Решение № 3576 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3576 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ. АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110132623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД срещу ЗК „Л.И.“ АД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4803,24 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 34,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2023 г. до 13.06.2023 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 19.10.2021 г. в гр.

София, при движение по бул. Д.Н.“, в посока от бул. „СЛ.“ към ул. „Б“, в района на бл. 2, водачът на л.а. марка „Т“, модел „К“, ДК № **********, поради несъобразяване на скоростта си спрямо спрелите пред него и изчакващи зелен светофар автомобили, удря л.а. марка „М“, модел „2“, в резултат на което последният се удря в л.а. марка „С“, модел „Б“, ДК № *****, който пък се удря в стоящия пред него автомобил. В резултат на процесното ПТП за л.а. марка „С“, модел „Б“, ДК № *****, настъпили материални вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № **********/27.08.2021 г., с валидност от 27.09.2021 г. до 26.09.2022 г. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП ***, във връзка който е образувано досъдебно производство № 11344/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР с пр.пр. № 35592/2021 г. по описа на СРП. Водачът на л.а. марка „Т“, модел „К“, ДК № **********, бил привлечен към наказателна 1 отговорност. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № ********* било определено и изплатено на сервиза, извършил ремонтновъзстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в размер на 4778,24 лв. с платежно нареждане от 24.01.2022 г. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на л.а. марка „Т“, модел „К“, ДК № **********, имал сключена с ответника ЗК „Л.И.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата от 4803,24 лв., в която била включена и сумата от 25 лв., представляваща обичайни разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение, като същата е получена на 18.04.2023 г. Посочва, че претенцията останала незаплатена.

Моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Христина Петрова, с който оспорва иска по размер. Не оспорва исковата претенция по основание. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговарял на действителната стойност на вредите. Поддържа, че не е било необходимо да бъде извършен ремонт на щетите при оторизиран сервиз, тъй като увреденият автомобил е над 3 години. Моли за отхвърляне на иска.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Не е спорно в настоящото производство, че на 19.10.2021 г. в гр. София, при движение по бул. Д.Н.“, в посока от бул. „СЛ.“ към ул. „Б“, в района на бл. 2, водачът на л.а. марка „Т“, модел „К“, ДК № **********, поради несъобразяване на скоростта си спрямо спрелите пред него и изчакващи зелен светофар автомобили, удря л.а. марка „М“, модел „2“, в резултат на което 2 последният се удря в л.а. марка „С“, модел „Б“, ДК № *****, който пък се удря в стоящия пред него автомобил. Не се спори между страните, че в резултат на ПТП за л.а. марка „С“, модел „Б“, ДК № *****, настъпили материални вреди; Страните не спорят за наличието на сключена застраховка „Каско“ на МПС марка и модел „С Б“, ДК № *****, при ищеца, валидна към датата на процесното ПТП. Безспорно е също така, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 4778,24 лв. с платежно нареждане от 24.01.2022 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Не се спори че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС марка и модел „Т К“, ДК № **********,, при ответника, валидна към датата на процесното ПТП;

Съдът намира, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане /виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Водачът на МПС л.а. марка „Т“, модел „К“, ДК № ********** Али Атаулла е осъществил противоправно поведение, като не е спазил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Али Атаулла е имал задължението да съобрази натоварването на движението възможността автомобилите пред него да спрат рязко и да управлява процесното МПС такава скорост, която да му позволява да спре.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че уврежданията по автомобила са в причинна връзка от настъпилото ПТП.

От представените от ищеца писмени доказателства, в частност Застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС, се установява, че са спазени изискванията за действителност на застрахователния договор, със срок на покритие 06.03.2018–05.03.2019 г. Следователно възникналите в следствие на процесното ПТП от 16.08.2018 г. материални щети представляват осъществено застрахователно събитие в периода на застрахователното покритие, като за застрахователя е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за отстраняване на действителните вреди.

Единственият спорен въпрос в настоящото производство касае действителната стойност на настъпилите вреди.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е 3 ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

Съдът е допуснал изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза относно възстановителната стойност на застрахованото МПС.

Съгласно заключението по допуснатата експертиза се установява, че стойността за възстановяване на л.а. марка „С“, модел „Б“, ДК № ***** по средни пазарни цени включващи алтернативни и оригинални части както и официални сервизи на марката и неофициални сервизи възлиза на 5442,76 лева без ДДС, а при използване само на алтернативни части и неофициални сервизи възстановителната стойност възлиза на 3988,06 лева без ДДС.

В настоящия случай увредения автомобил е бил в експлоатация 8 години и 24 дни. При това положение предвид възрастта на автомобила и липсата на доказателства за удължена гаранция, съдът намира, че възстановителната стойност на автомобила следва да се определи като се вземе предвид заключението на вещото лице при използване само на алтернативни части и неофициални сервизи възстановителната стойност. Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от 3988,06 лева без ДДС, която с ДДС възлиза на 4 805,61 лева. Доколкото се претендира сума в размер на 4803,24 лева то искът следва да се уважи изцяло.

Основателен се явява и искът за законната лихва който следва да бъде уважен до претендираният размер от 34,69 лева.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ищецът който претендира разноски в размер на 592, 13 лева разноски да държавна такса и възнаграждение на вещо лице и 780 лева адвокатско възнаграждение. Съдът констатира че размерът на адвокатското възнаграждение не надвишава предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери. При това положение сторените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Л.“, бул. Ч“ №51 ДА ЗАПЛАТИ на „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. П, № 5, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4803,24 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 34,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2023 г. до 13.06.2023 г.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Л.“, бул. Ч“ №51 ДА ЗАПЛАТИ на „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. П, № 5, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 592,13 лева разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице и 780 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5