Решение № 338 от 23.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 338

Монтана, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700084 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закон за семейни помощи за деца (ЗСПД) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на Л. З., гражданин на Украйна, против Заповед №ЗСПД/Д-М-БЦ/208 от 18.02.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица, с която на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД на оспорващия е отказано отпускане на месечна помощ на родител за отглеждане на дете с трайни увреждания. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт и се иска да бъде отменен, тъй като е в противоречие на материалния закон. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводите развити в жалбата.

Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Берковица оспорва жалбата и развива доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения отказ.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №ЗСПД/Д-М-БЦ/208 от 18.02.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица, с която на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД на оспорващия е отказано отпускане на месечна помощ на родител за отглеждане на дете с трайни увреждания. В мотивите на оспорения административен акт е прието, че оспорващия не отговаря на условията на чл.3, т.5 във вр. с чл.8д от ЗСПД, тъй като е чужденец с предоставен статут на временна закрила, но между Република България и Република Украйна няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от Заявление-Декларация вх.№ЗСПД/Д-М-БЦ/208/16.02.2026г. (л.13,14 по делото) подадена до Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Берковица, оспорващия е поискал отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. На 17.02.2026г., длъжностна лице в Дирекция “Социално подпомагане” – Берковица е направило отбелязване върху Заявление-Декларация вх.№ЗСПД/Д-М-БЦ/208/16.02.2026г. (л.13,14 по делото), че не са налице условията на чл.3, т.5 във вр. с чл.8д от ЗСПД за отпускане на исканата социална помощ.

Със Заповед №ЗСПД/Д-М-БЦ/208 от 18.02.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица, с която на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД на оспорващия е отказано отпускане на месечна помощ на родител за отглеждане на дете с трайни увреждания. Оспореният административен акт е надлежно връчен на 19.02.2026г., тоест жалба вх.№434/25.02.2026г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в рамките на законоустановения срок и е допустима.

От така описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице, тоест административния акт е издаден от компетентен административен орган.

Административния акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му. Макар и лаконични, изложените от административния орган мотиви са обосновали основанието на което е постановил своя отказ да отпусне исканата социална помощ на оспорващия.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия и да са опорочили съществено воденото административно производство.

По разбиране на настоящият съдебен състав, основателно в жалбата се поддържа, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие на материалния закон. Това е така, тъй като от приетата на л.5 по делото регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №********* се установява, че на оспорващия, който е придружен от Д. З., лице под четиринадесет годишна възраст, е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. Видно от Експертно решение №91983 от 121/22.08.2023г. на НЕЛК, Д. З. е освидетелстван считано от 07.02.2023г. със 100% инвалидност за общо заболяване. При това фактическо установяване по делото, съдът приема, че в нарушение на материалния закон на чужденец с предоставена временна закрила е отказана исканата помощ по чл. 8д ЗСПД. В Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) изрично регламентират правото на социално подпомагане на лицата с предоставена временна закрила. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ лицата с временна закрила имат право на социално подпомагане, като това право е гарантирано и от разпоредбите на Закона за социалното подпомагане (ЗСП), които предвиждат равен достъп до социални помощи за чужденците с предоставена временна закрила при условията и по реда на закона.

Месечната помощ по чл.8д от ЗСПД, независимо от специфичното си предназначение, представлява вид социално подпомагане. Това следва както от систематичното тълкуване на Закона за семейни помощи за деца, така и от трайната практика, съгласно която семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, произтичащи от конституционното задължение на държавата да подпомага отглеждането на децата в семейна среда. Следователно, при положение че законодателят е признал право на социално подпомагане за лицата с предоставена временна закрила, това право обхваща и достъпа до помощи по ЗСПД, включително месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, когато материалноправните предпоставки са налице.

Тези основания следват и от чл.47, ал.1 и чл.51, ал.1 от Конституцията на Република България, като чл.26, ал.2 от Конституцията установява принципа, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, освен тези, за които изрично се изисква българско гражданство, какъвто настоящият случай не е. Поради това деца с предоставена временна закрила не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо българските граждани по отношение на достъпа до социално подпомагане, включително до месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД, предназначена да подпомогне отглеждането на деца с трайни увреждания и да гарантира техния най-добър интерес.

Съдът отчита и обстоятелството, че Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Република България и имаща по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от предимство пред вътрешното законодателство, съдържа императивни разпоредби относно защитата от дискриминация и гарантирането на материална подкрепа за децата. Съгласно чл.2 от Конвенцията държавите – страни по нея, зачитат и гарантират правата, предвидени в Конвенцията, за всяко дете в рамките на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, включително по признак националност или статут. Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл.27, т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г., защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тези норми изискват равнопоставено третиране на всички деца на територията на Република България и не допускат изключване на деца, които се ползват с временна закрила, от достъпа до социално подпомагане.

Приложимо е и правото на Европейския съюз. Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица задължава държавите членки да осигурят на лицата с предоставена временна закрила достъп до социални помощи и социални грижи. Съгласно чл.13, §2 от Директивата държавите членки са длъжни да създадат разпоредби за предоставяне на помощи от системата на социалното подпомагане на лицата, ползващи се с временна закрила. Тези изисквания са транспонирани в националното право чрез §1а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за убежището и бежанците, поради което административният орган е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на оспорената заповед. В този контекст административния орган не е имал основание да стеснява приложното поле на чл. 8д от ЗСПД чрез позоваване на чл.3, т.5 от ЗСПД, тълкуван изолирано и извън действащата уредба относно статута и правата на лицата с предоставена временна закрила.

Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че детето Д. З. е дете с трайно увреждане, удостоверено с влязло в сила експертно решение на НЕЛК, че за него е подадено редовно заявление за отпускане на месечна помощ по чл.8д от ЗСПД и че са налице всички материалноправни предпоставки, предвидени в закона за предоставяне на тази помощ.

С оглед горното отказа за отпускане на исканата помощ следва да бъде отменен и делото върнато като преписка на административния орган, който в рамките на правомощията си и въз основа на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона да се произнесе по подаденото от оспорващия Заявление-Декларация вх.№ЗСПД/Д-М-БЦ/208/16.02.2026г. Съдът, счита на необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в тази връзка административния орган следва при издаване на административния акт да съобрази мотивите на настоящето съдебно решение.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорената Заповед №ЗСПД/Д-М-БЦ/208 от 18.02.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица, с която на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД на оспорващия е отказано отпускане на месечна помощ на родител за отглеждане на дете с трайни увреждания, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна, като на основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка бъде върната на административния орган за произнасяне по Заявление-Декларация вх.№ЗСПД/Д-М-БЦ/208/16.02.2026г. подадено от оспорващия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.

Водим от горното, на основание чл.173, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-М-БЦ/208 от 18.02.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Дирекция „Социално подпомагане”-Берковица за произнасяне по Заявление-Декларация вх.№ЗСПД/Д-М-БЦ/208/16.02.2026г. подадено от Л. З., гражданин на Украйна, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.

На основание чл.10, ал.6 от ЗСПД решението е окончателно.

Съдия: