Решение № 91 от 04.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900071 по описа за 2025 година

ИЩЕЦЪТ - Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ******** е предявил срещу Р. Н. З. от гр.К., Софийска област, ул. „Н. Д.П.“ № 18, с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД:

1. за заплащане на сумата от 15 025 лева /частичен иск от 30 025 лева/, съставляваща заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на В.В.Н. с ЕГН ********** в размер на 30 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115003198106, сключена с ищеца, за причинени й имуществени и неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, причинени й при ПТП, настъпило на 09.08.2016 год. в гр.К., на ул. „Ю.Г.”, при управление от Р. Н. З. на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0.9 на хиляда – над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от 28.02.2023 год., датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

С определение на съда от 25.02.2025г. е допуснато изменение на размера на предявеният иск, чрез неговото увеличаване от 15 000 на 30 000 лева.

Ищецът твърди, че с влязло в законна сила споразумение от 24.02.2017 год. на РС-К., сключено по НОХД № 42/2017 год., ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.1, вр. с ал.1, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК – за това, че на 09.08.2016 год. около 05.25 часа на път SFO 1401 от гр.К. към с.П., при управление на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, е нарушил 1 правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, пр.1, чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на В.В.Н. с ЕГН ********** – пътник в автомобила, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 на хиляда.

Твърди се, че за лекия автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, управляван от ответника при горното ПТП, е била сключена с ищеца застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115003198106, валидна към датата на ПТП, 09.08.2016 год.

Твърди се, че ищецът е одобрил и изплатил по споразумение, сключено между него и В.В.Н. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на последната в размер на 30 000 лева.

Претендира се и законна лихва върху главницата от 30 000 лева за периода от 28.02.2023 год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С определение от 20.11.2023 год. съдът е назначил на осн. чл.47, ал.6 от ГПК адв. Л.

С. Д. - М. от САК за особен представител на ответника Р. Н. З. и е разпоредил връчването на същия на преписи от исковата молба, приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, направил е и възражение за изтекла погасителна давност досежно неговото предявяване.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеният и приет по делото заверен препис на протокол от 24.02.2017год. на РС-К., се установява, че е сключено и одобрено от съда споразумение по НОХД № 42/2017 год. между ответника по настоящото дело и РП-К., с което ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.1, вр. с ал.1, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК – за това, че на 09.08.2016 год. около 05.25 часа на път SFO 1401 от гр.К. към с.П., при управление на МПС “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, пр.1, чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на В.В.Н. с ЕГН ********** – пътник в автомобила, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 на хиляда.

Видно от сключеното споразумение пред наказателния съд, обвързващо с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, следва да се приеме, че на 09.08.2016 год. В.В.Н. и Р. Н. З. са пътували с лек автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, управляван от З., по път SFO 1401 от 2 гр.К. към с.П.; З. управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си 0.9 на хиляда.

Установява се от приетата, като неоспорена и компетентно дадена съдебномедицинска експертиза, че при процесното ПТП пострадалата В.В.Н. е получила следните травматични увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП: травматично разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване; кръвоизлив в коремната кухина в количество 1000мл, установен интраоперативно; разкъсно-контузни рани по челото вляво над веждата и по лявата ушна мида, както и охлузвания по двете колене.

Въпреки установената вина на ответника за процесното ПТП по делото е приета и САТЕ вещото лице, по която установява следния механизъм на възникване на процесното ПТП:

На 09.08.2016г. около 05.25ч. в гр. К. лек автомобил „Фолксваген“ с peг. № CO 1354 АР се движил по ул. „Ю.Г.“ в посока на с. П.. Скоростта му в района била от порядъка на 95 км/ч. При движението си автомобила започнал да се движи по лява за него хоризонтална крива със скорост над критичната. В следствие на центробежната сила същият започнал да губи напречната си устойчивост. При опита на водача да овладее движението му е завъртял рязко наляво волана на автомобила. Същият се отклонил в ляво и същевременно започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре, напуснал пътното платно в ляво, преобърнал се върху тавана си и продължил движението си до мястото описано в протокола за оглед.

