Решение № 1565 от 04.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Варна, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №

20213110103626 по описа за 2021 година

Ищецът „С“ АД излага, че на 16.06.2017г. между него, като наемодател, и ответника„Т.Г." ЕООД, като наемател, е сключен Договор за отдаване под наем на земеделска земя с обща площ от 136дка., находища се в землищата на с.Каниц, общ.Бойница, обл.Видин и с.Делейна, общ.Брегово, обл.Видин, при годишна наемна цена от 42лв./дка или общо 5 712лв. Договорът за наем е сключен за стопанската 2019/2020г., като уговореното наемно плащане се дължи в срок до 10.10.2020г. по посочена в договора банкова сметка на наемодателя. В чл.18 от договора за наем страните са уговорили, че при забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи на наемодателя неустойка за забава в размер на 0.1% дневно за първия месец от срока на просрочието, 0.2% дневно за втория месец от срока на просрочието, 0.3% дневно за третия месец от срока на просрочието и 0.5% дневно, считано от четъртия месец на просрочие до датата на окончателно заплащане на дължимата сума. За дължимото по договора наемно плащане в общ размер на 5 712лв., „Сл" АД е издало фактура № 1000000232/01.10.2020г., която не е платена от наемателя. С оглед изтичане на срока за плащане - 10.10.2019г., „Т.Г." ЕООД дължи на „Сл" АД и уговорената в чл.18 от договора за наем неустойка за забава, която за периода от 10.10.2020г. до 14.12.2020г. е в размер на 582.62лв., формирана, както следва:-171.36лв. за първия месец от просрочието - от 10.10.2019г. до 10.11.2019г. /30 дни забава по 0,1% дневно от размера на дължимата сума/, 342.72лв. за втория месец от просрочието - от 10.11.2019г. до 10.12.2019г.

/30 дни забава по 0,2% дневно от размера на дължимата сума/ и 68.54лв. за третия месец от просрочието - от 10.12.2019г. до 15.12.2019г. - датата на завеждане на молбата ни за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК /6 дни забава по 0,3% дневно от размера на дължимата сума/. Така общата сума, дължима от „Т.Г." ЕООД на „Сл" АД по сключения между двете дружества договор за наем е в размер на 6 294.62лв. В молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е поискал и осъждане на длъжника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното й плащане. С оглед неизпълнението на 1 задълженията на наемателя по сключения договор за наем, по молба на „Сл" АД, по частно гр.д.№16150/2020г., РС - гр.Варна е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №262381/16.12.2020г., с която е указал длъжникът да заплати на ищеца претендираната сума по процесната фактура, заедно със законната лихва за забава, считано от 15.12.2020г. до окончателно изплащане на задалжението, посочената неустойка за забава и платената държавна такса за разглеждане на молбата. На 04.02.2021г. ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, към която е приложил банкови документи от същата дата, удостоверяващи извършени частични плащания на задълженията му, както следва: за сума в размер на 5266.80лв. с основание за плащане „плащане по ф-ра 1000000232/1.10.20 дог 16.06.17 /без имот ***/, за сума в размер на 172.65лв. с основание за плащане „законна лихва за забава плащане на ф-ра 1000000232/1.10.20" и за сума в размер на 94.25лв. с основание за плащане „разноски по ч.гр.д.№16150/2020". Счита, че с извършените от длъжника на 04.02.2021г. частични плащания на задълженията му, които са постъпили същия ден по банковата сметка на ищеца, процесиите задължения са се погасили, както следва: с плащенето на сумата в размер на 5266.80лв. с основание за плащане „плащане по ф-ра 1000000232/1.10.20 дог 16.06.17/без имот ***/", се е погасило частично задължението на длъжника по фактура №1000000232/01.10.2020г. в размер на 5 712лв. и длъжникът остава да дължи разликата между двете суми, която е в размер на 445.20лв. с плащането на сумата в размер на 172.65лв. с основание за плащане „законна лихва за забава плащане на ф-ра 1000000232/1.10.20", по аргумент от чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД /длъжникът изрично е посочил кое задължение погасява/ счита, че се погасява изцяло задължението му за заплащане на законната лихва върху главницата /сумата по ф-ра 1000000232/1.10.20/, която считано от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение 15.12.2020г. до датата на плащането - 04.02.2021г., е в размер на 82.51лв. С останалата част от платената на посоченото основание сума в размер на 90.14лв., по аргумент от чл.76, ал.2 ЗЗД, счита, че се е погасила част от претендираната от ищеца неустойка за забава в размер на 582.62лв. и същата остава в дължим размер на 492.48лв. с плащането на сумата в размер на 94.25лв. с основание за плащане „разноски по ч.гр.д.№16150/2020" се погасява частично задължението на длъжника за платената от доверителя ми държавна такса за разглеждане на заявлението в размер на 114.24лв. Във връзка с подаденото от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, съдът е дал едномесечен срок за завеждане на иск за установяване на вземането.

Моли, съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ищеца „Сл" АД, че съществува и е дължимо вземането му срещу ответника „Т.Г." ЕООД, произтичащо от сключения между страните по настоящото дело процесен договор за отдаване под наем на земеделска земя, в общ размер на 937.68лв., формирано, както следва: сума в размер на 445.20лв., представляваща разлика между дължимата сума за наемна цена, посочена във фактура № 1000000232/01.10.2020г. и направеното от ответника частично плащане и сума в размер на 492.48лв., представляваща разлика между дължимата неустойка за забава по чл.18 от процесния договор за наем за периода от 10.10.2020г. до 15.12.2020г. и направеното от ответника частично плащане и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен в частта, в която са претендирани като дължими следните суми: Сума в размер на 445,20лв., представляваща разлика между претендираната от ищеца сума за наемна цена, посочена във фактура №1000000232/01.10.2020г. и направеното от него плащане и сума в размер на 51,85лв., представляваща разликата между търсената от ищеца 2 неустойка по договора за наем и действително дължимата такава. Действително на 16.06.2017г. между ищеца „Сл" АД, като наемодател и „Т.Г." ЕООД, като наемател, е сключен Договор за отдаване по наем на земеделска земя, отнасящ се за стопанската 2019/2020г. Сред имотите, които се отдават под наем по договора е посочен и имот в обл.Видин, общ.Брегово, с.Делейна, местност „Анфаса", ЕКАТТЕ 20568, имот №008048, с площ от 10,600дка., категория на земята: V, начин на ползване „Нива". Видно от приложените към настоящия отговор, нотариален акт и скица на поземлен имот, към датата на сключване на договора за наем, както и към днешна дата посоченият имот не е собственост на ищеца, а на търговско дружество „Д." ООД, ЕИК**. С оглед на това, че ищецът не е собственик на имота, същият не може да го отдава под наем и да събира наемна цена, поради което счита, че в тази си част договора за наем е нищожен и „Т.Г." ЕООД не дължи плащане на претендираната наемна цена за описания имот в размер на 445,20лв. С оглед на това, че ответникът не дължи плащане на наем за описания по-горе имот, дължимото по договора наемно плащане не е в общ размер на 5 712лв., както твърди ищецът, а в размер на 5 266,80лв. В тази връзка и търсената от ищеца неустойка не е в общ размер на 582,62лв., а в размер на 537,20лв. и е формирана, както следва: 158лв. за първия месец от просрочието - от 10.10.2020г. до 10.11.2020г. (30 дни забава по 0,1% дневно от размера на дължимата сума 5 266,80лв.); 316лв. за втория месец от просрочието - от 10.11.2020г. до 10.12.2020г. (30 дни забава по 0,2 % дневно от размера на дължимата сума 5 266,80лв.); 63,20лв. за третия месец от просрочието - от 10.12.2020г. до 15.12.2020г. - датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК (4 дни забава по 0,3 % дневно от размера на дължимата сума 5 266,80лв.). Във връзка промяната в размера на дължимото по договора наемно плащане, се променя и размерът на лихвата за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.02.2021г. от 82,51лв. на 76,08лв. На 16.12.2020г. РС - гр.Варна е издал заповед №262381 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр.д.№16150/2020г., с която е указал на „Т.Г." ЕООД да заплати на „Сл" АД посочените в заповедта суми. На 04.02.2021г. „Т.Г." ЕООД е извършило следните плащания по банковата сметка на ищеца: за сума в размер на 5 266,80лв., с която считаме, че е погасил изцяло задължението си за заплащане на наемната цена по договора за наем и издадената фактура №1000000232/01.10.2020г.; за сума в размер на 172,65лв., с която е погасена дължимата лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.02.2021г. в размер на 76,08лв. и с остатъка от 96,62лв. е погасена част от дължимата неустойка в размер на 537,20лв. и същата остава в размер на 440,63лв. За сума в размер на 94,25лв., с която са платени разноските по ч.гр.д.№16150/2020г. в размера, посочен в заповедта за изпълнение. На 04.03.2021г. с Разпореждане №268152/04.03.2021г. по гр.д.

№16150/2020г. е допълнено разпореждане №274880/16.12.2020г., постановено по същото дело, и е издадена допълнителна Заповед №261694/04.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е указал на „Т.Г." ЕООД да заплати на „Сл" АД още 480лв. разноски по делото за процесуална защита и 19,99лв. останала неприсъдена част от д.т. На 15.03.2021г. „Т.Г." ЕООД е извършило плащане на посочените суми. Поради изложеното по-горе моли да се отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на: сума в размер на 445,20лв., представляваща разлика между претендираната от ищеца сума за наемна цена, посочена във фактура №1000000232/01.10.2020г. и направеното от нас плащане и сума в размер на 51,85лв., представляваща разликата между търсената от ищеца сума в размер на 492,48лв. за остатък от неустойка по договора за наем и действително дължимия остатък в размер на 440,63лв. и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.

3

Страните по делото не спорят, че се намират в договорно наемно отношение за земеделски земи с обща площ от 136дка. описани изчерпателно в сключения между тях на 16.06.2017г. договора за наем на земеделски земи чл.1. Същият договор представен по делото и не оспорен като доказателство съдържа и уговорка за заплащане на сума от по 42лв. на декар от ответника в качеството му на наемател в полза на ищеца в качеството му на наемодател, като при това положение общото годишно възнаграждение възлиза на 5 712лв. посочено в договора - чл.4 при договорен падеж на задължението до 10 октомври 2020г.

Страните не спорят, че ответника е извършил в полза на ищеца плащане след завеждане и произнасяне на заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, като сумата от 5 266.80лв. е преведена с изричното указание, че се плаща по договор 16.06.2017г. без имот ***.

Спорът е следва ли да се плати наем за имот *** в землището на с.Делейна, мст „Анфаса“, общ.Брегово, обл.Видин при условие, че има спор относно собствеността му, като от представените по делото два нот акта от 2006г. се установява, че едно и също лице е продало имота първо на третото не участващо по делото ТД „Д.“ ООД на 20.11.2006г., а после го е продало на ищеца на 11.12.2006г. Настоящия състав намира, че посоченият спор поставен от ответника не променя наемното задължение поето от него. Безспорно е в правната теория и практика, че кредитор по договор за наем е наемодателя, а не собственика на веща като липсва нормативно закрепено изискване за идентичност между собственик ни наемодател.