Решение № 4670 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100508530 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Д. Н., чрез адв. К., срещу решение № 8367/10.05.2025г., постановено по гр. дело № 17723/2024г. по описа на СРС, 49-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Д. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 2 320.77 лева, представляваща главница за периода от 01.06.2011г. до 30.04.2013г. и сумата 272.48 лева – мораторна лихва за периода от 01.08.2011г. до 12.11.2013г., за които вземания по ч.гр.д. № 21502/2013г. по описа на СРС, 82-и състав е издаден изпълнителен лист и образувано и.д. № 1277/2014г. по описа на ЧСИ А.П., поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че давността в случая била 5-годишна и била прекъсвана със запорни съобщения и съобщения за опис. Намира, че константна била съдебната практика, че налагането на запори, които не довели до реално запориране и насрочването на опис и оценка на недвижими вещи при данни, че такива не били осъществени на определените дати, не прекъсвало давността. Те съставлявали действия, насочени към издирването на имущество – имало ли суми в банковите сметки, имало ли секвестируемо имущество. Същите незаконосъобразни действия представлявали 1 удължаване на погасителната давност, в разрез със забраната по чл. 113 ЗЗД. Освен това молбата на взискателя не отговаряла на изискванията на закона – не съдържала точно посочване на имуществото, което да бъде запорирано. Позовава се на ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. – не съставлявало изпълнителни действия проучването на имущественото състояние на длъжника. Изпълнителни действия не били извършени за период по-дълъг от 5 години. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Обжалваното съдебно решение било правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.

Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не 2 са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С арг. мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неоснователни са възраженията на въззивника, че наложените запори и насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника съставлявали действия, насочени към издирването на имущество, а не същински изпълнителни действия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 06.10.2014г. с приложен към същата изпълнителен лист от 14.07.2014г., издаден по ч.гр.д. № 21502/2013г. по описа на СРС, 82-и състав, взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. С подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД на 06.10.2014г.

Следващото прекъсване е преди да са изминали 5 години, с молбата на „Топлофикация София“ ЕАД от 10.03.2017г. с искане за налагане на запори на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията по образуваното изпълнително дело № 20148490401277 по описа на ЧСИ А.П. съставлява налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.Г.Н. (с единствен наследник - ищеца, предвид извършения от брат й В.Н. отказ от наследството) както и на всяко друго възнаграждение или вземане по друго правоотношение на длъжника с „Телекомпоненти България“ ЕООД. Такова същинско изпълнително действие са и наложените със запорните съобщения от 09.01.2019г. и от 25.09.2019г. до „Банка Пиреос България“ ЕАД и „УниКредит 3

Булбанк“ АД. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице (в случая, видно от удостоверителния щемпел за последното връчване - на 20.09.2019г.), което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено.

Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д.

3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус, наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства. Ето защо с налагането на запорите по банковите сметки давността била прекъсната последно на 20.09.2019г. на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Длъжникът Д.Г.Н. починал на 07.03.2022г. С настъпването на смъртта му по изпълнителното дело се осъществили предпоставките за спиране на производството по чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че със смъртта на длъжника по силата на закона се спира и изпълнителното производство, респ. спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е нужен нарочен акт на съдебния изпълнител, тъй като спирането настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното производство. Аргументи в тази връзка – мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, във връзка с перемпцията.

До конституирането на ищеца А. Д. Н. като длъжник по и.д. на мястото на починалия й баща давност не текла. От горепосочената дата 20.09.2019г. до запорното 4 съобщение до „Обединена българска банка“ АД, получено от банката на 10.11.2022г. не е изминал период от 5 години. Отделно в рамките на този времеви отрязък следва да се съобрази и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.

44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г.

Преди изтичането на давността с молба от 09.07.2024г. взискателят поискал ЧСИ да извърши опис и оценка на собствените на длъжника А. Н. движими вещи. Такъв бил насрочен с акт на ЧСИ от 16.07.2024г. за 02.09.2024г.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че налагането на запор и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че такива не били осъществени на определените дати, не прекъсва давността. Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94cdc40c-e01d-418e-a004-f00003428ad6