Решение № 180 от 07.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500297 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 2266/24.02.2026 г. от „Ти Би Ай Банк „ ЕАД против решение № 44/10.02.2026г.,постановено по гр.д.646/2025г. по описа на ОС-Пазарджик , с което е признато за установено в отношенията между Н. П. Й. и "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 720031220958/01.08.2022г.е недействителен, поради противоречие със закона, а именно с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит ,както и "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, е осъден да заплати на Н. П. Й., сумата от 3 955,13лв./2 022,26 евро/,ведно със законната лихва,считано от 14.08.2025г.до окончателното изплащане на главницата. Жалбоподателят развива съображения за неправилност на обжалваното решение като заявява искане същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Н. П. Й. ,представлявана от адв.А. Д., с който същата се оспорва и се заявява искане решението като 1 правилно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба вх.№ 4221/15.04.2026г. от Н. П. Й. ,представлявана от адв.А. Д. против определение ,постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК , с което по искане на „Ти Би Ай Банк „ ЕАД е изменено решението в частта на разноските като присъденото с решението на адв.Д. адвокатско възнаграждение е редуцирано до размер от 1 227,10 евро.Адв. Д. развива подборни съображения за неправилност на това определение и заявява искане същото да се отмени и да му се присъди възнаграждение в пълния му претендиран размер.

Ответникът по частната жалба „Ти Би Ай Банк „ ЕАД я намира за неоснователна и заявява искане същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от Н. П. Й. против "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № 720031220958 от 01.08.2022г., сключен между нея, в качеството й на кредитополучател ,и ответника, в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал. 1, т.10 и т.20 от ЗПК,а в условията на евентуалност за прогласяване недействителността на клаузите на чл.7 т. 1 във вр. с чл. 7 т. 2.2 относно дължимата застрахователна премия във връзка с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователни програми на кредитора за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International по Договор за потребителски кредит № 720031220958 от 01.08.2022г., сключен между ищцата в качеството й на кредитополучател и "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД в качеството му на 2 кредитодател, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК ,както и за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 9.1. относно възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № 720031220958 от 01.08.2022г., сключен между ищцата в качеството й на кредитополучател и "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Със всеки един от тези искове е обективно кумулативно съединен иск за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4171, 13 лв. като платена без правно основание съгласно чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Ишцата е твърдяла на 01.08.2022 г. между нея в качеството на кредитополучател ,и ответното дружество, в качеството на кредитодател д а е сключен договор за потребителски кредит № 720031220958 със срок до 15.09.2027 г., т.е. 60 календарни месеца; Твърдяла е съгласно чл. 7 т. 1 от Договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му д а са както следва: размер на кредита: 11 100.00 лв.; общ размер на застрахователната премия по Застраховка защита на кредита и сметките:

5461.20 лв. или общ размер на кредита: 16 561.20 лв. ,а договорната лихва да е 30.40%. Посочила е съгласно чл. 9 т. 2 от Договора лихвата да се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината като за нуждите на договора лихвеният процент за ден да се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент .Твърдяла е съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите ( ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин, да е 32.62 ,а общата сума, дължима от потребителя да е 32 390.41 лв.

При тези твърдения ищцата счита сключеният договор за потребителски кредит да е нищожен като противоречащ на закона ,тъй като ГПР (годишен процент на разходите ) е неправилно посочен при липса на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в него ,както и същият неправилно да не включва застрахователната премия при формиране на размера му,която неправилно е отнесена към главницата по кредита.Същият е нищожен и 3 поради това ,че не е посочен лихвения процент на ден ,поради което не да спазени изискванията на чл.11 ал-.1 т.10 и т.20 от ЗПК ,а от тук и на основание чл.22 от ЗПК договорът се явява изцяло недействителен.

В условията на евентуалност ищцата твърди да са недействителни клаузите, предвидени в чл. 7 т. 1 във вр. чл. 7.2.2 от Договор за потребителски кредит 720031220958 от 01.08.2022г. в частта за дължимата застрахователна премия във връ з к а с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „ Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International., както и клаузата на чл. 9.1. от Договор за 14 потребителски кредит 720031220958 от 01.08.2022г., уреждащ размера на възнаградителната лихва.

Тъй като ищцата е заплатила на ответника по този договор сумата от 15 175.13 лева ,а при недействителен договор дължи връщане само на чистата сума по него ,то същата била надплатила исковата сума от 4 171, 13 лв.

,която претендира да й бъде присъдена като заплатена при начална липса на основание .

Ответникът ,от своя страна ,оспорва исковете.Излага подборни съображения в насока ГПР по договора да е коректно формиран и същият да е ясен за потребителя като настоява застрахователната премия да не съставлява негов компонент доколкото сключване на застрахователен договор не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит като същевременно застрахователната премия да е елемент от главницата по договора.Счита лихвеният процент да е ясно и точно посочен ,включително и начина на изчисляване на същия на ден.Развива съображения и касателно действителността на атакуваните от ищцата договорни клаузи ,предмет на евентуално предявения иск.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел в процесния договор за кредит ГПР д а не е коректно изчислен поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват,в частност застахователната премия по сключения паралелно с него застрахователен договор , което се приравнява на непосочване на ГПР в договора за 4 кредит,поради което да не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,което води до недействителност на целия договор . Приел е в договора да е нарушено и изискването на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК за посочване на размера на лихвения процент за един ден ,което също да води до недействителност на ц е л и я д о г о в о р а ,поради което е намерил иска за прогласяване недействитеността му за основателен и е уважил същия като е осъдил ответника да заплати на ищцата и сумата от 3 955,13лв.,която се явява платена от последната в повече над чистата стойност на кредита ,получен по недействителния договор

,чието връщане единствено е дължимо от кредитополучателя.

Безспорно е на 01.08.2022г. между ищцата като кредитополучател ,и ответника като кредитодател ,да е сключен договор за потребителски кредит с предмет потребителски кредит за общо ползване като в чл.7 от договора – общ размер на кредита и условия за усвояването му ,страните да са договорили размер на кредита 11 000 лв. и застраховка защита на кредита и сметките - 5 461,20 лв. застрахователна премия или общ размер на кредита 16 561,20 лв. – чл.7.1 от договора ; в чл.9.1 страните да са договорил годишен лихвен процент 30,40 % ,а в чл.9.3 да е договорено за нуждите на договора лихвеният процент на ден да се изчислява като 1 / 360 част от лихвения процент по чл.9.1. В чл.10 от договора страните са договорили годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума ,дължима от потребителя към момента на сключване на договора като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение 1 към ЗПК начин да 32,62 ГПР ,а общо дължимата сума от потребителя да е 32 390,41 лв.

Договорът за потребителски кредит се регламентира от специалните разпоредби на ЗПК ,в чл.11 ал.1 т.10 от който е предвидено ,че същият следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява ,съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от закона , общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 5 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като не включва разходите н потребителя при неизпълнение на задълженията по договора .Т.е. ГПР изразява общите разходи по кредита при нормално развитие на облигацията и ясното и точно формиране към момента на сключване на същия е от значение за преценката на кредитополучателя с колко ще се оскъпи кредита и доколко това е финансово изгодно за него. Съобразно легалната дефиниция на §1 ,т.1 от ДР на ЗПК по смисъла на закона „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.