Решение № 6 от 20.01.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 43/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Търговище, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Търговско дело № 20253500900043 по описа за 2025 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. С. ЕГН **********, от гр. О. ул. „И.“, № 17, вх. А, ет. 5, ап. 13, действащ чрез пълномощника си адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия София, съдебен адрес гр. София, п.к. 1000. ул. „Цар Асен“, № 1, ет. 4. Предявени са искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя14.07.2023 година, както и иск за заплащане на имуществени такива в размер на 1 560 лв., ведно с лихва за забава от 14.07.2023 година. Исковете са предявени против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2023 година около 00:05 часа, в гр. Варна, на ул. „Боян Бъчваров“, до магазин „Браво“, ищецът пътувал в автомобил марка и модел „Нисан Примера“, с peг. № ТХ **** ХВ, управляван от Д. Л. Ж.. Последният нарушил правилата за движение по пътищатадвижейки се с превишена скорост, в следствие на което губи контрол над управлението на автомобила, излиза извън пътното платно, в дясно по посоката на движението си и се блъска в крайпътна метална ограда, ПВЦ постройка и кафемашина. При инцидента ищецът пострадал и бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, с оплаквания от силни болки и ограничени движения в областта на десния лакът. Поставена му била гипсова имобилизация и е насочен в клиниката по ортопедия и травматология за оперативно лечение. След извършените изследвания е установена фрактура 1 на олекранона на дясна улна с дислокация на фрагмента, което наложило спешна операция. По време на болничния престой е проведена и терапия с редица медикаменти, както и начална лечебна физкултура. Изписан бил на 22.06.2023 г. с диагноза: Счупване на горния край на лакътната кост, закрито в дясно. За лечението е направил разходи в размер на 1 560 лева.
След получената фрактура, ръката му била силно болезнена и оточна, а всяко движение и физическа активност усилвало болките. Ръката е била имобилизирана и не е трябвало да я натоварва. Не можел да си служи с нея, което му създавало редица трудности и неудобства в ежедневието. Не бил в състояние да извършва каквито и да е дейности, не можел сам да се обслужва, разчитал на помощ от своите близки. Заради продължителното обездвижване на ръката страдал от чувство на изтръпване, прималяване и мравучкане в ръката, както и постоянен неприятен сърбеж от поставения гипс. Всичко това му създавало непрекъснато напрежение и емоционален стрес.
След злополуката се е появило постоянно чувство на безпокойство и тревожност, страдал от честа смяна в настроенията и се разстройвал лесно.
Травмата от произшествието се отразила и на съня му в интензивния период на възстановяване, заспивал трудно и спял неспокойно, като често се будел от кошмари свързани с преживяното. В този период загубил и апетита си, хранел се по-малко от обичайното. Нямал желание да се среща с хора извън кръга на най-близките си, поради което ограничил социалните си контакти. Опасявал се, че пострадалата му ръка няма да се възстанови напълно, ще продължи да изпитва болки в бъдеще без да може да си служи с нея пълноценно. За продължителен период от време тези изживявания го депресирали и го карали постоянно да изпада в лошо настроение и мрачни размисли за живота, който му предстои. Твърденията са, че и към момента не се е отърсил от случилото се и непрекъснато се връща в мислите си към спомена за произшествието.
Притеснява се да се качи в автомобил, чувства се напрегнат и неспокоен, когато се налага да се вози в кола.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 2023-1020-1099/18.06.2023г. Образувано е и досъдебно производство № 227/2023г. по описа на 05 РУ - Варна.
Автомобилът, в който е пътувал е бил застрахован към момента на ПТП в ответното дружество, поради което на 14.07.2023 г. отправил претенция до застрахователя, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Такова и към момента не е изплатено. Поради горното се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, в размер на 40 000 лева, както и обезщетение в размер на 1 560 лева, за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие от 14.07.2023 г.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорват предявените искове както по основание, така и по размер.
Основното възражение в отговора е, че не е налице виновно поведение на 2 водача на автомобила, което да ангажира отговорността на застрахователя. В тази връзка се оспорват констатациите по представения акт за установяване на ПТП. Твърди, че пострадалия сам е допринесъл за настъпването на вредоносния резултата, пътувайки без поставен предпазен колан. Оспорва се и размера на претендираните вреди с твърдението, че са силно завишени и неотговарят на реално търпените душевни болки и страдания. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, тъй като сторените разноски не са във връзката с процесното ПТП.
В срока по чл. 372 от ГПК, допълнителна искова молба от ищеца не е депозирана.
Относно допустимостта на предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове съдът приема, че е допустими, с оглед депозираната пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на исковете.
Фактите по делото са следните:
На 18.06.2023 година около 00:05 часа, в гр. Варна, на ул. „Боян Бъчваров“, до магазин „Браво“, ищецът пътувал в автомобил марка и модел „Нисан Примера“, с peг. № ТХ **** ХВ, управляван от Д. Л. Ж.. Водачът губи контрол над управлението на автомобила, излиза извън пътното платно, в дясно по посоката на движението си и се блъска в крайпътна метална ограда, ПВЦ постройка и кафемашина. Ищецът е пострадал и бил откарана в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.
От представеното копие от констативен протокол за ПТП № 2023-10201099/18.06.2023г. на ОДМВР- Варна се установява, че ПТП е предизвикано от водача Д. Л. Ж., а при произшествието са пострадали ищецът и друг пътник в автомобила. Други констатации в акта, относими към механизма на ПТП не са отразени, при което не следва да се обсъжда доказателствената му стойност.
Механизмът на ПТП е установен от назначената по делото автотехническа експертиза. Последната е установила, че лекия автомобил „Нисан“ се е движил по ул. „Боян Бъчваров“ в посоката от к.к „Златни Пясъци“ към комплекс „Ривиера“, в тъмната част на денонощието около 00:05 ч., видимостта не е била намалена в следствие на метеорологични условия. На около 130 м. преди да достигне мястото на ПТП водачът е навлязъл в плавен ляв завой. Губи управление над автомобила и напуснал платното за движение.
Автомобилът попада в затревена площ намираща се от дясно на платното по посока на движението и се блъска последователно в метална ограда, алуминиева постройка и кафемашина. Автомобилът се е движил със скорост около 92 км.ч., която значително превишава максимално разрешената за пътния участък скорост от 50 км.ч., както и технически съобразената спрямо полето на видимост скорост от 62,6 км.ч.
При удара тялото на ищеца е преминало между облегалките на предните 3 седалки, за да се предпази той подложил ръката си към таблото на автомобила. Пътувал е без поставен предпазен колан, който би предотвратил изхвърлянето на тялото напред или извън превозното средство.
В резултат на описаното ПТП, ищецът е получил телесни увреждания, които са в пряка причинна връзка с инцидента и се установяват, както от приложената медицинска документация, така и от назначената по делото медицинска експертиза.
Съгласно експертизата и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, пострадалият е получил счупване на горния край на дясна лакетна кост. Хоспитализиран е по спешност в МБАЛ „Света Анна Варна“, където на 19.06.23 г. е извършено оперативно лечение - открито наместване и метална остеосинтеза с плака и 8 винта. За поставените имплати на ищецът е заплатил 1 560 лева. Счупването, което е получил е тежко вътреставно увреждане на лакътната кост, причиняващо силна, остра и продължителна болка, съчетана с пълна загуба на функцията на крайника. Високоболезнено е непосредствено след травмата. След проведеното оперативно лечение в рамките на 10-12 дни също е понасял болки и страдания, но със среден интензитет. В рехабилитационния период, който е бил около 3 месеца, болките и страданията са имали среден до затихващ интензитет с преобладаваща мускулно-ставна болка - дължаща се на скованост, фиброза и адаптация на меките тъкани. Възстановил се е напълно и не се очаква да търпи страдания и неудобства за в бъдеще. В случай, че ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан, коланът би предотвратил или намалил интензитета на удара.
ПТП е причинило физически увреждания на пострадалия, съпътствани от емоционални травми. За установяването им беше изслушана психологическа експертиза. Видно от заключението, както и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, емоционалното и психическо състояние на С., непосредствено след злополуката било нестабилно. Налице е била остра стресова реакция, проявяваща се с интензивен страх, безсъние, кошмари, тревожност и епизоди на емоционална нестабилност. Психичното му равновесие е било временно нарушено, със симптоми на тревожнодепресивна реакция и страх от повторно пътуване с автомобил. Реакцията е преходна и обратима, като не е довела до трайна психична увреда. С. С. функционира психично стабилно, с добри адаптивни ресурси и реалистична самооценка. Въпреки възстановяването на общото психично функциониране, преживяната травма е оставила психологически отпечатък, проявяващ се при напомняне на инцидента и създаващ постоянно чувство за уязвимост. Няма данни за трайни психологически увреждания или необходимост от продължителна терапия. Няма причина да не се възстанови от психическата травма.
Страданията, които ищецът е изпитвал след произшествието се установяват и от показанията на свидетелката Анна С.а, негова майка. Съдът приема, че показанията са достоверни, с оглед на това, че напълно
4 кореспондират с писмените доказателства и медицинската експертиза, поради което ги кредитира изцяло. След като научила за катастрофата, свидетелката отишла да види сина си. Дясната му ръка била бинтована, имал рани по краката. Наложило се оперативно лечение. След като го приели в болницата, лекарите казали, че ръката е счупена лошо, налагало се да му бъде поставен имплат, който струвал 1 560 лв. След операцията останал в болницата няколко дни, като за него се грижила приятелката му. След изписването му, се прибрал при нея. Трудно се справял с елементарни дейности, изпитвал болки.
Първоначално лекарите казали, че ръката ще е гипсирана един месец, но се наложило да носи гипс два месеца. След което продължил с рехабилитация около 20 дни, защото не можел да си свива ръката в лакътя. Движенията му били силно ограничени и болезнени. Година по-късно е направена втора операция за премахване на импланта.
Това са фактите установени, по предявените искове.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”.