Решение № 196 от 25.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Русе, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Димана С. като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500282 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Я. К., Ю. С. К., Т. Я. К. и М. Я. К. чрез пълномощника им адв. Г. М. от АК-Русе против решение №260004/29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 5499/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от тях против Р. К. Ж. иск за връщане на дадена в заем сума в размер на 2140.51 в., евентуално съединен с иск за заплащане на същата сума, с която наследодателят В. С. Р. се обогатил за тяхна сметка. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията им бъде уважена. Искът присъждане на направените разноски за производството.

Ответницата по жалбата Р. К. Ж. чрез особения представител адв. Л. П. от АК-Русе е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно по съображенията, изложени в жалбата и иска същото да бъде потвърдено.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявените от жалбоподателите против Р. К. Ж. като правоприемник на В. С. Р., поч. на 15.12.2020 г./ в хода на производството/ иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от с.з., евентуално съединен с иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, на която жалбоподателите са основали исковата си претенция, при неизпълнение на договорно задължение за кредитора възниква субективното право да претендира реалното му изпълнение от длъжника.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса следва да се установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: сключен между страните по делото, респ. между техните праводатели договор за заем и неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума.

В чл.8 от ЗЗД е дадена легална дефиниция за договора. Съгласно цитираната правна норма договорът е съглашение между две лица за създаването на една правна връзка между тях, както и за нейното преуреждане. Това означава, че за да бъде сключен договор, следва да са налице насрещни волеизявления.

В исковата молба са наведени твърдения, че наследодателят на жалбоподателите и наследодателят на ответницата са сключили договор за заем.

Договорът за заем е едностранен, реален договор, регламентиран в чл.240 и сл. от ЗЗД, по отношение на който намират приложение и общите 2 разпоредби на закона относно изменение, изпълнение, както и относно последиците от неизпълнението. Предвид характера на договора като реален за сключването му е необходимо и предаването на сумата- предмет на договора.

В процеса в доказателствена тежест на ищците е да установят факта на сключването на договора, на който основават претенцията си.

За установяване на твърденията си за наличие на заемно правоотношение жалбоподателите са ангажирали показанията на св.Д. и са представили писмени доказателства- приходни квитанции за платени данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, както и фактури с приложен фискален бон към тях, издадена от В и К ЕООД-Русе за платени суми с получател В. Р..

Установено е, че с пълномощно, с нотариална зарека от 07.09.2015 г. В. Р. е упълномощил Я. К. да го представлява изцяло с пълен обем права в отношенията му с физически и юридически лица и държавни учреждения като извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия. Установено е също, че с нотариално завещание =/16.12.2015 г., д.

№12/2015 г. по описа на нотариус Р. Л., В. Р. завещава на Я. Х. К. , а ако той почине- на сина му С. Я. К. цялото си недвижимо и и движимо имущество. На 02.11.2016 г. В. Р. дарява на Я. К. 100/1069 ид.ч. от ПИ, находящ се в гр. Р., кв.

"С. К.", ул. "В." **. С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 503/2019 г. по описа на РОС договорът за дарение е унищожен, а с влязло в сила решение по гр.д.№ 402/2021 г. по описа на РРС е унищожено и нотариалното завещание.

Въз основа на релевираните доказателства правилно е прието от първоинстанционният съд, че по делото не е установено сключването на договор за заем между праводателите на страните.

Приетите по делото писмени доказателства не установяват наличие на сочената договорна връзка, а извод за наличието на такава не може да се изведе и от показанията на св.Д.. Показанията на този свидетел са общи и непоследователни и не установяват наличието на сключен договор за заем с неговото съществено съдържания. Други доказателства, които да установяват факта на сключване на договора и поетото от наследодателят на ответницата задължение за връщане на процесната сума по делото не са ангажирани.

3

Обстоятелството, че жалбоподателите разполагат с приходните квитанции за платени данък сгради и такса битови отпадъци и с фактури, издадени от В и К ЕООД-Русе, с приложени към тях фискални бонове, не установяват факта на сключване на договор за заем.

По делото жалбоподателите не са установили правопораждащия юридически факт- сключването на твърдяния договор, а това обуславя неоснователността на иска за реално изпълнение на договорно задължение и правилно същият е отхвърлен.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и претенцията на заявеното евентуално основание.

Релевираните по делото доказателства не установяват факта, че техният наследодател е платил вместо задълженото лице В. Р. със свои лични средства.

С оглед установените отношения между наследодателите на страните и наличието на пълномощно е логично наследодателят на жалбоподателите да разполага с всички необходими документи, за снабдяването на които е имал учредена представителна власт от В. Р.. Това обаче не сочи нито, че е налице сключен договор за заем на процесната сума с поето задължение за нейното връщане, нито, че плащането е извършено с лични средства на Я. Х. К., за да е налице обогатяване на последния за сметка на жалбоподателите.

Правилно и евентуалната претенция е отхвърлена поради недоказване на елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателите.

Ответницата по жалбата не е направила разноски, поради което такива не й се присъждат.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №260004/29.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 5499/2020 г. по описа на Русенския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5