Решение № 260135 от 17.11.2020, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /17.11.2020г. гр.

Плевен,17.11.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря В. Т. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ

СПАРТАНСКА въззивно гр. дело

№ 784 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното :

Производство по чл.258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№260091 от 20.08.2020г., постановено по гр.д.№7045/2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А.Ф.П., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗН срещу Д. А. К., ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 22.10.2012г., извършено от Ф. К.П.,***.05.2019г., вписано в книгите по вписвания на АВ, СВп, гр.

Плевен на 05.07.2019г., том VІІ, № 87, н.д. № 1891, в полза на ответника Д.А.К., поради неспазване на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН.Със същото решение на ПРС е признато за установено по отношение на Д. А. К. ,ЕГН ********** , че А.Ф.П., ЕГН ********** *** собственик на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от имот, с площ по документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица с площ от 851, кв.м находящ се в с. ***, община Д. Дъбник, ул. „***" № 4, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел IV, с идентификатор на поземления имот ***, ведно с построеното в него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***, №***, №***, № ***, №

***, на основание наследяване.С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А.Ф.П., ЕГН ********** *** срещу Д. А. К., ЕГН ********** от с.*** иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС с искане да бъде осъден ответникът да предаде владението на ищеца върху процесния недвижим имот, а именно: имот, с площ по документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица с площ от 851, кв.м., находящ се в с. ***, община Д. Дъбник, ул. „***" № 4, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел IV, с идентификатор на поземления имот ***, ведно с построеното в него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***, №***, №***, № ***,

№ ***. С решението на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Ф.П., ЕГН ********** *** осъден да заплати на Д. А. К.

ЕГН ,********** от с.***, сумата от 678,97 лв., направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от А.Ф.П.-ищец в първата инстанция,с която същото се обжалва като несправедливо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в грубо нарушение на съдопроизводствените правила.Относно иска по чл.108 ЗС е направено искане за разпит на свидетели.По отношение иска по чл.42 ЗН са изложени доводи,че съдът не е определил запазената част на въззивника и в тази връзка има искане за назначаване на ВЛ,което да определи запазената му част.Твърди се,че процесното завещание е невалидно,тъй като не е оформено ,съобразно изискванията по закон,като в него не е изписано,че е „саморъчно”а, само е посочено”завещание.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС,постановено по гр.д. №7045/2019г. като явно несправедливо и неправилно и вместо него постанови друго, с което да бъде прогласена нищожността на завещанието и ответникът да бъде осъден да освободи имота или да заплаща наем на въззивника ,считано от 31.05.2019г.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 04.11.2020г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Ю. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи, като се претендират и разноските за въззивната инстанция.

Въззиваемият Д.А.К. чрез своя пълномощник адвокат Е.Г. *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а решението на ПРС е правилно,обосновано и законосъобразно,като кореспондира със събраните по делото доказателства.Изложени са доводи,че въззиваемият категорично е доказал правото си на собственост върху 4/6 ид.ч.от имота ,придобито чрез наследяване по завещание ,а приетата от съда графологическа експертиза,която не е оспорена от ищеца е установила,че завещанието на покойния Ф. К. П. е действително и е породило целения с него вещно-прехвърлителен ефект.Относно владението на имота е посочено,че независимо,че ответникът има валидно правно основание за владение е лишен от тази възможност по вина на ищеца,който не го допуска до имота,което е установено с посочения свидетел,че в тази насока ищецът не е ангажирал доказателства, оборващи тези твърдения. Възразява се срещу направеното доказателствено искане за разпит на свидетели на осн .чл.266 ал.1 ГПК,като в отговора е взето становище,че не са налице предпоставките на чл.108 ЗС.Изложени са доводи за неоснователност на направеното в жалбата възражение ,че съдът не е определил запазената част на ищеца.Посочено е,че предмет на разглеждане по гр.д. №7045/2019г. са искове по чл.41 ал.2 ЗН и по чл.108 ЗС, като не е предявен иск по чл.30 ал.3 ЗН за възстановяване на запазена част и ПРС не би могъл да се произнесе по непредявен иск,в противен случай решението би било недопустимо на осн.чл.270 ал.3 ГПК.Относно възражението в жалбата ,че завещанието е невалидно,тъй като липсва думата „саморъчно” ,въззиваемият счита за неоснователно,като се позовава на разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗН,съгласно която, за да бъде действителна формата на завещанието,то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател,да съдържа означение на датата,когато е съставено и да е подписано от него.Твърди се,че в ЗН няма законово изискване документът да бъде именуван „саморъчно завещание” и липсата на думата ”саморъчно” не е порок,водещ до неговата недействителност .В заключение въззиваемият моли съда да отхвърли въззивната жалба на А.П. като неоснователна и да постанови решение,с което решението на ПРС да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.За съдебното заседание на 04. 11. 2020г.от адвокат Е.Г. е депозирана молба с искане за разглеждане на делото в отсъствието на въззиваемия и неговия пълномощник.Със същата се поддържа становището в писмения отговор,изложени са подробни доводи и съображения по съществото на спора.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от ищеца пред ПРС А.Ф.П. срещу ответника Д.А.К. искове по чл.42 ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на завещание от 22.10.2012г.,оставено от Ф. К.П.,б.ж.на с.***,поч.на 31.05. 2019г. и иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот в с.***,представляващ поземлен имот с идентификатор ***,ведно с изградената в него жилищна сграда с площ от 65 кв.м., съставляваща имот с идентификатор *** Безспорно между страните е с оглед представеното удостоверение за наследници,че Ф. К.П. ,вдовец е починал на 31.05.2019г.като негови наследници са двамата му синове А. Ф.К. и ищецът А. Ф. П..Страните не спорят,че ответникът Д.А.К. е племенник на ищеца,син на неговия брат А. К. и внук на наследодателя Ф.

