Решение № 1305 от 13.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Плевен, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430100561 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Ищецът *** е предявил срещу ***, ***, установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 150.00лв./ 76,69евро - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от ищеца по щета ***, произтичащо от застраховка Каско” на *** със срок на валидност от 02.08.2021г. до 01,08.2022г.; и законната лихва от подаване на заявлението в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7520/2025г. на ПлРС, възразена от длъжника.

Ищецът твърди, че на 02.09.2021г., в *** , ***, собственост на К.С.К., е увреден, като при извършване на строително-ремонтни дейности от страна на фирма ***, автомобилът е бил напръскан с бетон. Твърди, че ответникът е издал служебна бележка, констатираща настъпилото събитие, с което е признал настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че за отремонтиране на автомобила е изплатено обезщетение в размер 140.00лв. на собственика на автомобила. Сочи, че на осн. чл. 410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ на МПС е встъпил в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата - ***, и във вр. с 1 чл. 45 ЗЗД, е придобил право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 140.00лв и обичайните разноски, направени за неговото определяне в размер 10лв., общо в размер 150,00 лв.

Ответникът не е представил писмен отговор от ответника, но в хода на делото е заявил, че е заплатил всички суми и разноски по заповедното и исковото производство, и е представил доказателства за заплатена обща сума от 253 евро. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Ищецът признава към датата на съдебното заседание, че ответникът е заплатил изцяло претендираната с ИМ сума както и направените по делото деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 12.12.2025г. „*** в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 7520/2025 г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 4081/12.12.2025г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите 150,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 25,00 лева, и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 60,00 лева. Тази заповед е била връчена на ответника и възразена в срок от него, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 25.02.2026г.

Нито във възражението си, нито в хода на исковото производство, ответникът не е възразил относно изложената от ищеца фактическа обстановка. Наличието на пълно плащане на претенциите в хода на производството – на 27.05.2026г. представляват и извънсъдебно признание за съществуването на изложените факти, поради което съдът приема за установена следната фактическа обстановка, а именно: Налице е бил застрахователен договор ***. за застраховка „Каско” в *** на *** със срок на валидност от 02.08.2021г. до 01.08.2022г. На 02.09.2021г., в ***, е увреден ***, собственост на К.С.К., като при извършване на строително-ремонтни 2 дейности от страна на ***, автомобилът е бил напръскан с бетон. По случая е издадена служебна бележка *** на ***, констатираща събитието, с което длъжникът признава събитието, сочеща, че същото се е случило вследствие на силния вятър. Във връзка с причинените щети на ***, ищецът е образувал ликвидационна преписка по щета ***. установил е увреждания по автомобила, и е изплатил обезщетение в размер 140.00лв. на собственика на автомобила.

На основание чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ на МПС *** е встъпил в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата - ***, и е придобил право на регрес срещу ответника за сумите от 140.00лв и обичайните разноски, направени за неговото определяне в размер 10лв. общо в размер 150лв.

Така установените от представените по делото доказателства факти и приложимите правни норми – чл. 410 от КЗ, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са били дължими от ответника при подаването на заявление за издаване на ЗИ и при подаване на иска по чл. 415 от ГПК, доколкото се доказва сключването на договор за застраховка “Каско” за посочения автомобил, настъпване на застрахователно събитие, основание за суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице изплащане на застрахователно обезщетение, както и предпоставките по чл. 49 вр. 45 от ЗЗД - виновно противоправно деяние на ответника, вредата по вид и размер и причинно следствената връзка между деянието и вредата.

Претенциите на ищеца за главница и законна лихва обаче се явяват погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки датата на подаване на заявление - 12.12.2025г., която съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК е и дата на подаване на исковата молба, обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба не е налично плащане, напротив - длъжникът е възразил, и датата на представената от ответника вн.б. за плащане – 27.05.2026г., съдът констатира, че плащането на претенцията е станало покъсно, в хода на делото, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата. Тези разноски също се признават от ищеца за изцяло платени към датата на приключване на съдебното дирене, поради което не 3 следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените искове на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, ЧЕ ***, ***, ДЪЛЖИ на *** ***, следните суми: 150.00лв./ 76,69евро - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от ищеца по щета ***, произтичащо от застраховка „Каско” на ***, в ***, застрахователна полица ***, и законната лихва от подаване на заявлението в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 7520/2025г. на ПлРС, както и претенциите за разноски в исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4