Присъда № 79 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 79, постановена на 18.03.2026 г. по НЧХД № 4043 по описа на Районен съд – Варна за 20 24 г.

Производството по НЧХД № 4043 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на К. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, местност „***“, ул. ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Г. Н. от АК – Варна срещу обв. К. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ ***, с твърдения за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 4043 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, процесуалният представител на частния тъжител – адв. Г. Н. от АК – Варна изцяло поддържа възведеното с частната тъжба обвинение срещу подс. Д., намирайки, че по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства е установено авторството и съставомерността на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Адв. Н. прави обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които според нея обосновават единствения възможен извод, а именно, че поведението на подсъдимата е съставомерно по см. на чл. 182, ал. 2 от НК, доколкото липсват някакви обективни причини, подсъдимата да не е изпълнявала съдебното решение, свързано с режима на лични отношения между сина й и баща му. Поради гореизложените съображения, адв. Н. отправя молба за постановяване на осъдителна присъда, като предвид липсата на предходна съдимост на подсъдимата, моли да й бъде наложено справедливо наказание.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 4043 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. Н. Б. от АК – Варна моли за постановяване на оправдателна спрямо неговата подзащитна присъда, мотивирайки се, че липсва субективна страна на деянието, за което е възведено обвинение с частната тъжба. Адв. Б. застъпва тезата, че са били налице обективни пречки подсъдимата да изпълнява съдебното решение, регулиращо режима на лични отношения между частния тъжител и неговото дете, предвид здравословното състояние на последното, което не е позволявало да бъде предавано на неговия баща. В условията на евентуалност, 1 адв. Б. отправя молба за приложението на нормата на чл. 182, ал. 3 от НК, предвид категоричните доказателства, че от есента на 2024 г. режима на лични отношения между тъжителя и неговия син се спазва стриктно, поради което и не са налице основания да бъде налагано наказание на неговата подзащитна.

Подс. К. В. Д. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимата моли да бъде оправдана по възведеното срещу нея обвинение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В периода 2019 г. – 2021 г. частният тъжител К. В. А. и подс. К. В. Д. живеели заедно на съпружески начала, като на 23.08.2020 г. се родил сина им В. К. А., с ЕГН: **********.

През 2021 г. двамата се разделили, като детето В. заживяло заедно с майка си в друго жилище в гр. Варна.

С Решение № 1485 от 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна, 43 – ти състав, родителските права върху детето били предоставени на подс. Д., като бил определен режим на лични отношения между частния тъжител и неговия син В., както следва:

- до 22.08.2022 г. - всяка нечетна седмица, за времето от 10:00 до 13:00 часа в събота, като бащата определи мястото където ще се осъществи срещата, но без дома му, в присъствието на майката, а в случай, че майката е ангажирана, режимът ще се осъществи в първия свободен ден след уикенда на нечетната седмица, както и за времето от 10:00 до 17:00 часа, в неделя, на място определено от майката, в присъствието на майката, а в случай, че майката е ангажирана, режимът ще се осъществи в първия свободен ден след уикенда на нечетната седмица;- от 23.08.2022 г. до 23.02.2023 г.

- всяка нечетна седмица от годината, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа в събота и от 10:00 часа до 16:00 часа в неделя, без преспиване в дома на бащата и без присъствието на майката;

- от 24.02.2023 г. до 23.08.2023 г. - всяка нечетна седмица от годината, за времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата;- след навършване на тригодишна възраст от детето - всяка нечетна седмица от годината, за времето от 16:30 часа в петък до 16:30 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата;

2

- след навършване на две години и половина до три години, за лятото на 2023 г. - три пъти по 5 дни, както следва – от първи до пети юни, от първи до пети юли, от първи до пети август, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като във всяка трета седмица от горепосочените три месеца се прилага седмичният режим към този период. Извън уговореното за месеците юни, юли и август, седмичният режим не се прилага.

- за летния сезон, считано от 2024 г. - три пъти по 10 дни, във време, в което, майката не ползва платен годишен отпуск, като всяка от страните се задължава да уведоми другата страна за времето, когато ще ползва платен годишен отпуск, в срок до първи май на съответната година;

- за Коледните празници на 2022 г., за времето от 16:00 до 19:00 часа на 24.12.2022 г. и за Новогодишните празници на 2022 г., за времето от 16:00 до 19:00 часа на 31.12.2022 г.;

- за Коледните празници, считано от 2023 година - всяка нечетна година е при бащата, като страните по взаимно съгласие определят часовете за вземане от и връщане на детето в дома на майката, а в случай, че такова съгласие не бъде постигнато – за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния от празничните дни;

- за Великденските и Новогодишните празници, считано от 2023 годинавсяка четна година при бащата, като страните по взаимно съгласие определят часовете за вземане от и връщане на детето в дома на майката, а в случай, че такова съгласие не бъде постигнато – за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния от празничните дни;