П..

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №17, том ІІ, дело 217/1976 г. на нотариус при ПРС се установява,че бащата на ищеца Ф. К.П. е закупил от Г. Р. Ц. следния недвижим имот, а именно: незастроено дворно място, находящо се в чертите на с. ***, цялото от 870 кв.м. в парцел ІV, стр. кв. 8-ми по плана на селото, при граници: улица, И. Ф., И. В. и К. В..Към настоящия момент с оглед представените скици дворното място представлява поземлен имот с идентификатор *** в с.*** с площ от 851 кв.м.,с номер по предходен план 363,квартал 8,парцел ІV,ведно с изградена в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 65 кв.м.,брой надземни етажи-1, с предназначение –жилище.

Не е спорно,че гореописаният недвижим имот в с.*** е придобит от наследодателя Ф. П. по време на брака му със съпругата му Я. А. П.,в режим на СИО,като съпругата е починала преди Ф. П..Последният към момента на откриване на наследството -31.05.2019г.е притежавал 4/6 д.ч.от имота,а ищецът по наследство от своята майка е придобил 1/6 ид.ч.от имота.В тази насока не са представени доказателства,но тези обстоятелства са безспорни между страните.Решението на ПРС в частта,в която е признато за установено по отношение ответника Д.К.,че ищецът А. Ф. П. е собственик на 1/6 ид.ч.от процесния имот на основание наследяване ,не е обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

Със саморъчно завещание от 22.10.2012г.,бащата на ищеца Ф. К.П. е завещал на ответника Д.А.К. процесния недвижим имот в с.***,заедно с построената в него жилищна сграда.С протокол от 11.06.2019г. на нотариус С. И.,с рег. №*** на НК и район на действие РС Плевен това саморъчно завещание е обявено и впоследствие вписано в СВ гр.Плевен.

Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са били въпросите действително ли е горепосоченото саморъчно завещание,изготвено от Ф. П.,налице ли са предпоставките на чл.108 за ревандикация на имота , владее ли се процесния имот без правно основание от ответника.

ОТНОСНО иска по чл.42 ал.2 ЗН

За да отхвърли иска на посоченото основание,ПРС съобразявайки приетата графологическа експертиза е приел,че подписът и текстът на завещанието са изпълнени от завещателя Ф. П. и завещанието е автентично и саморъчно изписано от наследодателя.Тези правни изводи са правилни,законосъобразни , кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Твърденията в ИМ са ,че саморъчното завещание е нищожно,тъй като не е изписано лично от завещателя и не носи неговия подпис.Тези твърдения категорично са оборени от приетата по делото графологическа експертиза.От заключението на ВЛ М. М.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло ,се установява,че подписът за „завещател”в завещание от 22.10.2012г.е положен от Ф. К.П. и ръкописният текст в завещанието също е изписан от Ф. П..

Съгласно чл.42,б.”б ЗН завещателното разпореждане е нищожно,когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24 /относно нотариалното завещание/,съответно на чл.25 ал.1 за саморъчното завещание.Формата за действителност на саморъчното завещание е регламентирана в чл.25 ал.1 ЗН,която предвижда саморъчното завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател,да съдържа означение на датата ,когато е съставено и да е подписано от него,като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания.В конкретната хипотеза процесното завещание е изготвено в изискуемата,съгласно чл.25 ал.1 ЗН форма.Категорично с оглед приетата графологическа експертиза е установено,че ръкописния текст е изписан от завещателя и подписът принадлежи на Ф. П..Завещанието съдържа датата на съставянето му -22.10. 2012г.,видно е,че подписът е положен след завещателните разпореждания,като няма поправки, добавки и зачертавания.

Неоснователно е направеното с жалбата възражение,че завещанието е недействително,тъй като не съдържа думата „саморъчно”.В ЗН ,респ. в разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗН относно формата на саморъчното завещание не е предвидено задължително изискване завещателното разпореждане да съдържа думата ”саморъчно”,за да се приеме,че ако тази дума липсва, завещанието е недействително. Саморъчното завещание е един от двата вида завещания, регламентирани в чл.23 ЗН и то се отличава от нотариалното завещание по своята форма.Вида на завещанието като саморъчно се определя от това,че завещателят ръкописно е изписал текста на завещателното разпореждане ,след което го е подписал.