От представената с исковата молба на ищеца застрахователна полица № BG/02/115003198106, валидна към датата на ПТП, 09.08.2016 год. за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /л.6 от делото на СРС/, се установява, че същата е била сключена със Застрахователна дружество „Б.И.” АД, за лек автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР.

От представеното с и.м. споразумение от 08.09.2017г., сключено между ЗД „Б.И.” АД и В.В.Н., се установява, че застрахователят и пострадалата при процесното ПТП са постигнали съгласие за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените й имуществени и неимуществени вреди вследствие получените при ПТП травматични увреждания. Горната сума е била заплатена по банков път, както следва: на 07.12.2017 год. – 15 000 лева и на 18.06.2019г. също 15 000 лева.

На 08.08.2019г. ищецът е поканил ответника с изпратена покана по пощата, да му заплати задължението си към него в размер на 30 025 лева. Поканата е получена на 09.08.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с 3 платените лихви и разноски, когато водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящият съд е обвързан с констатациите в споразумението, сключено пред на наказателния съд, че: ответникът към момента на ПТП е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта си 0.9 на хиляда; че същият е виновен за процесното ПТП, че при управление на МПС – лек автомобил “Фолксваген Пасат” с peг. № СО 1354 АР, е причинил по непредпазливост на В.В.Н. с ЕГН ********** – пътник в автомобила, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка.

Доколкото по делото бе установено, че към момента на ПТП, 09.08.2016 год., за автомобила, управляван от ответника, е била налице сключена със „Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, то това обстоятелство ангажира отговорността на ищеца за заплащане на обезщетение на В.В.Н. за вредите причинени и от ПТП, а при заплащане на такова за застрахователя възниква правото на регрес към виновния водач.

Установи се поделото и че между В.В.Н. и ищеца е било сключено споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева на В.В.Н. за причинените й неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, както и че посочената сума е била заплатени на В.В.Н. на две части на 07.12.2017г. и на 18.06.2019г.

В настоящия случай обаче с оглед направеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност досежно претенцията на ищеца следва да се посочи следното. Ищецът е направил плащания на застрахователното обезщетение на третото увредено лице на две дати – на 07.12.2017г. и на 18.06.2019г.

По повод първото плащане, както и на основание чл.378, ал.6 от КЗ, петгодишния давностен срок изтича на 07.12.2022г. Този петгодишен срок обаче следва да бъде удължен с времето, през което са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с реш. на НС от 13.03.20г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13. 03 до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, а според пар. 13 ПЗР ЗИД на Закона за здравето /ДВ бр. 44/20, в сила от 14.05.20/, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20, и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ - т. е. от 21.05.2020 г. /Определение № 60869 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2021 г., III г. о., ГК/. Т.е. с времето изтекло през периода от 13.03. до 20.05.2020г. включително /69 4 дни/ следва да се продължи давностния срок изтичащ в случая на 07.12.2022г., т.е. до 14.02.2023г. включително. Настоящият иск е предявен на 28.02.2023г., т.е. около две седмици след изтичанено на давностния срок по чл.378, ал.6 от КЗ. В тази връзка предявеният иск за сумата от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, съответно неоснователен.

По отношение второто плащане на застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лева на третото увредено лице, направено на датата 18.06.2019г., възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като до датата 28.02.2023г., когато е предявен настоящия иск, не е изтекъл петгодишния срок визиран в разпоредбата на чл.378, ал.6 от КЗ.

От горните две дати възниква правото на регрес за застрахователя за връщане на сумите от виновния водач, като от този момент започва да тече и общата 5-годишна погасителна давност за вземанията – която не е изтекла към момента на предявяване на исковете, 28.02.2023 год. само по отношение на второто плащане в размер на 15 000 лева, извършено на 18.06.2019г.