Определение № 30 от 16.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 541/2023
- Вид
- Определение № 30
- Подписан
- 16.01.2024
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30 гр. София, 16.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000541 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по молба с вх. № 27017/27.11.2023 г. на „Булгаргаз“ЕАД, чрез процесуалните му представители адв.М. Г. от САК и адв.Г. Д. от САК, в която са формулирани две искания - за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по настоящето дело решение в частта му за разноските, както и за допълване на същото по реда на чл.250 ГПК.
Поддържа се в молбата, че с решението по делото са присъдени само част от сторените от молителя разноски в производството по делото пред всички инстанции до момента, като не били присъдени направените такива за държавна такса при разглеждането му пред първата инстанция - СГС, пред първата въззивна инстанция и пред ВКС, съответно в размер на 4 941,90 лв., 1 333,03 лв. и 1 379 лв. За извършването на такива разноски по делото били налице и съответните доказателства, а за присъждането им били представени и списъци по чл.80 ГПК.
Предвид на изложеното е поискано изменение на решението на настоящата инстанция в частта му за разноските, чрез присъждане в полза на „Булгаргаз“АД допълнително на сумата от общо 7 653,94 лв., представляваща сторени разноски пред първата, въззивната и касационната инстанция за заплащане на ДТ при първоначалното разглеждане на делото.
Поддържа се още, че с решението изцяло са уважени предявените от молителя искове с правно основание чл.92 ЗЗД сумата от 66 197,34 лв., представляваща неустойка по т.7.5 от договор № 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019 г., както и сумата от 454,56 лв., представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197,34 лв., изчислена за периода 13.07.2019 г. 04.11.2019 г., но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на страната за присъждане и на законна лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба - 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Такова искане било заявено още с подадената искове молба, вх. № 135083/04.11.2019 г. и станало част от спора.
Предвид на това е поискано допълване на постановеното по делото решение, като се добави и „ведно със законната лихва за забава върху главницата от 66 197,34 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата“ 1
В писмено становище насрещната страна „Овергаз Мрежи“АД, чрез адв.Б. Д., поддържа недопустимостта на молбата в частта й за изменение на решението в частта му за разноските и неоснователност в частта и за допълването му по реда на чл.250 ГПК.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното по искането за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение в частта му за разноските:
Молбата в посочената й част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, макар да е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - т.е в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от надлежно легитимирана страна – въззивника в производството, чрез надлежно упълномощените му процесуални представители.
Съображенията за това са следните:
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция е отменил първоинстанционното решение в неговата цялост, като е пререшил въпросът относно основателността на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД от „Булгаргаз“ЕАД против „Овергаз Мрежи“АД.
С решението в полза на „Булгаргаз“ЕАД са присъдени и сторените от тази страна по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящето дело, съобразно представения списък по чл.80 ГПК /л.28 от делото/ в размер на 5 400 лв. така, както са претендирани.
С оглед дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция и задължителните указания на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 в полза на същата страна са присъдени и сторените от нея по производството по т.д. № 1987/22 г. по описа на ВКС, ТК разноски по същия начин - съобразно конкретизираното основание и размер в представения списък по чл.80 ГПК /л.55 от цитираното дело/ - в размер на 5 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. По идентичен начин са определени и присъдени и претендираните разноски от страната за производствата пред първоинстанционния съд /7 200 лв./ и при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция /5 400 лв./ - само за платено адвокатско възнаграждение, защото само тези разноски са посочени в представените списъци по чл.80 ГПК, съответно и при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция /л.41 от т.д. № 670/2021 г. по описа на САС/.
Следва да се акцентира, че в нито един от представените списъци за разноски по делата пред отделните инстанции дружеството молител, което е искало присъждането на разноски, не е посочило изрично че претендира присъждането като такива и на заплатената ДТ по производството пред всяка една от съдебните инстанции, респ. - не е посочен и конкретния размер на сумите, представляващи такива разноски.
Горният факт предпоставя, че искане за тяхното присъждане от страна на „Булгаргаз“ЕАД не е било формулирано редовно в нито една от инстанциите по делото, като не е представен и списък за тези разноските.
Искане за присъждането им, без да се представя списък по чл.80 ГПК с препис за другата страна, е формулирано изрично едва в молбата, инициирала настоящето производство.
Според задължителното за решаващия състав тълкуване на нормите на чл.80 - чл.81 ГПК, във вр. с чл.248 ГПК, дадено в т.9 от ТР № 6/2012 от 06.12.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима.
В практиката на съдилищата няма спор, че горепосоченото разрешение не се отнася до молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските, защото допустимостта й не е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК, т.к. допълването е предназначено да поправи пропуска на съда да се произнесе по искането на страната за разноски, съобразно правилото на чл.81 ГПК.
