалните затруднения на адресата на акта в тази насока не обосновават значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. На практика с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, и да се грижи за съпругата си, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява.

Посочените от жалбоподателя факти са съществували преди издаването на акта и не представляват „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Същите не попадат в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок не повече от 6 /шест/ месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието и, по арг. от чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение.

По тези съображения, Административен съд Бургас, осми състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. М. К. от [населено място], [улица], за спиране предварителното изпълнение на заповед № 26 - 0769 - 000215 от 20.04.2026 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция”/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з”/гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 /шест/ месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 929/2026 г. по описа на Административен съд Бургас в тази му част.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 - седем дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: