Решение № 194 от 06.06.2025, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 368/2023
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 06.06.2025
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Костадин Димитров Попов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл.187, т.10 · Кодекс на труда
- чл.188 т.3 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 245 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.5 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл.346 · Кодекс на труда
- чл.346 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
- чл.5 ал.2 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
- чл.3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. , 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20231220100368 по опИ. за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Обстоятелства по делото.
Делото е образувано по предявени от Ш. И. К. от с. Д., обл. Благоевград против ТП "Д.г. с. Г.", с. Г., обл. Благоевград искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 от КТ и чл.225 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 128 и чл. 245 от КТ.
Искането на ищеца е да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. на Директора на ТП "Д. г. с.Г." с. Г., с която на основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.188 т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и чл.187, т.10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на ***** лева за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението, както и да бъде извършена поправка на основанието за уволнение впИ.но в трудовата му книжка. Иска се също така присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ в размер на *** лева, както и заплащане на неполучено трудово възнаграждение в размер на ***** лева, на осн ование чл.245 от КТ.
В исковата молба и в хода на производството ищеца поддържа, че уволнението му обективирано в атакуваната Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. на Директора на Д. - Г. е незаконносъобразно, тъй като не са налице основания за налагане на визираното в заповедта дисциплинарно наказание. Оспорва издадената заповед както на формално основание, така и по същество, като твърди, че не е 1 извършил опИ.ните заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и не спазена процедурата по реализиране на уволнението. Оспорва изложените в заповедта за уволнение фактически констатации, като твърди че същите не са надлежно установени от работодателя в хода на дисциплинарната процедура.
Излага съображения, че заповедта е немотивирана и не съдържа нужното опИ.ние и реквизити на нарушението. Твърди също така, че не са спазени точно законовите процедури по налагане на дисциплинарно наказание, в т.ч. процедурата по чл.193 от КТ. Поради това претендира за признаване и отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на предишна работа и изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, както и да бъде извършена поправка на основанието за уволнение впИ.но в трудовата му книжка. Твърди също така , че не е получил дължимото трудово възнаграждение за месец март 2023г., както и че не му е заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни, поради което претендира тяхното заплащане.
Правна квалификация.
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 от КТ и чл.225 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.128 и чл.245 от КТ.
В хода на делото, поради оттегляне на иска за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на **** лева и частично оттегляне на иска за обезщетение по чл.225 от КТ - за сумата над ****** лева до претендираният с исковата молба размер от ***** лева, съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството в тези му части.
Ответника ТП "Д. г. с.Г.", с. Г. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва предявените искове. Счита, че не е налице твърдяната от ищеца незаконосъобразност на уволнението и излага доводи относно материалната и процесуална законосъобразност на уволнението, и причините за ангажиране на дисциплинарна отговорност. О спорва твърденията на ищеца залегнали в исковата молба, като п оддържа, че са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както и че е спазена процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност, в т.ч. процедурата по даване на обяснения по чл.193 от КТ.
За установяване на твърдяните от страните факти, по делото са ангажирани писмени доказателства, приложено е личното трудово досие на ищеца, изслушана е съдебно-икономическа експертиза, изслушани са показанията на петима свидетели.
От събраните доказателства съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
Ищеца по делото Ш. И. К. е работил в ответното предприятие "Д. г. с. Г.", с.
Г. по трудово правоотношение от 2010 г., като към датата на уволнението му е изпълнявал длъжността „Г. с.”, на основание безсрочен трудов договор. С 2 атакуваната Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. на Директора на г.с. инж. Д. Ш., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правотношение с предприятието е прекратено. Като правни основания за прекратяване на трудово-правната връзка са посочени разпоредбите на чл.195, ал.1 във вр. с чл.188 т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 във вр . с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и чл.187, т.10 от КТ.
Заповедта за налагане на посоченото наказание е мотивирана с констатации за допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове" както следва:
В качеството си на длъжностно лице с лесовъдско образование назначен по чл.188, ал.1 т.1 във връзка с чл.190 ал.1, ал.2, т.1, т.2 от Закона за горите да охранява *** охранителен участък на ТП Д.Г. представляващ гори държавни горски територии е допуснал да се извърши незаконна сеч на 31 броя букови дървета , без дърветата да са маркирани с контролна горска марка и без да е издадено позволително за сеч, съгласно разпоредбите на чл. 104 и чл.108 от закона за горите.
ОпИ.ни са съответно отделите и подотделите в които е констатирано наличието на отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка , за които не е установен извършителя на тази сеч и не е съставен констативен протокол за наличието на незаконна сеч.
В заповедта се сочи, че н арушенията в този размер са допуснати от ищеца поради неизпълнение на трудовите задължения заложени при възникване на трудовото му правоотношение съгласно т.II.2. от длъжностната му характеристика от 04.11.2022 г. изразяващи се в неосъществена достатъчна охрана и контрол на поверения му участък при което е нанесена щета на Д. Г. от незаконно отсечени 9.39 м3 букови дърва за огрев на стойност****лв . без ДДС. Уточнява се също така в заповедта, че нарушенията са открити от назначена комисия, да извърши ревизия на охранявания от служителя участък, констатирани са във негово присъствие, на терен в участъка му, обхващащ отдели от 219 до 233-ти включително в землището на село Ореше в държавна горска територия стопанисвана от Д. Г.. Дати на извъшване на визираните в заповедта нарушения, или период на извършването им, в заповедта не се сочат. По делото е представен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 21.02.2023 г., от който е видно, че за периода от 21.02.2023 г. до 06.03.2023 г., непосредствено преди направената ревизия на охранявания от ищеца участък, същия е отсъствал от работа за срок от 14 дни поради заболяване. Установява се също така, че в периода от началото на 2023 г. до датата на уволненето му ищеца многократно е отсъствал и поради разрешени еднодневни платени годишни отпуски.
Заповедта за уволнение е връчена на ищеца срещу подпис на 30.03.2023 г.
Преди налагането на посоченото наказание, на основание чл.193 ал.1 от КТ от ищеца са поискани писмени обяснения, във връзка с опИ.ните в заповедта нарушения, каквито същия е дал в писмен вид на 24.03.2023 г., в указания му срок.
3
След уволнението и в резултат на него ищеца е останал незает по трудово правоотношение за период от повече от шест месеца, което се установява от представените по делото извлечение от трудовата му книжка, регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ ф-л Г. и Разпореждане на ТП на НОИ Благоевград за отпускане на парично обезщетение за безработица. Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения и неизплатено трудово възнаграждение по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза.
При тези данни от фактическа страна и като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното .
Относно исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Предявените от ищеца искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение наложено с атакуваната заповед, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение за времето, през което същия е останал без работа в резултат на уволнението, са редовни и допустими. Същите са депозирани до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването им, срещу надлежен ответник и в предвидения от закона срок.
По същество.
Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следното.
На първо място, по делото не се спори, а и се установява от представеното лично трудово досие на ищеца, че към датата на издаване на процесната заповед за уволнение, същия е работил в ответното предприятие на длъжността „Г. с.”. Не се спори и относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание посочените в заповедта разпоредби на чл.195, ал.1 във вр. с чл.188 т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 във вр . с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и чл.187, т.10 от КТ. За спазена от страна на работодателя, макар и с някои условности, следва да се приеме процедурата по чл.193 ал.1 от КТ за предварително вземане на обяснения от ищеца, каквито в случая същия е депозирал на 24.03.2023 г. в писмен вид. От съдържанието им е видно, че те се отнасят до опИ.ните в заповедта нарушения, за които е образувано дисциплинарното производство, поради което възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни . Не е спорно между страните и че атакуваната заповед за уволнение е надлежно връчена на ищеца, срещу подпис, на посочената дата 30.03.2023 г.
При издаването на процесната Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. обаче субекта на дисциплинарната власт е допуснал съществени нарушения на закона, които са довели до незаконосъобразност на наложеното наказание.
Атакуваната заповед е незаконосъобразна по няколко причини - поради неспазване на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, определяща изискванията към съдържанието на заповедта с която се налага дисциплинарното наказание, поради недоказаност на част от фактите обуславящи отговорност на ищеца за вменените 4 му нарушения, липсата на достатъчно яснота и разминаване в какво конкретно се изразява виновното поведение на ищеца, както и неспазване на критериите за оценка на конкретното дисциплинарно нарушение съгласно чл.189 от КТ.
На първо място, издадената заповед не отговаря на изискванията на чл.195 от ал.1 от КТ, определящ съдържанието на всяка заповед, с която се налага дисциплинарно наказание. Според тази разпоредбата в заповедта е необходимо да се посочат нарушителят, нарушението - с всички негови обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага, като липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна, прави невъзможна проверката на законосъобразност на заповедта, която следва да извърши съда. Разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ в случая не е спазена от гледище на изискването да се посочи недвусмислено времето на извършване на твърдяните от работодателя нарушения.
Видно от съдържанието на процесната заповед, същата е мотивирана с констатации за допуснати от ищеца нарушения, изразяващи се в това, че поради недостатъчен контрол е допуснал да се извърши незаконна сеч на 31 броя букови дървета в шест отдела на Д. , за чиято охрана е отговарял, като по отношение на нито едно от изложените условно 6 допуснати нарушения, не е посочена дата или период на извършването им. В издадената заповед не се съдържа информация за конкретен времеви период, респективно периоди, в рамките на които ищеца, като отговарящ за охраната на цитираните отдели на Д., е следвало, но не е осъществил достатъчен контрол за опазване на гората, в резултат на което е допусната въпросната незаконна сеч. Този пропуск води до явно и съществено нарушение на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ за ясно, точно и пълно опИ.ние на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ е императивна и посочените в нея реквизити са задължителни, и за тях съдът следи служебно, като ако заповедта не отговоря на изискването за съдържание, последицата от това е незаконност на уволнението и неговата отмяна.