- за рождения ден на бащата – детето да бъде с бащата за времето от 10:00 часа на 10.02. до 10:00 ч. на 11.02., с преспиване в дома на бащата от 2024 година. За 2023 г. ще бъде с бащата, без преспиване - за часове;

- на 31.08. - рождения ден на майката, седмичният режим няма да се прилага;

- рожденият ден на детето ще се празнува заедно с двамата родители, а ако не постигнат съгласие съвместно да празнуват рождения ден, бащата може да взема детето за времето от 10:00 ч. до 12:00 ч. – в случай, че денят е неучебен и за времето от 17:00 до 19:00 часа, ако денят е учебен;

- след навършване на 7 – годишна възраст от детето, в случаите когато 3 пролетната ваканция не обхваща Великденските празници, бащата има право да взема детето за първата половина от почивните дни.

Подс. К. В. Д. не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение № 1485/ 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа за 2022 г. по описа на Варненския районен съд, възпрепятствайки режима на личен контакт на детето В. К. А. с неговия баща К. В. А. за периода от 03.05.2024 г. до 06.05.2024 г. (Великденски празници), за периода от 10.05.2024г. до 12.05.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя) за периода от 24.05.2024 г. — 26.05.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 13.09.2024 г. — 15.09.2024 г.

(нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 27.09.2024 г. — 29.09.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 11.10.2024 г. – 13.10.2024 г. — нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), като не предоставяла детето на неговия баща на процесните дати.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

В случая според съда няма някаква необходимост от подробен и детайлен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, предвид липсата на оспорване от страна на подс. Д. и нейния защитник адв. Б. по отношение основния по делото фактически въпрос, а именно не се оспорва, че в обективираните в частната тъжба дати подсъдимата не е предавала сина си на неговия баща, в изпълнение на Решение № 1485/ 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа за 2022 г. по описа на Варненския районен съд, поради което и очевидно същата е осуетила и не е изпълнила съдебното решение, поради което и се налага извод за обективна съставомерност на деяние по чл. 182, ал. 2 от НК.

Следва да се коментира въпроса за наличието на субективна страна на деянието, предвид изричните възражения на защитата в тази посока, като съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства може да се направи безспорен извод за наличието на такава.

Събраха се достатъчно данни, че в края на месец април 2024 г. (28.04.2024 г.) детето В. К. А., докато е бил в дома на баща си, е получил стомашно неразположение, след което е бил отведен от баща си в дома на неговата майка 4 по нейно изрично настояване.

От този момент нататък подс. Д. системно е отказвала да предава детето на баща му, за да се осъществява режима на лични контакти, като съдът застъпва категорична позиция, че подобно поведение е напълно своеволно и не почива на някакви разумни, и обективни причини. В случая не се установиха някакви сериозни здравословни проблеми, изискващи някакви по – специфични грижи за детето, като съвсем конкретно от медицинските документи, представени от личния лекар на детето д-р. Ели Чумпилиева се установява, че детето в действителност понякога боледува, като всяко едно човешко същество, но в случая и за радост на родителите, заболяванията не са сериозни и не могат да служат като своеобразен „параван“ за неизвпълнение на съдебно решение.

В крайна сметка детето има двама родители и двамата притежават необходимия родителски капацитет да обгрижват сина си и е недопустимо единият родител, в случая майката самоволно да вземе решение сина й да не се вижда с баща си.

Съдът няма никакво намерение да чете морал и да навлиза в личната сфера на страните, за това ще се съсредоточи в правните аспекти на казуса, като в случая липсват законови основания личния режим да не бъде изпълняван, поради което и отговорност за това неизпълнение носи майката на детето, а именно подс. Д., поради което и следва да бъде ангажирана нейната наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за това, че за периода от 03.05.2024 г. до 06.05.2024 г. (Великденски празници), за периода от 10.05.2024г. до 12.05.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя) за периода от 24.05.2024 г. — 26.05.2024 г.

(нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 13.09.2024 г. — 15.09.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 27.09.2024 г. — 29.09.2024 г. (нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя), за периода от 11.10.2024 г. – 13.10.2024 г. — нечетна седмица от годината от 16:30 ч. в петък до 16:30 ч. в неделя) в гр. Варна, не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение № 1485/ 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа за 2022 г. по описа на Варненския районен съд, възпрепятствайки режима на личен контакт на детето В. К. А. с неговия баща К. В. А..

5

По отношение обвинението за летния период на 2024 г. в месеците юни, юли и август 2024 г. не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение № 1485/ 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа за 2022 г. по описа на Варненския районен съд, възпрепятствайки режима на личен контакт на детето В. К. А. с неговия баща К. В. А., на основание чл. 304 от НПК съдът я оправдава в тази част по така възведеното й обвинение, доколкото в случая липсва някаква конкретна договорка между подсъдимата и тъжителя за кои конкретни периоди от време през летните месеци ще бъде осигурен режима на лични отношения между бащата и детето, поради което и за този времеви период, поведението й е обективно и субективно несъставомерно.