Решение № 260096 от 28.09.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 28.09.2020 г.

Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На двадесет и осми август, две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №582 по описа за 2020 година.

Предявена е искова молба от С.И.К. , ЕГН-********** ***, срещу Б.Й.К., ЕГН- ********** ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска – 16 000.00лв.

С подадената искова молба, ищецът твърди, че е пострадал в резултат на извършено престъпление от ответника Б.Й.К. ***, който умишлено му причинил комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, вследствие на нанесени му две прободно-прорезни наранявания /рани/ в областта на корема, в горната му лява част, причинил масивен вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране /излизане извън раната/ на оментум /голямо було/, както и разстройство на здравето временно опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/.

Твърди се, че с деянието си Б.Й.К. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, aл. 1 от НК, като за извършеното престъпление Б.Й.К. е признат за виновен по НОХД № 249/2020 год. от Районен съд Пазарджик, като му било наложено предвиденото в закона наказание.

Твърди се, че от престъплението, в следствие на осъщественото физическо насилие и разстройство, ищецът претърпял морални, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страх да не изгуби живота си, за което е имало реална опасност, увреждане на психиката, шок, безспокойство и дискомфорт, вследствие на което дълго време не бил в състояние сам да се грижи за себе си и да работи, като продължавал да чувства несигурност и безспокойство. Случилото се го уплашило, депресирало и потискало.

Продължително време се лекувал, като все още не се чувствал пълноценно, както бил преди престъплението.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди Б.Й.К. да заплати на ищеца сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, страх да не изгуби живота си, за което е имало реална опасност, увреждане на психиката, шок, безпокойство и дискомфорт от причинената средна телесна повреда, в резултат от престъплението, извършено на 10.10.2019 год. в с. Сливовица, обл. Пазарджик, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 10.10.2019 г. до окончателното плащане.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита искът за допустим, но неоснователен, като го оспорва изцяло.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът и ищеца С.И.К. били в лоши отношения от доста време. Твърди, че ищецът многократно влизал в къщата на племенника на ответника и вземал различни вещи, преди няколко дни изкъртил чугунената мивка и я взел за скрап. Сочи, че къщата на племенникът му е в ремонт и К. всеки ден вземал различни вещи оттам. На 10.10.2019 г. ответникът бил в центъра на село Славовица, където изпил няколко бири. Видял, че С.К. отива пак в посока на къщата на племенника му.

Станал от кафето и тръгнал подир него, но по успоредната улица, за да не го вижда. Видял го на тротоара пред къщата на племенника му, бил се спрял там на оградата и надзъртал в двора на къщата. Отишъл до него и го попитал „Какво правиш там?" и той му отвърнал „Тебе какво те интересува?" Отговорил му, че тая къща не е негова, а на племенника му. Тогава той му налетял, ударил го в челото с глава и ответникът паднал на земята, налегнал го отгоре, хвърлил се с тялото си върху него, както бил паднал на земята. Тогава ответникът бръкнал в джоба си и извадил джобното си сгъваемо ножче. Отворил го и го мушнал с ножчето. Мушнал го няколко пъти, защото той продължавал да го натиска, бил скъсал ръкава на якето му. Мушкал го няколко пъти, докато да го пусне, че го бил налегнал продължително. Не е имал друго намерение, освен да го пусне, да се отдръпне от него, тъй като той е едър човек, а през цялото време бил върху ответника с тялото си, можел да го задуши. Намушкал го леко с ножчето, ножчето било малко, само и само да го пусне, един вид се отбранявал. В един момент той станал, държал се за корема и тръгнал в посока центъра. Ответникът тогава видял, че на земята имало капки кръв. Ответникът също се порязал сам по пръста със собственото си ножче, което държал. Тръгнах подир ищеца, чул го, че той по пътя се обадил на тел. 112. След като стигнали на центъра, К. отишъл в кафето да се измие. Там били В. П. и З. И., видели ги двамата. През това време дошли първо линейката, след това полицията. Въз основа на осъщественото физическо насилие от страна на ищеца ответникът имал много силно главоболие и болки по цялото тяло.

Твърди се, че на 14.10.2019 г. ответникът бил освидетелстван от д-р Б.П. - съдебен-лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ - Пазарджик АД и въпреки, че били минали четири дни, той констатирал: по дясната ушна мида мораво кръвонасядане по цялото протежение, а под нея имало травматичен оток с размери 3*3 см. Със синкаво-мораво кръвонасядане със същите размери; по цялата повърхност в поясната област имал силни болки и мораво-синкаво кръвонасядане с размери 33* 10 см.; по външната повърхност на дясната предмишница до лакета има окръглено синкаво кръвонасядане с размер 4*4 см; по външната повърхност на лявото коляно се вижда травматичен оток и синкаво кръвонасядане с размер 7*7 см., а сред него има разкъсно-контузна рана с размер 1* 0.8 см, зееща. Заключението на съдебния лекар д-р Б.П. било: Разкъсно-контузната рана на левия крак е причинила временно разтройство на здравето, не опасно за живота по смисъла на чл.130 ,ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болки и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Моли се съдът да постанови решение, с което да остави изцяло без уважение исковата молба на С.И.К. , ЕГН **********, като неоснователна.

Претендират се сторените по делото разноски и платен адвокатски хонорар. Правят се доказателствени искания.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното към настоящето дело НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик е видно, че с Протоколно Определение от 12.02.2020г., съдът е одобрил постигнатото между РП- Пазарджик и Б.Й.К., ЕГН- ********** ***, споразумение, по силата на което ответникът

К. се е признал за виновен в това, че на 10.10.2019 год. в с. Славовица, обл.

Пазарджик, е причинил на С.И.К. , ЕГН-**********

***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, вследствие на нанесени две прободно-прорезни наранявания /рани/ в областта на корема, в горната му лява част, причинили масивен вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране /излизане извън раната/ на оментум /голямо було/, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/ - престъпление по чл.129, ал.1 от НК , поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б."б" от НК е бил осъден на „пробация“, при следните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от две години, както и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая одобреното по НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик споразумение за решаване на делото/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД №249/2020г. по описа на РС-Пазарджик, а именно това, че ответникът по настоящото дело Б.Й.К., ЕГН- ********* ***, е извършил гореописаното престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени.

От представената с исковата молба епикриза се установява, че ищецът К. е постъпил за болнично лечение В МБАЛ Пазарджик на 10.10.2019г. и е бил изписан на 17.10.2019г., с диагноза „открита рана на коремната стена“.

Видно от заключението на извършената и приета по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №П-143/2020г.,състоянието на К. към момента на изготвяне на експертното заключение е добро,същият има леки оплаквания от срастванията, получили се след оперативната интервенция. К. е подвижен, може да извършва свободно движенията си почти в пълен обем, работоспособността му е леко ограничена. Не се очакват здравословни усложнения в резултат от причинените му прободно-порезни наранявания. Две от нанесените прободно- порезни наранявания в областта на корема са причинили на пострадалия „наранявания, проникващи в коремната кухина“ по смисъла на чл.129 от НК. На постарадалия е било причинено и разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/.Другите две прободно-порезни рани в областта на хълбочната кост на таза и лявата част на гръдният кош, са причинили на пострадалия К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства. В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

За да е основателен искът, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника, причинените му неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите последици. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице извършено виновно деяние от ответника К., което е повлияло негативно върху физическото,психическото и емоционално състояние на ищеца, като е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца неимуществени вреди. От изложената фактическа обстановка и приетите по делото доказателства се установява, че на 10.10.2019 год. в с. Славовица, обл.

Пазарджик, ответникът е причинил на С.И.К.

, ЕГН-********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, вследствие на нанесени две прободно-прорезни наранявания /рани/ в областта на корема, в горната му лява част, причинили масивен вътрешнокоремен кръвоизлив /1000 мл/ и пролабиране /излизане извън раната/ на оментум /голямо було/, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на масивен кръвоизлив /1000 мл/ - престъпление по чл.129, ал.1 от НК

Процесното престъпление от общ характер е било извършено от ответникът К. виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото, е била назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установяват причинените на ищеца наранявания, които се намират в пряка-причинно следствена връзка с извършеното от К. деяние. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, компетентно изготвено и правилно.