Посочената хипотеза обаче не се изпълва в случая, доколкото не е налице пропуск на 2 съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски - както вече се посочи, искане за присъждане и на платените суми като държавна такса в хода на производството по делото при разглеждането му пред всички инстанции, вкл. настоящата въззивна такава, до приключване на устните състезания по делото не е било заявявано от молителя изобщо. Единствено и само в тази хипотеза непредставянето на списък по чл.80 ГПК не преклудира възможността за реализиране на допълване на решението в частта му относно разноските.
Ето защо и молбата, инициирала настоящата производство, се явява такава за неговото изменение и т.к. молителят не е представил списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски, същата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По искането за допълване на постановеното решение по реда на чл.250 ГПК касателно заявено искане за присъждане на законна лихва за забава върху претендираните главници.
Вярно е, че с постановеното по въззивното дело решение съдът не е присъдил законна лихва върху уважените главници – т.е. не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане от ищците за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателото й заплащане.
Горното произнасяне е резултат от факта, че такова искане не е било формулирано редовно от страна на молителя след предприетото от него изменение на първоначално предявените искове в о.с.з. от 04.12.2020 г. пред първоинстанционния съд по т.д. № 2301/2019 г. по описа на СГС, ТО.
Със същото е поискано единствено присъждане на неустойка в различни размери за конкретни периоди от време, без да е формулирано и изрично и нарочно искане за присъждане на законна лихва за забава върху която и да е от заявените главни претенции.
С постановеното от първоинстанционния съд определение за допускане изменение на първоначално заявените искове като предмет на спора, съобразно заявеното от ищеца, са определени единствено и само предявените искове за заплащане на сумата от общо 66 197,34 лв., представляваща неустойка по т.7.5 от договор № 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019 г., както и сумата от 454,56 лв., представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197,34 лв., изчислена за периода 13.07.2019 г. - 04.11.2019 г.
По този предмет същият се е произнесъл с постановеното решение № 260575/05.04.2021 г. /виж диспозитива на постановения акт/, предмет на настоящето въззивно обжалване. Поради последното и при произнасянето си по съществото на спора решаващият състав е съобразил неговия предмет съобразно очертаното от ищеца и произнасянето по него от първоинстанционния съд.
По тези съображения и искането за допълване на постановеното от настоящата въззивна инстанция решение чрез присъждане и на законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, се явява неоснователно.
За пълнота само следва да се посочи, че то би се явило такова и в случай, че се приеме, че с предприетото от страна на молителя процесуално действие по изменение на първоначално предявените искове не е направен отказ/оттегляне на искането за присъждане на законна лихва върху претендираните главници.
Това е така, защото в срока по чл.250 ГПК ищецът-въззивник не е поискал допълване на първоинстанционното решение в посочения смисъл - с произнасяне по направено от него искане за присъждане на законна лихва, вкл. в съдържанието на въззивната жалба липсва каквото и да е оплакване за непълнота и неприсъждане в цялост на поисканото от страната, в който случай за въззивният съд би възникнало процесуалното задължение да изпрати делото на първостепенния такъв за разглеждане на молба с правно основание чл.250 ГПК, независимо от останалите оплаквания на жалбоподателя и липсата на формално позоваване на нормата.
При липса на изложеното, недопустимо е въззивният съд служебно да допълва диспозитива на първоинстанционното решение при постановяване на собственото си 3 решение, или след като вече го е постановил, по молба на страната да допусне пред себе си производство по чл.250 ГПК с искания от молителите предмет.
Когато искането за допълване е било част от съдържанието на жалбата, но сезираният въззивен съд не е направил съответната констатация и не е върнал делото за допълване на решението, тогава молбата за допълване не би се явила просрочена въпреки наличието на второинстанционно решение и следва да бъде разгледана по реда на чл.250 ГПК от съответния първостепенен съд, а не да бъде оставяна без разглеждане.
Настоящият казус обаче не е такъв, защото молителят въззивник нито е поискал от първоинстанционния съд допълване на постановеното от него решение по искането му за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, нито е формулирал оплакване във въззивната жалба за неправилност на решението на СГС, поради непълнота и непроизнасяне по целия предмет, с който е бил сезиран този съд.
Ето защо и въззивната инстанция в случая е ограничена до рамките, в които се произнесъл първоинстанционния съд, като с постановеното решение го е отменила в обжалваните му части, без да се произнася по искане за присъждане на законна лихва, т.к. за последното липсва предмет на въззивно обжалване /Определение № 274 от 11.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1688/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 609 от 3.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4178/2015 г., III г. о., ГК,. Определение № 230 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1708/2015 г., I т. о., ТК и др./.
Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94c7fae4-09ec-4f1f-880d-8718a0c5ac8f