Решение № 829 от 09.11.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 829

Хасково, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - IV състав, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА

ДИМИТРОВА административно дело №

20237260701128 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на З.М. - гражданин на ***, с адрес: ***, с. ***, Община Свиленград, срещу Решение №УПП-1575/05.10.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в ***, с положението на различните етнически групи там и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в ***. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в ***, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в ***. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в ***, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в ***. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при

Държавната агенция за бежанците при МС (М.К.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ

105400-6484/20.09.2023г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името З. М. А. от ***, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №2642 от 29.09.2023г. при ТЦ-с. *** и с рег. №УП 15063/29.09.2023г. на ДАБ, подадена с името З.М. от ***. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15063/29.09.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената З.М., гражданин на ***, роден на ***г. в ***, ***, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената З.М., роден на ***г. в ***, ***, със същия постоянен адрес, гражданин на ***, етническа принадлежност –…, религия –…, професия – стр. работник, образование начално, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП

15063/02.10.2023г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. *** е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 03.10.2023г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 15063/03.10.2023г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС.

Напуснал *** през август 2023г. нелегално и заминал с автобус за Турция.

Напуснал нелегално, защото нямал издаден паспорт и трябвало да чака дълго.

Относно пристигането си в Република България разказал, че преминали границата нелегално, пеш. Преминали оградата със стълба. После продължили с кола, но на границата със Сърбия ги арестували. Крайната цел, към която пътувал, била Германия. Заявил, че отива в Германия, защото всички отиват там. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне държавата си на произход разказал, че икономически там е зле. Посочил, че е ковач на прозорци и вече доста години събирал пари, за да напусне ***. Това била единствената причина, поради която напуснал ***, нямало друго. Работел като ковач вече 7-8 години, но през последните години станало много зле – конкуренцията вече била голяма, а работата – малко. На въпроса защо решил точно сега да напусне страната си, има ли конкретен повод, отговорил, че събирал пари и ако имал, би излязъл по-рано. В *** живеел в ***. Обстановката в района му на местоживеене била добре, само икономически проблеми имало. Не членувал в политически партии или организации. Не е имал проблеми от страна на властите в страната, армията или полицията. Не получавал заплахи от някого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Заявил, че не би се завърнал в ***, защото се изморил от живота там. На въпроса какво е конкретното му искане към Република България отговорил, вече обича България и ако му дадат закрила, ще остане тук. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че народът тук е хубав, ненадменен.

С Решение № УПП-1575/05.10.2023г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на З.М. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 06.10.2023г., а жалбата е подадена на 11.10.2023г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с. ***, определена със Заповед № РД05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 29.09.2023 г., а оспореният акт е издаден на 05.10.2023г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ-с. *** към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.

Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.