Решение № 260207 от 15.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

260207 гр.Пловдив, 15. 02. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове: Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 3182/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.1 във вр. с чл.459 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от С.А.С.,

ЕГН – **********, в качеството на взискател, чрез адв. Д.Б., против Разпореждане от 23.11.2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819, постановено по изп.д.№ 20188190403613, с което по подадена от него Молба с вх.№ 20312/19.11.2020г. му е отказано връщането на сумата в размер на 6 714,49 лв. /заделена за присъединен ипотекарен кредитор „Лайт Кредит“ ООД по влязло в сила Разпределение от 07.11.2017г. по чл.495 от ГПК по изп.д.№ 127/2017г. по описа на ЧСИ Никола Видев, преобразувано под № 3613/2018г. по описа на служебния архив на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819/. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да се приеме, че искането е основателно и да се разпореди на съдебния изпълнител да му върне гореописаната сума.

От страна на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

Излага основни съображения, че в конкретния случай намират приложение нормите на чл.459 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С влязло в сила

Разпределение от 07.11.2017г. по чл.495 от ГПК по изп.д.№ 127/2017г. по описа на ЧСИ Никола Видев, /понастоящем преобразувано под № 3613/2018г. по описа на служебния архив на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819/ за ипотекарен кредитор „Лайт Кредит“ ООД е заделена сумата 6 714,48 лв. С Постановление за възлагане от 27.05.2020г., влязло в сила на 11.06.2020г. е възложен на купувача С.А.С. /понастоящем жалбоподател по отказано за извършване изпълнително действие/ описания недвижим имот за сумата 10 720,00 лв.

С Молба от 19.11.2020г. на

С.А.С. е посочено, че е внесъл процесната сума 6 714,49 лв. съгласно влязло в сила Разпределение от 07.11.2017г. по чл.495 от ГПК по изп.д.№ 127/2017г. по описа на ЧСИ Никола Видев, която към настоящия момент е по сметка на ЧСИ Людмила Мурджанова. Изтъква, че видно то договора за учредяване на договорна ипотека върху цитирания имот, заемополучателят Т. Г. С. се е задължил да върне на заемодателя „Лайт кредит“ ООД получената сума до 12.11.2020г. След извършена справка в Районен съд –Пловдив се е установило, че до момента не е образувано гражданско дело със страни „Лайт кредит“ ООД и Т. Г. С.. В тази насока счита, че заделената сума ипотекарния кредитор „Лайт кредит“ ООД в размер на 6 714,49 лв. следва да го обезпечава и да гарантира вземането му до настъпване на изискуемостта на същото, което вече е факт. Предвид на изложеното, С. намира, че следва да му се .върне сумата в размер на 6 714,49 лв., заделена за „Лайт кредит“ ООД.

ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, с постановения отказ, както се посочи по-горе, се е позовала на разпоредбите на чл.459 ал.1 и ал.2 от ГПК. С мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК е направено уточнение, че сумата се намира по специална сметка на съдебния изпълнител на осн. чл.24 от ЗЧСИ, в която сметка са средства на длъжниците, а не е сметка на съдебния изпълнител.

С жалбата до съда С.А.С. отново се поддържат доводите с подадената Молба от 19.11.2020г. Посочва се също, че законът не дава отговор на въпроса докога е целесъобразно да бъде чакан този ипотекарен кредитор да представи изпълнителен лист за вземането си.

Ако това ще е прекалено неоправдано дълго няма ли да се допусне свръхобезпечаване и свръхгарантиране на вземането му за сметка на друго такова. Обезпеченото вземане би могло и да е погасено, особено ако е настъпил падежът му, както това е станало в случая. Счита също, че не може да бъде поощрявана пасивността на обезпечения кредитор.

Окръжен съд –Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно чл.459 ал.1 от ГПК – Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. По силата на чл.459 ал.2 от ГПК – Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и за заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане. В конкретния случай, жалбоподателят не твърди да е отпаднало правото на ипотекарния кредитор /а и няма такива данни да е била заличена ипотеката/, а основното му възражение е, че след настъпване на падежа за получената в заем сума на 12.11.2020г. не бил образувал в Районния съд гражданско дело срещу длъжника. Възражението следва да се остави без уважение, тъй като разпоредбата на чл.459 от